МЕХМЕД ЮМЕР

На 7 юни на Турция й предстои да направи своя исторически избор от създаването на Републиката до днес – да определи бъдещето на управленския режим в страната. Най-силен акцент в коментарите на турските анализатори са възможните сценарии след изборите.

Какво ще се случи на 8 юни в Турция, какви изборни резултати се очертават и как те ще повлияят на бъдещето на страната?

Както привържениците, така и противниците на управляващата партия в Турция оценяват тези избори като повратна точка в републиканската история на страната. От друга страна, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа изпрати свои наблюдатели в южната ни съседка, тъй като медиите от месеци предупреждават, че изборните резултати може да бъдат фалшифицирани.

Най-голямата въпросителна на тези избори е дали прокюрдската Партия на демократичните народи (ПДН), превеждана и като Народнодемократическа партия, ще прескочи 10-процентовата бариера, за да влезе в Меджлиса. Ако ПДН успее да си извоюва място в турския парламент, това ще попари надеждите на президента Реджеп Тайип Ердоган за смяна на Конституцията по начин, по който да утвърди т.нар. президентска република от „турски тип“, с други думи, да управлява страната еднолично.

Възможни сценарии след изборите  

1. Ако прокюрдската ПДН прескочи прага от 10 процента, и ако управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), не успее да вкара 276 депутата в Меджлиса, тогава тя губи шанса да състави самостоятелно правителство. В такъв случай опозиционните Народнорепубликанска партия (НРП) на Кемал Кълъчдароглу, Партията на нациналистическото движение (ПНД) на Девлет Бахчели и Партията на демократичните народи със съпредседател Селяхадин Демирташ, може да съставят коалиция, или ПДН може да не участва в нея, но да я подкрепя принципно, ако успеят да загърбят коренните си различия.

Общата кауза, която би могла да ги сплоти е да бъдат изправени пред съда заподозрените от управляващите среди по мегакорупционния скандал, избухнал на 17 декември 2013 г., за злоупотреба с власт и търговия с влияние; да бъдат закрити специализираните съдилища (чрез тях изпълнителната власт подчини на себе си съдебната, което създаде впечатление за липса на разделение на властите); да се гарантира независимостта на правосъдната система като се променят законите, касаещи Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия съвет на прокурорите и съдиите; да се гарантира свободата на медиите, както и да се намали 10-процентовият изборен праг.      

2. Ако партията на Демирташ не успее да прескочи изборния праг, или ако нейното влизане в меджлиса не попречи на ПСР да си осигури 276 народни представители, тогава тя има възможност да състави еднопартиен кабинет. При това положение президентът Ердоган ще продължи да действа като едноличен ръководител на държавата, без да се съобразява с факта, че по Конституция е президент на всички граждани. Защото при този вариант, той лично ще назначи в парламентарната група на партията свои доверени хора, а вероятността това да доведе до вътрешнопартийни противоречия е минимална, което намалява възможността за разцепление в партийните редици до незначителна.

При това развитие на нещата е налице една важна особеност. Ако ПСР състави отново еднопартиен кабинет, тя ще бъде изправена пред огромното предизвикателство да се справи с все по-влошаващата се икономика в страната. Не е ясно до какви последици ще доведе подобен сценарий, но със сигурност партията ще обере всички негативи от непопулярните мерки, които ще приложи, но е сигурно, че в такива ситуации се получава отлив на гласове на следващите избори.    

3. Ако Партията на демократичните народи не успее въобще да прескочи 10-процентовия праг, а ПСР спечели 330 депутати, тогава най-вероятно ще се върви към промяна на Конституцията по посока утвърждаване на едноличен и еднопартиен режим. Според турския политолог Шахин Алпай „това би било кошмар за Турция“.

„Ако това се случи, диктаторският режим ще поляризира обществото до крайност, а опозиционните партии ще бъдат напълно смачкани. Това от своя страна може да доведе до силна радикализация на опозицията и да я тласне към предприемане на насилствени методи, което ще създаде предпоставки за възникване на силна конфронтационна среда в обществото в невиждани размери“, твърди турският политолог.

А в историята на републиканска Турция, хаосът и конфликтните ситуации в обществото винаги са давали повод на армията за намеса в политиката. Заключителният акорд на Шахин Алпай при такъв евентуален сценарий гласи: „Намесата на турските въоръжени сили в политиката не би било по-страшна от евентуална гражданска война, но няма съмнение, че това ще тикне страната на по-ужасно дъно от преврата на 12 септември 1980 г.“  

-----

* Мехмед Юмер e главен редактор на в-к „Заман – България“. Статията е написана специално за Клуб Z.