- Проф. Марков, преди време заявихте, че референдум за изборна реформа няма да се проведе заедно с евроизборите на 25 май. Според вас той все пак ще се проведе ли и кога?
- Аз съм сигурен, че референдумът ще се проведе, поради простата причина, че са събрани над 500 хил. подписа и в такава хипотеза парламентът няма право на преценка, а е длъжен да вземе необходимото решение за провеждане на референдума и от датата на това решение не по-късно от два месеца президентът ще насрочи този референдум. Големият проблем, който се очертава, е дали този толкова важен референдум ще бъде валиден, тъй като в Закона за референдумите, а той се нарича Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, е предвиден един невероятно висок в случая праг на валидност. Той е такъв, че е обвързан с последните парламентарни избори, където активността е около 60%. От тази гледна точка, можем да кажем, че законът не е за референдумите, а е против тях, защото създава изключително висок праг. Не ми е известно въобще някъде по света да има такъв. Надявам се, че парламентарната група на ГЕРБ ще внесе съответни предложения за промяна на закона за референдумите и този праг да бъде свален, примерно на 50%, като се търси аналогия с конституционната разпоредба за валидността на първия тур на президентските избори или пък се стъпи на последните преди референдума национални избори. Защото в България няма само парламентарни избори, има и за президент, има и за европейки парламент. И в случая националният вот за Европарламента, който ще е на 25 май, би могъл също да послужи за такъв критерий.

Според мен не бива участието в изборите да се пренася механично към валидността на един референдум, защото е възможна и следната хипотеза – през 1990 г. излязоха над 90% от българските избиратели да гласуват - 92%. Ако сега това пак стане на някои от следващите парламентарни избори, това ли ще е прагът? Изобщо не е мислено. Даже, когато се приема законът, Янаки Стоилов от БСП (прави му чест, защото тази разпоредба е приета под натиск на ДПС) прави уговорката, че трудно ще има в България валиден референдум, което е много жалко. Аз мисля, че максимумът трябва да бъде 50% като максимум за валидност.
- Смятате ли, че ако такова предложение за измяна на закона постъпи в НС, депутатите ще гласуват„за” тази промяна?
- Това е един шанс на БСП и ДПС да поправят грешката си, защото това наистина не е закон за референдумите, а закон против референдумите. Няма никъде в Европа и по света над 50% праг за валидност. Да не говорим, че в този закон има една разпоредба - чл. 9, който ограничава възможностите на българските граждани да отидат на референдум. Един пример: не може въпроси от компетентност на Велико народно събрание да се поставят на референдум. Защо да не може? Защо не могат да бъдат питани българите например президентска или парламентарна република? Защо да не могат да бъдат попитани дали искат отделяна на прокуратурата от съдебната власт и т.н.?
- Лидерът на ДПС Лютви Местан заяви, че има идеи за промени в Изборния кодекс, ако проблемът със състава на ЦИК не се реши. Според Вас, възможно ли е да се случат такива промени толкова скоро преди провеждането на самите избори?
- Това, което стана дотук с Изборния кодекс, е най-голямата законодателна катастрофа, която е преживявала България в тези 25 години. Първо е законодателна катастрофа и го казвам за първи път за вашата агенция. Досега никой не е повдигал този въпрос. Вероятно на никой не му се четат тези 500-600 текста от закона. Този изборен кодекс, тези две партии, които го приеха, си позволиха да направят нещо, което никой досега не си е позволявал – да отменят закона за избор на Велико народно събрание. Законът за избор на Велико народно събрание е приет 1990 година чрез един невероятен обществен консенсус. Милиони български граждани вечерта не спаха, за да гледат дебатите на кръглата маса и начина, по който ще се проведат изборите за Велико народно събрание, а именно 200 депутати да бъдат избрани по партийни листи и 200 да бъдат избрани мажоритарно. Като един компромис между големите политически сили – СДС и БСП тогава, зад които застанаха на самите избори 5-6 милиона души, 92% от населението. Дори на Иван Костов, който имаше абсолютно мнозинство, като спечели изборите, дори на царя, който дойде на такава голяма вълна с 2 милиона избиратели, дори на Бойко Борисов, който 7 пъти бие БСП на избори, не им е минавало през главата да отменят този закон. Вижте преходните разпоредби, този закон е отменен и в една глава в Изборния кодекс са сложени изборите за обикновено и за Велико народно събрание, като разликата е много голяма в правомощията и функциите. Без да го има в предизборната платформа на нито една партия, без да има обществен дебат, се приравнява изборът на обикновено и на Велико по една избирателна система – пропорционална. Т. е. ако се свика след 2-3 месеца или догодина Велико народно събрание, то ще бъде избирано единствено и само по партийни листи. Такова безобразие никой не си е помислял да направи, а те го прокараха. Колкото до състава на ЦИК, има един водещ конституционен принцип, той е чл. 1 от Конституцията. На 14 декември 1989г. софиянци, седесарите свалиха чл. 1 от старата конституция, утвърждаващ господстващата роля на БКП и беше приет под въздействие на хората от улицата нов член, който казва: „нито една политическа сила, държавен орган, личност или която и да е организация не може да си присвои народния суверенитет”. Никой не може да промени или да се опита да обсеби вота на българските избиратели, той е такъв, какъвто е: „Глас народен - глас божий”. По този вот победилата на изборите е партия ГЕРБ, за това автоматически на тази партия, тъй като сме парламентарна демокрация, по право ѝ се полага председателското място в парламента и председателското място в ЦИК. Не защото се казва ГЕРБ, а защото е победила на изборите. Тук няма конституционна рулетка, рулетка има само когато се прави правителство, ако победилата партия не може да състави кабинет, както се и случи. Но когато става дума за председателство на висш законодателен орган и на органа, който ще провежда изборите се изхожда от вота на българските граждани - те са определили със своя вот партия ГЕРБ да бъде председател на парламента и да има свое място като ръководство на Централната избирателна комисия. Стана така, че ГЕРБ няма представител в ръководството на ЦИК като спечелила изборите партия. Нещо, което в 25 годишната ни история никой не бе си позволил. Стигна се, забележете до какъв парадокс - българският парламент пред очите на цялата държава каза: „Да, ние ще нарушим закона и го нарушаваме, защото друг орган го е нарушил”. Те претендират, че президента го е нарушил. Ние дори и да приемем, че президентът го е нарушил, си има начин да го отнесат до Конституционния съд, да му искат писмени обяснения и т.н. Може ли парламентът да нарушава собствения си закон с мотив, че друг орган също го е нарушил? Значи ли това, че като в Лясковец са убили полицай, може и на други места да убият? Горе-долу така излиза. Такова безумие, каквото се случи до сега в законодателния процес, не се беше случвало и виждате не е почнала още предизборната надпревара и този закон се оказа негоден. И нещо много важно: ЦИК не е конституирана. Централната избирателна комисия трябва да бъде конституирана от 19 души, когато бъде конституирана от тези 19 души - двама могат да се разболеят, един да отиде на мач, кворум ще има, но тя не може да действа, без да е изцяло попълнен нейният състав, защото законът изисква тя да е от 19 души, а не от 18.
- Защо тогава се стигна до такъв скандал? И как точно законът позволява такива противоположни тълкувания от страна на различните партии?
-  Законът е писан много лошо. Какво са мислили да напишат е едно, а какво са написали - друго. Но в закона пише, че от четирима души трябва да е председателството на ЦИК, като никоя партия не може да има по двама души - тоест по един се полага. В момента са четири партии в парламента - на всяка по едно място, като водеща трябва да бъде победилата партия. Те направиха така, че да няма един зам.-председател на ЦИК, защото според тях президентът бил сбъркал, като е попълвал своята квота в ЦИК. Президентът не е сбъркал, той се е ръководил от резултатите на изборите, които са, че ГЕРБ е победила БСП с близо 4% и това е вотът на българския избирател. На тези избори има победител. Въобще съществува един опит на БСП и ДПС да не признаят изборните резултати и да се обявят за победители. Такова нещо в чл. 1 от Конституцията е недопустимо.
- Възможно ли е толкова скоро преди изборите да говорим за промяна в изборния кодекс?
- Не би трябвало, но при положение, че те си позволиха след 25 години, без да има обществен дебат, без някой да е гласувал за токова нещо, да отменят закона за избиране на Велико народно събрание, да махнат мажоритарния избор на 200 депутати и да го приравнят на избора на обикновен... Това мнозинство показа, че в България може всичко. 
Аз съм общо взето добър прогнозист. Навремето казах, че ще има "избори до дупка" 90-те години, това е моят фраза. Сега казвам, че в България ще има отново 14 декември, българските граждани колкото и да са изморени през тези 25 години не могат бъдат безкрайно търпеливи и да понасят такива безобразия, ще обградят парламента и ще искат този път падането не само на чл. 1, а ще искат изцяло нова конституционна реформа и цяла нова Конституция, очевидно тази не може да защити демократичните устои в България.
- Какви промени трябва да има в новата Конституция?
- Трябва да бъде променено всичко. Сегашната се състои от над 150 члена, досега над 80 пъти е тълкувана от Конституционния съд. Почти няма разпоредба, която да не е тълкувана от Конституционния съд. Трябва изцяло нов механизъм, пряк избор на конституционни съдии, за да няма тази излагация, каквато в Конституционния съд се случи около казуса "Пеевски". Прокуратурата трябва да бъде отделена от съдебната власт като самостоятелен орган на държавно обвинение, да съществува в отделна глава и т. н. Това е много дълга тема.
- Технологично възможно ли е да се промени Изборният кодекс толкова рано?
В България всичко е възможно. Аз не виждам защо трябва да бъде променян, вече след като е приет, обнародван, минал през президента, той е толкова обемист, че каквито и поправки да му се правят, няма как да стане по-добър. Колкото до ЦИК - трябва да бъде просто формирана по начина, по който е казано в закона и парламентът трябва да избере зам.-председател, който ГЕРБ предложи - това е г-жа Златарева, ако не се лъжа.

интервю на ВАСИЛЕНА ЙОРДАНОВА, агенция "Фокус"