КАС МЪД

Започнах да изучавам радикалната дясна политика още преди 25 г. Тогава Берлинската стена току-що беше срината и само шепа радикални десни партии бяха представени в национални парламенти. Това, че една от тях един ден ще бъде част от национално правителство в Европа беше оценявано като невъзможно.

Днес радикалните десни партии, или партии, които много хора биха определили като такива през 90-те години на миналия век, вече са част от правителствата във Финландия, Гърция, Латвия, Норвегия и Швейцария, а датското правителство на малцинството зависи от подкрепата на десницата.

Въпреки избирателния и политически успех на радикалните десни партии те не са от такова значение, каквото им придават преобладаващите медии и политици. Прекарах кариерата си оспорвайки това и все още вярвам в него – като практика радикалните десни партии печелят по-малко от 10% от гласовете при национален вот в страните членки на ЕС, докато тези, които влязат в правителствата, рядко успяват да въведат напълно, който и да е от своите приоритети.

Моята гледна точка не е, че възходът на радикалната десница не е важен, само че тези групи често са незначителни. Отделяме прекалено много внимание на относително незначителни групи и често пренебрегваме далече по значими феномени. Помислете си за свръхпредставянето, което става около Английската лига за защита или Пегида в Германия, нито една от които няма сериозен ефект. Или пък за трайния интерес към неонацисти и бръснати глави? И двете са, като цяло, проблем на наказателно правосъдие в някои европейски страни.

Погрешен акцент се поставя на най-екстремистките и фотогенични радикални десни групи и в Унгария. И докато международните медии продължават да обръщат малко или никакво внимание на засилващата се радикална дясна реторика на премиера Виктор Орбан и неговата партия Фидес, те продължават да публикуват алармиращи статии и публицистика за възхода на радикалното дясно движение за по-добра Унгария (Йобик), въпреки факта, че Фидес вероятно има по-радикална реторика (не идеология) от Йобик.

Не твърдя, че Орбан е радикален десен политик. Но покрай някои политически амплитуди, кой знае? Казвам, че това повече е без значение. Дали той е вдъхновен от истинска идеология или е приел опортюнистична стратегия, за да отстрани предизвикателството Йобик, Орбан превърна Фидес в партия, която изглежда все по движена от комбинация от традиционализъм, авторитаризъм и популизъм – белезите на дяснорадикална идеология.

По своята същност това е етнически национализъм, като нацията се определя в етнически термини, т.е. по-скоро като около 15 млн. "етнически унгарци" живеещи в Унгария и околните страни (особено Румъния, Словакия и Украйна), а не в граждански понятия, т.е. грубо 10 млн. граждани на Унгария.

Приемайки ограниченията на членството в ЕС Фидес иска по-скоро да промени смисъла на унгарските граници, отколкото самите граници. Будапеща се опита да постигне това, давайки унгарско гражданство на "всички етнически унгарци", въпреки че предпочита те да останат да живеят в древните земи на Унгария от преди Трианонския договор.

Национализмът е комбиниран с авторитаризъм, с правителство, което все повече потиска медии и неправителствени организации, които оценява като "нелоялни" към нацията (т.е. към Орбан и Фидес), и със силен популизъм, който представя Орбан като автентичен глас на унгарския народ, борещ се срещу (спонсорирания от ЕС) ляв заговор. След ужасяващата терористична атака срещу редакцията на "Шарли Ебдо", а може би и по-рано, Орбан добави сериозна доза ксенофобия към тази отровна смес. Когато лидери от цял свят се събраха в Париж да говорят в защита свободата на словото, колкото и лицемерни да бяха, унгарският премиер използва показната акция #JeSuisCharlie, за да започне една антиимигрантска кампания, която става все по-проблемна с всеки ден. В реч, произнесена на 26-я летен открит университет и студентски лагер Балваньош (Румъния) миналия уикенд, Орбан каза: "Това, което днес е в опасност, е Европа, европейският начин на живот, оцеляването или изчезването на европейските ценности и нации или тяхното трансформиране до неузнаваемост... Бихме искали Европа да бъде запазена за европейците. И тук има нещо, което ние не само бихме харесали, но и бихме желали, защото то зависи само от нас: искаме да запазим Унгария унгарска."

Макар че на Орбан му липсва красноречие и класическо обучение - като на Енох Пауъл, не правете грешка: тази реч беше по-значима от прочутата реч "Реки от кръв" на Пауъл от 1968 г. Докато Пауъл беше член на кабинета в сянка на торите, позиция, която загуби заради споменатата реч, Орбан е всемогъщ управник на Унгария – наричана с повече или по-малко хумор от противниците му "Орбанистан". Той не само предупреди за "оцеляването или изчезването на европейските ценности и нации", той организира ксенофобски кампании за референдуми и гради стени по границите си – точно 25 г. след вдигането на желязната завеса.

Дори по-разстройващо от засилващата се радикална дясна политика на Орбан е оглушителното мълчание на останалата част от Европа. ЕС критикува само някои специфични части от унгарския нелиберален демократичен режим – най-вече политическия контрол на банките и медиите – докато силната дясноцентристка Европейска партия стои твърдо зад Орбан, бивши неин вицепрезидент. Преди САЩ говореха, но сега изглежда повече се безпокоят от антисемитизма и Йобик, отколкото от политиката срещу имигрантите и Фидес.

Дори вниманието на обичайните заподозрени като антирасистки организации и медиите в ляво, които обикновено бързо заклеймяват расизма и предупреждават за възхода на фашизма, се отклонява към по-малки заплахи като Йобик и Пегида. Но докато те се борят с радикалната десница на ръба на допустимото в Европа, тя се развива дълбоко в сърцето на ЕС. И е време да се сменят приоритетите.

Анализът е публикуван в "Гардиън". Препечатваме го от БГНЕС