Article_top

Клуб Z

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Крайни реакции в социалните мрежи предизвика откриването на новата Национална галерия Квадрат 500. Мнозина нямат търпение да посетят музея, други се заричат, че няма да стъпят в него и го разглеждат онлайн. Причина за отсъствието им е в едно присъствие – на Светлин Русев. Десетки са непримиримите с ролята му в българското изкуство в миналото, както и с влиянието, което академикът продължава да оказва в най-важните съвременни арт процеси у нас.

Прочитът на историята на българското изкуство от Русев, представен в БГ Лувъра – както очевидно ще продължим да наричаме Квадрата – не е приеман еднозначно от артистично общество. Музеят обединява две галерии, но фактически разделя зрителите. Кураторът Светлин Русев обяснява, че го е редил на смислов, стилистичен и сюжетен принцип. Някои от критиците му обаче смятат, че Квадратът не създава усещането за музей. Че художникът е композирал картините без концепция и твърде свободно – сякаш ги е редил по стените в дома си, затова е почувствал в реда на нещата да добави нещо от своята лична колекция. Други казват, че в галерията няма творби на художници, създавани след 1989 г. Всъщност има такива, но не са много – между тях все пак са рисунките на Христо Явашев с алтер егото му Кристо. Трети откриват политическия контекст около културното събитие – твърдят, че възприемат Квадрат 500 като въплъщение на стара идея на Людмила Живкова за обединение на двете сгради в единен музей – днес той бил нещо като паметник на онези другари.

Едно от мненията срещу принципа на Русев, публикувано във фейсбук, гласи:

„За редене, редил е, даже си представям как са тичали едни хора с платната нагоре-надолу и наляво-надясно до пълно омаломощаване. Но концепция не видях и не разбрах. Вървят си картините общо взето хронологично и изведнъж на една стена заедно с работи от 20-те и от 80-те години. Сигурно е искал да покаже каква приемственост има между модернизма и социалистическото „изкуство“. Напъни. Тук-там по някоя европейска картина, омешана с нашите. Някъде някой беше написал, че нашите губели от сравнението, аз пък бих казал обратното – българското изкуство поне е представено цялостно и последователно, докато от показването на няколко не особено интересни западноевропейски картини няма никакъв смисъл.“

Видно е, че Светлин Русев не просто е композирал музей, той е създал своя Магнум Опус – венец на всичко, което е градил в продължение на 40 години. Създал е институция върху свят, роден от него. В този смисъл според опонентите му представената реалност в музея е фалшива. Така проблемът в Квадрата не е толкова в естетиката, а в истината. В музея много творци не виждат прочит на арт историята ни от Светлин Русев, а визуализация на създаваната от него история.

Ролята му на куратор в този музей е неговата реабилитация в днешно време. Преди месеци в Софийска градска галерия се опитаха да го представят за постмодернист – не се получи. В постмодернизма творците изобразяват някоя своя травма. За мнозина обаче едно от имената на тази травма, останала от времето на социализма, днес е Светлин Русев.

Дори да се абстрахираме обаче от личността му, според критици музеят продължава да е неприемлив, защото манипулира – например с твърдението, че представя българското изкуство в контекста на европейското – защо тогава там виждаме индийско и африканско изкуство? Очевидно заради нещо друго.

Независимо от коментарите и обстоятелствата обаче, Квадрат 500 е факт. А иначе след години държавата би могла да направи нещо ново, смело и модерно – да покани световен куратор като Окви Енвезор (кураторът на тазгодишното биенале във Венеция, първият от Африка в историята на този форум) например, като Васъф Кортун (турски куратор, който познава добре региона и има чудесен усет за исторически контекст и съвременен прочит на историята) или защо не цял екип от куратори – които да пренаредят БГ Лувъра и извадят различни гледни точки към нашата арт история, други автори и явления.

Дали тогава съдържанието на Квадрата ще ни хареса единодушно?

площад Славейков

 
Снимка Веселин Боришев

ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Крайни реакции в социалните мрежи предизвика откриването на новата Национална галерия Квадрат 500. Мнозина нямат търпение да посетят музея, други се заричат, че няма да стъпят в него и го разглеждат онлайн. Причина за отсъствието им е в едно присъствие – на Светлин Русев. Десетки са непримиримите с ролята му в българското изкуство в миналото, както и с влиянието, което академикът продължава да оказва в най-важните съвременни арт процеси у нас.

Прочитът на историята на българското изкуство от Русев, представен в БГ Лувъра – както очевидно ще продължим да наричаме Квадрата – не е приеман еднозначно от артистично общество. Музеят обединява две галерии, но фактически разделя зрителите. Кураторът Светлин Русев обяснява, че го е редил на смислов, стилистичен и сюжетен принцип. Някои от критиците му обаче смятат, че Квадратът не създава усещането за музей. Че художникът е композирал картините без концепция и твърде свободно – сякаш ги е редил по стените в дома си, затова е почувствал в реда на нещата да добави нещо от своята лична колекция. Други казват, че в галерията няма творби на художници, създавани след 1989 г. Всъщност има такива, но не са много – между тях все пак са рисунките на Христо Явашев с алтер егото му Кристо. Трети откриват политическия контекст около културното събитие – твърдят, че възприемат Квадрат 500 като въплъщение на стара идея на Людмила Живкова за обединение на двете сгради в единен музей – днес той бил нещо като паметник на онези другари.

Едно от мненията срещу принципа на Русев, публикувано във фейсбук, гласи:

„За редене, редил е, даже си представям как са тичали едни хора с платната нагоре-надолу и наляво-надясно до пълно омаломощаване. Но концепция не видях и не разбрах. Вървят си картините общо взето хронологично и изведнъж на една стена заедно с работи от 20-те и от 80-те години. Сигурно е искал да покаже каква приемственост има между модернизма и социалистическото „изкуство“. Напъни. Тук-там по някоя европейска картина, омешана с нашите. Някъде някой беше написал, че нашите губели от сравнението, аз пък бих казал обратното – българското изкуство поне е представено цялостно и последователно, докато от показването на няколко не особено интересни западноевропейски картини няма никакъв смисъл.“

Видно е, че Светлин Русев не просто е композирал музей, той е създал своя Магнум Опус – венец на всичко, което е градил в продължение на 40 години. Създал е институция върху свят, роден от него. В този смисъл според опонентите му представената реалност в музея е фалшива. Така проблемът в Квадрата не е толкова в естетиката, а в истината. В музея много творци не виждат прочит на арт историята ни от Светлин Русев, а визуализация на създаваната от него история.

Ролята му на куратор в този музей е неговата реабилитация в днешно време. Преди месеци в Софийска градска галерия се опитаха да го представят за постмодернист – не се получи. В постмодернизма творците изобразяват някоя своя травма. За мнозина обаче едно от имената на тази травма, останала от времето на социализма, днес е Светлин Русев.

Дори да се абстрахираме обаче от личността му, според критици музеят продължава да е неприемлив, защото манипулира – например с твърдението, че представя българското изкуство в контекста на европейското – защо тогава там виждаме индийско и африканско изкуство? Очевидно заради нещо друго.

Независимо от коментарите и обстоятелствата обаче, Квадрат 500 е факт. А иначе след години държавата би могла да направи нещо ново, смело и модерно – да покани световен куратор като Окви Енвезор (кураторът на тазгодишното биенале във Венеция, първият от Африка в историята на този форум) например, като Васъф Кортун (турски куратор, който познава добре региона и има чудесен усет за исторически контекст и съвременен прочит на историята) или защо не цял екип от куратори – които да пренаредят БГ Лувъра и извадят различни гледни точки към нашата арт история, други автори и явления.

Дали тогава съдържанието на Квадрата ще ни хареса единодушно?

площад Славейков

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Извинявайте, но ББ е обещал на Русев да му направи музей. На Енвезор или на Кортун нищо не е обещавал. А и Ванга не е чувала за тях.
Анонимен's picture
Анонимен

МНОГО точно написано и казано! Да не говорим за липсата на адекватна информация ПОД ВСЯКА картина и скулптура. НЯМА информация по зали и автори. Търсих с часове великите Цанко Лавренов и Златю Бояджиев. РАЗОЧАРОВАНИЕ - само 3 картини на Ц. Лавренов! ЗАЩО НЯМА НУЖНАТА КЛИМАТИЧНА ИНСТАЛАЦИЯ - влажност и температура? Така ли ще се съхраняват ценните картини, снимани със светкавици?

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията