Точен като лятното слънцестоене, Уди Алън предлага всяка година нов филм на почитателите си. Роден е на 1 декември с името Алън Стюарт Кьонигсберг. Какъв човек се крие зад фасадата на познатия ни режисьор и актьор? На този въпрос се опитва да отговори в продължение на седмица новото издание на „Ле Гранд Траверсе” – „Историите на Уди Алън” на радио „Франс Култюр”.

Режисьорката Джудит Периньон се потапя в детството на маестрото, предава „Фигаро“. То е съкровищницата на неговите идеи, личният и артистичният механизъм за пресътворяването му. Обсесията на загатващата се магия в „Магия в полунощ”. Това е Алън, който забавлява приятелите си с умението да борави с картите. Героите му, които правят всичко възможно, за да съблазняват жените, ни връщат към младия Алън, толкова срамежлив, че кара приятелите му да звънят вместо него на избраничките на сърцето му. Това навлизане в живота, между невярна майка и вечно недоволен от сина си баща, изковава желязната му воля. Алън ще успее, каквото и да му струва.

Предаването очертава един непознат Уди Алън. На 17 години той сменя името си. Дали това не е жест на почит към кучето на негова приятелка, или пък към приятел кларинетист? Няма значение. Упорит и решителен, той непрекъснато праща на вестниците пикантни афоризми. Не особено любознателен, непонасящ задълженията, юношата напуска училище. Почитател на Боб Хоуп, той решава да следва стъпките на комика. Освен откъсите от филми и интервютата, Джудит Периньон е открила и записи на скечове, които режисьорът е изпълнявал през шестдесетте години. Някои приличат като две капки вода на култовите сцени от филмите му.

Уди Алън така и не пожелава да говори за поредицата. Но мнозина от близките му – сестра му, главният му оператор, музикантът Еди Дейвис, с когото той свири на кларнет, с удоволствие споделят спомените си и разкриват един Уди Алън, който никога не е напускал своето детство. Режисьорът си е създал хиляда и един въображаеми свята, в които всеки анекдот, всяка минута са върховни, както са Манхатън и жените. От там се подхранва едно неукротимо въображение и желанието да снима и да снима…

Площад СЛАВЕЙКОВ