Article_top

Десислава Николова

През изминалата седмица парламентът гласува на второ четене промените в Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), предложени от Министерството на труда и социалната политика. Целта на промените е затягане на контрола при отпускане на някои помощи и пресичане на най-честите злоупотреби със средствата по програмите, насочени към семейства с деца.

Основното ни притеснение по отношение на първоначално предлаганите промени произтичаше от намерението доходният критерий за отпускането на месечни помощи за отглеждане на дете да се обвърже с минималната работна заплата. Аргументът ни беше, че такова обвързване почива на икономическата логика, защото минималната работна заплата не е и не може да бъде инструмент на социалната политика, тъй като не е индикатор за бедност и условия на живот. Тогава препоръчвахме да се помисли за обвързването на помощта с обективен критерий за социален статус като, например, прага за бедност, определян ежегодно от Министерския съвет на база статистиката на НСИ. 

Голямата новина след гласуването на промените  в ЗСПД е, че това обвързване на размера на помощите за деца с минималната заплата отпадна от приетия вариант на законопроекта, което безспорно е победа на разума и икономическата логика. В същото време, обаче, остава да стои въпросът дали сегашната практика (която се запазва) доходният критерий да се определя (субективно) и ежегодно в  закона за държавния бюджет е целесъобразен и ефективен подход. Предвид това, че помощите за отглеждане на деца са вид социална помощ, е много по-логично те също да бъдат обвързани с някои от използваните доходни критерии от страна на администрацията за нуждите на другите социални програми и помощи – гарантиран/диференциран минимален доход или праг на бедност.

В същото време, в окончателно гласуваните промени в закона остана текстът, който предвижда отпускането на помощта за отглеждане на дете в натура при няколко условия:

1. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не полагат грижи за детето/децата си;

2. семейната помощ не се използва по предназначение за детето/децата;

3. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не изпълняват задължението по чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето;

4. майката, на която са отпуснати помощи по ал. 3, т. 1-2, не е навършила 18 години.

И докато в първите три условия има някаква логика да се предоставят помощи в натура с цел ограничаване на възможността за злоупотреба (след като е налице вина), приравняването на случая на непълнолетната майка с първите три казуса подсказва презумпция за безотговорност и неспособност на такива майки да се грижат добре за децата си.

Според новия закон, „Помощта в натура ще се предоставя под формата на стоки и/или услуги за детето в съответствие с индивидуалните му потребности, оценени от Дирекция „Социално подпомагане”.” Абсурдно е да се мисли, че отделите на тази дирекция по места ще имат капацитета да оценяват непрекъснато нуждите на всяко едно от стотиците или хиляди деца, отглеждани от непълнолетни майки. Всеки, който е отглеждал дете, знае, че потребностите са десетки и се менят от ден за ден - дали има нужда от памперси (какъв брой и кой размер?), дали има нужда от адаптирано мляко (и за коя възраст?), дали вече се захранва с пюрета и на какъв етап от захранването е (зеленчуково, пилешко или заешко пюре да поръчаме за бебе X?), кой номер обувки носи и за кой сезон да му вземем, ако ходи на градина или училище, какви пособия са му необходими за там, какви дрешки (сезон, размер?), а ако е болно детето, какво лекарство да му вземем? и т.н., и т.н. Всяка майка знае, че решаването на по-горните въпроси изисква сериозен ресурс под формата на време и грижа, което няма как да очакваме от един чиновник, който ще трябва да оценява (ежедневно?) нуждите на редица деца. 

Но дори и да приемем, че някой изключително оправен чиновник ще успява да се справя с непрекъсната индивидуална оценка на нуждите на десетки деца, друг също толкова важен въпрос е как точно ще се осъществяват поръчките на необходимите стоки и услуги. Практиката по предоставяне на помощи в натура показва, че често качеството на доставяните стоки/услуги е ниско (под стандартното), част от парите свършват в нечии джобове (на администрацията и фирмата-доставчик), а злоупотребите са неизбежни.

Да не говорим за чисто икономическия аргумент, че предоставянето на помощи в пари е по-добър от гледна точка на полезността и благосъстоянието на получателите. Това е така, защото с парите в натура се поставя ограничение на кошницата от стоки и услуги, които потребителят купува и потребява, което потенциално намалява полезността от тези стоки и услуги в сравнение с помощите в пари.

Имайки предвид всичко казано по-горе, може да се очаква, че до няколко месеца служителите на дирекция „Социално подпомагане” ще „пропищят” от вменените им нови задължения (ако добросъвестно ги изпълняват), а получателите на помощите в натура – от ниското качество и неадекватността на получаваните стоки и услуги на техните (и на децата им) нужди. А това неминуемо ще доведе до поредната отмяна на недомислени норми на законодателството и безсмислен законодателен труд.

Анализът на Десислава Николова е от блога на Института за пазарна икономика. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

 
Снимка БГНЕС

През изминалата седмица парламентът гласува на второ четене промените в Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), предложени от Министерството на труда и социалната политика. Целта на промените е затягане на контрола при отпускане на някои помощи и пресичане на най-честите злоупотреби със средствата по програмите, насочени към семейства с деца.

Основното ни притеснение по отношение на първоначално предлаганите промени произтичаше от намерението доходният критерий за отпускането на месечни помощи за отглеждане на дете да се обвърже с минималната работна заплата. Аргументът ни беше, че такова обвързване почива на икономическата логика, защото минималната работна заплата не е и не може да бъде инструмент на социалната политика, тъй като не е индикатор за бедност и условия на живот. Тогава препоръчвахме да се помисли за обвързването на помощта с обективен критерий за социален статус като, например, прага за бедност, определян ежегодно от Министерския съвет на база статистиката на НСИ. 

Голямата новина след гласуването на промените  в ЗСПД е, че това обвързване на размера на помощите за деца с минималната заплата отпадна от приетия вариант на законопроекта, което безспорно е победа на разума и икономическата логика. В същото време, обаче, остава да стои въпросът дали сегашната практика (която се запазва) доходният критерий да се определя (субективно) и ежегодно в  закона за държавния бюджет е целесъобразен и ефективен подход. Предвид това, че помощите за отглеждане на деца са вид социална помощ, е много по-логично те също да бъдат обвързани с някои от използваните доходни критерии от страна на администрацията за нуждите на другите социални програми и помощи – гарантиран/диференциран минимален доход или праг на бедност.

В същото време, в окончателно гласуваните промени в закона остана текстът, който предвижда отпускането на помощта за отглеждане на дете в натура при няколко условия:

1. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не полагат грижи за детето/децата си;

2. семейната помощ не се използва по предназначение за детето/децата;

3. родителите или лицата, получаващи семейната помощ, не изпълняват задължението по чл. 8, ал. 6 от Закона за закрила на детето;

4. майката, на която са отпуснати помощи по ал. 3, т. 1-2, не е навършила 18 години.

И докато в първите три условия има някаква логика да се предоставят помощи в натура с цел ограничаване на възможността за злоупотреба (след като е налице вина), приравняването на случая на непълнолетната майка с първите три казуса подсказва презумпция за безотговорност и неспособност на такива майки да се грижат добре за децата си.

Според новия закон, „Помощта в натура ще се предоставя под формата на стоки и/или услуги за детето в съответствие с индивидуалните му потребности, оценени от Дирекция „Социално подпомагане”.” Абсурдно е да се мисли, че отделите на тази дирекция по места ще имат капацитета да оценяват непрекъснато нуждите на всяко едно от стотиците или хиляди деца, отглеждани от непълнолетни майки. Всеки, който е отглеждал дете, знае, че потребностите са десетки и се менят от ден за ден - дали има нужда от памперси (какъв брой и кой размер?), дали има нужда от адаптирано мляко (и за коя възраст?), дали вече се захранва с пюрета и на какъв етап от захранването е (зеленчуково, пилешко или заешко пюре да поръчаме за бебе X?), кой номер обувки носи и за кой сезон да му вземем, ако ходи на градина или училище, какви пособия са му необходими за там, какви дрешки (сезон, размер?), а ако е болно детето, какво лекарство да му вземем? и т.н., и т.н. Всяка майка знае, че решаването на по-горните въпроси изисква сериозен ресурс под формата на време и грижа, което няма как да очакваме от един чиновник, който ще трябва да оценява (ежедневно?) нуждите на редица деца. 

Но дори и да приемем, че някой изключително оправен чиновник ще успява да се справя с непрекъсната индивидуална оценка на нуждите на десетки деца, друг също толкова важен въпрос е как точно ще се осъществяват поръчките на необходимите стоки и услуги. Практиката по предоставяне на помощи в натура показва, че често качеството на доставяните стоки/услуги е ниско (под стандартното), част от парите свършват в нечии джобове (на администрацията и фирмата-доставчик), а злоупотребите са неизбежни.

Да не говорим за чисто икономическия аргумент, че предоставянето на помощи в пари е по-добър от гледна точка на полезността и благосъстоянието на получателите. Това е така, защото с парите в натура се поставя ограничение на кошницата от стоки и услуги, които потребителят купува и потребява, което потенциално намалява полезността от тези стоки и услуги в сравнение с помощите в пари.

Имайки предвид всичко казано по-горе, може да се очаква, че до няколко месеца служителите на дирекция „Социално подпомагане” ще „пропищят” от вменените им нови задължения (ако добросъвестно ги изпълняват), а получателите на помощите в натура – от ниското качество и неадекватността на получаваните стоки и услуги на техните (и на децата им) нужди. А това неминуемо ще доведе до поредната отмяна на недомислени норми на законодателството и безсмислен законодателен труд.

Анализът на Десислава Николова е от блога на Института за пазарна икономика. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

on

Глупости на търкалета! Предоставянето на стоки вместо на пари е единствения начин да се пресичат злоупотреби! Те индубългарите могат да оставят децата си да седят без памперси осрани и да реват как нямат пари да ги хранят, а с помощите да си купуват евтина бира и цигари. Ако толкова ви притеснява снабдяването с точните стоки, тогава им дайте ваучъри, които могат да се харчат само за определени категории стоки - стриктно за деца. Както с някои ваучъри за храна не можеш да си купиш дори алкохол, какво остава за други нехранителни стоки
Анонимен's picture
Анонимен

Стоян

"И докато в първите три условия има някаква логика да се предоставят помощи в натура с цел ограничаване на възможността за злоупотреба (след като е налице вина), приравняването на случая на непълнолетната майка с първите три казуса подсказва презумпция за безотговорност и неспособност на такива майки да се грижат добре за децата си."

Как не ме е срам да си помисля, че майката е безотговорна. Няма 2 лева, а деца прави, ако това не е безотговорно не знам кое е.
Със субсидиите получаваш повече от това което субсидираш, колкото повече субсидии има за деца майки толкова повече деца майки ще се появяват.Страхотно решение, че помощите им са спрени.
Анонимен's picture
Анонимен

Нещо не разбрах. Как така Социално подпомагане ще имат капацитета за изброените в т.1-3 случаи, но няма да го имат за тези от т.4? За това, че служителите ще пропищят, спор няма. И все пак, всичко опира до организация и ясно разписани правила. Може пък и някой да ги създаде.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?