СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН - Гърците спасяват парите си в България. Правят го не само обикновени граждани, а и фирми, които местят централите си в северната съседка. Това твърди кореспондентът на “Шпигел” в Солун Георгос Христидес в публикация под заглавие: “България – новата съкровищница на Гърция”.

“За да спасят парите си, гърците трябва да предприемат само кратко пътуване до съседна България. Там вече хиляди граждани са си открили банкови сметки. Педприемачи местят в България филиалите си и дори централите си. Въведеният в Гърция строг контрол, който цели да предпази местните банки от колапс, всъщност води до масово бягство на капитали в най-бедната държава от ЕС”, твърди авторът.

Той описва и лични впечатления. Представя се за грък, какъвто всъщност е, но затаява, че е кореспондент на “Шпигел” с немски паспорт. Христидес разговаря по телефона със служителка на “УниКредит Булбанк“.

Жената е любезна:

“Добро утро. За гръцки граждани е много лесно да открият при нас банкова сметка в евро или в български лева. Трябва само да посетят наш филиал и да представят лична карта или задграничен паспорт”.

Христидес е възхитен от перфектния английски на банковата служителка. Тя му обяснява, че при открита сметка в банката банкови операции могат да се извършват по интернет и чрез смартфон, а самата банкова карта се издава до 5 дни.

“Когато й казах, че живея в Солун, жената ми обясни, че мога да си спестя пътуване до София и да пристигна в курортния град Сандански, само на 20 км от границата с Гърция и на час път от Солун. Изглежда не й е за пръв път. Потвърждава, че банката има много чуждестранни клиенти и естествено доста от Гърция”, пояснява Христидес. 

Той твърди, че след въвеждането в Гърция на контрол върху движението на капитали български банкови служители са били затрупани с работа. Гърците не само искали да спасят спестяванията си у нас, а и да избегнат задаваща се опасност парите им на влог над определена сума да бъдат облагани с допълнителен данък. Те се бояли и от връщането към драхмата, което пък би довело до загуба на значителна част от спестяванията им.

Така гърците сега вадели пачките, скътани в буркани и под дюшеци. През последните месеци на изостряне на гръцката криза били изтеглени 45 милиарда евро от банките. Сега хората ги изнасяли зад граница, което изправяло правителството на Ципрас пред истински проблем. Същината му била във вече съществуваща възможност за легално изнасяне на пари. Кабинетът е решил, че всеки гражданин може да превежда или да взима със себе 2000 евро при почивка зад граница.

“Ако грък всеки ден в продължение на седмица пътува “на почивка” в Сандански, той може да изнесе 14 000 евро и то напълно легално”, пише авторът.

Имало и лекомислени хора. Така жена пътувала с автобус за Албания. При проверка на гръцката граница се оказало, че тя носи у себе си 23 000 евро. Парите били конфускувани, а на жената била наложена глоба.

Георгос Христидес се спира и на друга тема – България като спасителен вариант за гръцки предприемачи.

“Бизнесмени, които се отправят към България, се запознават и с още едно предимство в съседната страна. Докато под натиска на кредиторите данъците за фирми бяха вдигнати до 29 на сто, в България има плосък данък от 10 на сто за граждани и фирми. Към това трябва да се прибавят и ниските социални осигуровки, минимална заплата от 174 евро и свита бюрокрация. Само са месец гръцко предприятие може да открие своя дъщерна фирма в съседната страна”, посочва “Шпигел”.

Цитирана е и статистика – през 2014 г. в България е имало 11 500 предприятия с гръцко участие или с 2500 повече в сравнение с предходната година. Според оценка на Красен Станчев от Института за пазарна икономика за близо 6 години от избухването на кризата гръцки предприемачи са инвестирали у нас между 4,5 и 5 милиарда евро, а близо 60 000 гърци са си открили сметки в българска банка.

Цитиран е и предприемач от Солун, пожелал анонимност:

“Българската ми банкова сметка спаси фирмата ми. Така избягвам дългия, бюрократичния и често безрезултатния разрешителен режим в Гърция за задгранични преводи. От България безпроблемно превеждам суми на доставчиците ми.”

“Правителството в Атина прави опит за контрамярка: банките да имат право да разрешават на фирмите-клиенти задгранични преводи до 100 000 евро, без за това да се иска специално разрешение от финансовото министерство. Дали подобен ход ще върне много фирми към гръцките банки, е доста съмнително”, пише Христидес и в заключение цитира предприемача от Солун:

“Не е лесно по този начин да загърбиш родината си, но Гърция изпадна в трета европейска лига. Допреди няколко години Гърция беше надежда и пример за държавите на Балканите. Имахме развита икономика, бяхме част от Запада, част от центъра на  Европа. Сега дори една Албания изглежда по-атрактивна.”