Мил човек с лице на убиец

„Обикновено хората се държат с мен като с обикновен човек. Това ми харесва, макар да знам, че не съм съвсем обикновен човек – колкото и да се старая.“ Така говори за себе си холивудският актьор Уилем Дефо, който току-що навърши 60 години. И наистина, животът и кариерата му са пълни с парадокси и противоречия и са всичко друго, но не и обикновени.

На пръв поглед изглежда, че актьор с такива устни и остри черти на лицето може да играе само „лоши момчета“, но Дефо е способен на всевъзможни превъплъщения. Филмографията му е показателна: комиксовият герой Зеления Гоблин от „Спайдърмен“, смелият сержант Елиъс от „Взвод“ и дори Исус в „Последното изкушение на Христос“.

Името му, както и външността му, заслужава особено внимание. По този повод Дефо има цяла история: „При раждането ми са ме нарекли Уилям, но като малък всички ми викаха Били. Много мразех това обръщение, защото на всички тези умалителни форми им липсва сила. После се преместих в Милуоки и известно време живеех на квартира с групичка психари. Един от тях ни в клин, ни в ръкав ме нарече Уилем. Помислих си: „Уилем ли? Нека бъде така“. И сега пред вас съм аз – човек, изживял почти целия си живот под фалшиво име“.

В юношеството си Дефо искал да има не само необикновено име, но и необикновена професия.

Необикновена поне за най-близкото му обкръжение. Бъдещият актьор се ражда на 22 юли 1955 г. в градчето Епълтън, щата Уисконсин, в семейството на хирург и медицинска сестра. Той е седмият поред (от осем) деца и е единственият, който избира актьорската професия. Повечето му братя и сестри се занимават с медицина, а брат му Доналд е известен хирург, специалист по трансплантации.

Кариерата му в киното започва пред 1980-а с епизодично участие в „Портите на рая“ на Майкъл Чимино, но кадрите с Дефо така и не влизат във филма. Този неуспех не смущава Уилем. В следващите 6 години има 6 роли, които не му помагат особено да изпъкне сред колегите си. И така до 1986-а, когато получава първата си номинация за „Оскар“ – за участието си във „Взвод“ на Оливър Стоун. Там играе сержант Елиъс – боец, който в разнебитен американски взвод във Виетнам отстоява до последно принципите на воинската чест и милосърдието.

Този филм не само носи на Дефо успех и известност, но и му помага да израсне като актьор.

„Преди снимките Стоун ни прати за две седмици в джунглата заедно с ветерани. Без никаква връзка с външния свят. Трябваше да се се поучим от опита им и да започнем да го уважаваме. Правото да се представяш за някого на екран, ни каза Стоун, трябва да се заслужи“, спомня си актьорът.

Една от най-значимите роли в кариерата на Уилем Дефо е на Исус в „Последното изкушение на Христос“ (1988) на Мартин Скорсезе. Този ангажимент му коства огромни душевни усилия, но му оставя и няколко забавни спомена.

„Тогава все още пушех много и в паузите между дублите Скорсезе постоянно се разхождаше около мен и гонеше хората с фотоапарати. Не искаше да снимат Исус с цигара“, смее се Уилем.

Филмът не е приет еднозначно. Много хора реагират гневно, че именно Дефо изпълнява ролята на Христос. Култовият режисьор Серджо Леони казва: „Това не е нашият Христос. Този има твърде зло лице“. Но благодарение на тази роля в края на 80-те Уилем Дефо става един от най-обсъжданите холивудски актьори.
Въпреки всичко публиката и режисьорите се впечатляват най-много, когато Дефо играе злодеи.

Неподражаемата му външност придава на отрицателните персонажи особен колорит. Един от първите, които забелязват таланта на Уилем да играе лоши и опасни мъже, е режисьорът Дейвид Линч, който му предлага една от главните роли в „Диво сърце“ (1990).

След работата си с Линч Дефо често се изява в образи на злодеи: адвокатът Франк Дюлейни във „Веществено доказателство“ (1993), терористът Джон Гайгер в „Скорост 2“ (1997) и актьорът Макс Шрек в „Сянката на вампира“ (2000), чийто персонаж не само играе вампир, но наистина е такъв.

Дефо не се притеснява да се снима във филми, които не са предвидени за масовата публика. За него най-важното при избора на роля е сценарият и колко странен и сложен е персонажът му. Точно заради това се съгласява да играе професор Норман Озбърн или Зеления Гоблин във всички филми на Сам Рейми за Спайдърмен. Героят му е с раздвоение на личността, той води вътрешна борба между доброто и злото и Уилем успява убедително да пресъздаде тъмната и светлата страна на учения от комикса на „Марвел“.

Дефо има слабост към роли на „лоши момчета“ и персонажи, които са се оказали в заплетени житейски ситуации.

„Всички смятат, че избирам само отрицателни образи. Но ако се вгледате внимателно – във всичките ми филми, дори малките – ще видите, че всъщност играя добри момчета. Да, обществото ги е отхвърлило, но въпреки това те са добри“, обяснява той.

Дефо редува високобюджетните филми с независимо кино от известни режисьори. За 35-годишната си кариера той е работил с Абел Ферара, Вернер Херцог, Уес Андерсън, Ларс фон Трир, Спайк Ли, Вин Вендерс. Последният от тях веднъж отбелязва:

„Той включва усмивката на убиец, но в следващия момент отново е мил човек“.

Уилем Дефо е парадоксален не само на екрана, но и в личния си живот. Той никога не прави грандиозни планове за бъдещето и е способен на спонтанни постъпки, които са неприсъщи на повечето му връстници. Показателна е историята му със сватбата с италианската актриса и режисьорка Джада Колагранде.

„Срещнах жена си на една улица в Рим – разказва актьорът. – Беше през 2004-а. Имахме общи приятели и така нататък, но незнайно защо се заприказвахме точно на улицата. Общо взето решихме да се оженим още на същия ден. Отидохме да обядваме и й казах: „Хайде да се оженим?“. Обадих се в кметството и ми обясниха: „Ако дойдете в рамките на следващите няколко часа, можете да направите заявка и ще ви бракосъчетаят на следващия ден“. Хукнахме натам, направихме проклетата заявка и на следващия ден наистина ни ожениха. Трябваха им само двама свидетели и това бяха нашите най-добри приятели: моят мениджър и нейният монтажист“.

60-годишният Уилем Дефо е в отлична физическа форма. Юбилярят твърди, че това се дължи на йогата, която практикува повече от 25 години. Той е изпълнен със сили и не смята да спира. По отношение на последните си роли в киното Дефо обича да се шегува:

„Колкото повече остарявам, толкова по-рядко умирам“.

Площад Славейков