От май 2013 г. насам приказките на Управлението на Федералния резерв (Фед) за ограничаване на програмата за осигуряване на ликвидност ту зачестяват, ту почти се прекратяват. Когато се заговори повече, пазарите очакват затягане на паричния режим и цените стават нестабилни.

Наскоро предположенията за това точно кога Фед ще увеличи основната лихва за пореден път надигнаха глава. От началото на 2013 г. казвам, че това няма да стане преди края на 2015 г. С приближаването на това време смятам, че Фед ще действа, но по-скоро по-късно, отколкото по-рано.

Монетарната позиция на САЩ остава шизофренична и затегната. В последствие Щатите стоят в рецесия на растежа - ръст, но под тренда. Показателят "Дивизия М4" - най-важната мярка за паричното предлагане за тези от нас, които възприемат монетарния подход при определяне на националния доход, расте с анемичните 2,8% на годишна база.

Как се получава така? В края на краищата, през последните няколко години Фед се зае с една от най-големите програми за количествено улесняване в историята. За да разберете за какво става, ще се обърнем към най-добрите постижения на Джон Мейнард Кейнс. И по-специално, в двутомника му от 1930 г. "Трактат за парите". Там Кейнс разделя парите на две категории - държавни и банкови пари.

Държавните пари са "високоволтовите" пари (т.нар. монетарна база), която е произведена от централните банки. Банковите пари са произведени от търговските банки чрез създаването на депозити.

Днес банковите пари съставляват около 80% от съвкупното парично предлагане в САЩ, измерено чрез М4. Всичко, което засяга банковите пари, се отразява върху продукцията на пари. Така че трябва да хвърлим поглед към банковите регулации, постигнати благодарение на Базелските регулаторни процедури и законодателството "Дод-Франк". Новите регулации бяха зле замислени, проциклични и пълни с опасности. Всъщност, банковите пари - слонът в стаята, страдат под силно затегнатия монетарен режим от финансовата криза през 2008-2009 г. Това накара Фед да разхлаби каишката на държавните пари.
Чистият резултат от тази шизофренична, затегната монетарна политика, е бавно увеличение на широките пари, продължаваща рецесия на растежа и почти липсваща инфлация в САЩ.

Но това не е единственото нещо, което се върти около Вашингтон.

През 2013 г. правителството на САЩ реши, че "гущерът" има нужда от фейслифт. Това не учуди никого. Но изявлението на финансовия министър Джак Лю от 17 юни стори това. Тогава министър Лю шокира мнозина, декларирайки, че Александър Хамилтън (1755-1804 г.) - първият и най-прочут финансов министър, трябва да бъде разжалван и да бъде заменен на 10-доларовата банкнота от все още неназована жена. И докато това шокира много, то показва колко политика може да има в парите.

Колко голям е Хамилтън? Наскоро публикувания научен труд на Робърт И. Райт и Дейвид Дж. Коен "Бащите основатели: Хората, които направиха Америка богата", започва пантеона на великите с глава за Хамилтън. Тя находчиво е озаглавена "Създателят".

Но малко избързвам с историята.

Възпитаник на "Кингс Колидж" (сега Колумбийския университет), Хамилтън е започнал професионалната си кариера като началник на кабинета на Джордж Вашингтон по време на Войната за независимост. По време на своята доста разнобразна кариера, Хамилтън е бил продуктивен журналист. Неговият най-известен журналистически проект е серия от 85 коментара, които призовават за ратифициране на Конституцията. Тези есета, наречени сборно "Федералистът", са най-цитираните източници от Върховния съд на САЩ. Те са публикувани през 1787 г. и 1788 г. в нюйоркския "Индипендънт джърнъл". Тези важни есета, писани под псевдоними от Александър Хамилтън, Джеймс Мадисън и Джон Джей, са с много високо качество и поставят основите за Конституционния конвент и последвалия продукт.

Накратко, трябва да се отбележи, че Хамилтън е организирал проекта, написал повечето от есетата и от всички бащи основатели, е свършил най-много интелектуална работа, при това - с най-малко историческо признание.

Но двама известни икономисти са отдали полагаемото се на Хамилтън. Лайънъл Робинс смята, че "Федералистът" е "най-добрата книга за политическите науки и техните практически аспекти, написана през последните 1000 години". И ако това не е достатъчно, през 1973 г. Милтън Фридман пише, че "есе №15, написано от Хамилтън, съдържа по-състоятелни анализи за Европейския общ пазар, отколкото съм видял излезли от перото на съвременен автор."

Уменията на Хамилтън като писател и журналист са едно на ръка. Той написва и голяма част от писмото на Джордж Вашингтон от 1796 г., с което той се обръща към американските граждани малко преди края на втория си мандат, което бива публикувано в "Америкън дейли адвъртайзър". И само 3 години преди преждевременната му смърт, предизвикана от възпаление на рана след дуел с Аарън Бър, Хамилтън създава "Ню Йорк ивнинг пост".

Александър Хамилтън също е бил и изтъкнат адвокат. Много често е поемал случаи, за да защити принципната си позиция. След Войната за независимост щатът Ню Йорк започва прилагането на крути мерки срещу лоялисти и британски граждани. Те включват Закона за конфискация (1779 г.), Закона за защита на патриотите от кредитори (1782 г.) и Закона за нарушаване на границите на владение (1783 г.). Всичките предвиждат отнемане на собственост. Но според Хамилтън тези закони илюстрират присъщата разлика между демокрацията и закона. Въпреки, че са били много популярни, те пренебрегват фундаментални принципи на правото на собственост. Хамилтън привежда в действие тези свои виждания и успешно защитава на фона на огромна обществена вражделност хората, чиято собственост е отнета по силата на тези закони.

След ратифицирането на Конституцията и избирането на Джордж Вашингтон за президент, новото правителство страда от липсата на доверие. Обществените финанси надвисват като буреносен облак над кабинета. Хартиените пари и дълговете са нововъведения на колониалната ера, а веднага след началото на Войната за независимост, американците ги използвали максимално. В резултат САЩ затънали в море от дългове, а по-голямата част от обществеността била настроена да се обяви дефолт и те да не се плащат. Александър Хамилтън, действайки като финансов министър, бил твърдо против това. Като човек на принципите, убеждението му било, че неприкосновеността на договорите е в основата на морала. А от практична гледна точка смятал, че качеството на правителството зависи от това, как то изпълнява дадените обещания.

Хамилтън спечелил спора и започнал изваждането на страната от финансовия погром. Освен другите неща, които той бил, можем да го наречем първокласен финансов инженер. Той създал федерален фонд, който да погасява натрупаните през войната дългове. Освен това организирал и голям дългов суап, в който дълговете на отделните щати били поети от ведералното правителство. През август 1791 г. федералните облигации се продавали на стойност над номинала в Европа, а до 179 г. всички външни дългове били изплатени. Решението на Хамилтън за дълговия проблем на Америка осигурило на страната увереност и доверие.

Харесвате го или не, наследството на Хамилтън е федералната система на управление на САЩ. Тя следва доста плътно принципите, положени от Хамилтън и неговите сътрудници федералисти. Това, разбира се, кара пожизнения враг на Хамилтън - президентът Томас Джеферсън, който също е сред бащите основатели, да се обръща в гроба си. И не само той. Впрочем, Хамилтън е бил винаги своего рода гръмоотвод. В последствие, неговата слава е изпитала възходи и падения.

Когато Хамилтън умира през 1804 г., Джеферсонистите използват възможността, за да започнат клеветническа кампания, с която да разрушат репутацията на своя съперник. Тази кампания е успешна и репутацията на Хамилтън се срива чак до 60-те години на 19-и век.

Но когато избухва Гражданската война, звездата на Хамилтън отново изгрява. Неговата известност в Северните щати нараства, защото той е бил активен аболиционист. Славата му ще достигне върховете си през т.нар. Златна ера (1873-1900), когато Америка бере плодовете на интензивна индустриализация и финансово развитие - и двете заложени от Хамилтън.

С шоковия срив на борсата през 1929 г. и последвалата Голяма депресия, репутацията на Хамилтън отново потъва, защото името му се свързва с Уолстрийт, банкирането и финансовите инструменти. Така че не е учудващо, че той попада под прицела на обществеността. Впрочем, Франклин Делано Рузвелт в обръщението си от 1932 г. пред форума Commonwealth Club, остро атакува Хамилтън.

Хамилтън остава недолюбван до 1982 г., когато по време на първия мандат на Рейгън е създадено Федералисткото общество. И възходът на имиджа му продължава до Голямата рецесия от 2009 г.

Последната криза докара със себе си антиуолстрийтски, антибанкови и антикапиталистически настроения. И славата на Хамилтън отново понесе удар. Но да изхвърлиш великия Хамилтън от 10-доларовата банкнота отива твърде далеч.

Но когато става дума за валутите, не трябва да се учудваме от това, какво политиците могат да ни сервират.

Текстът на проф. Стив Ханке е публикуван в юлския брой на сп. Globe Asia и е предоставен на Клуб Z. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.