Не съм обиден от квалификациите на Божидар Димитров, отбеляза пред „Площад Славейков“ Георги Лозанов. Председателят на СЕМ бе един от интелектуалците, наречени от директора на Националния исторически музей „сволочь“, тъй като се обявиха публично против възстановките на Димитров върху руини на крепости.

"Божидар Димитров отдавна е в графата „куриози на прехода” и не бива да бъде взиман на сериозно", коментира Лозанов. "Въпросът обаче е за директора на НИМ, в чиято публична реч няма как да присъстват думи като „сволочь” и други такива, които дори не бих си позволил да цитирам. Подобна езикова разпасаност с трясък го изхвърля от институционалната сфера, за да го запрати в най-добрия случай „на маса” в някоя созополска кръчма. Езикът му сам го сваля от държавния пост, символично го уволнява.

Ако още Емма Москова, когато й се наложи да се черви в парламента заради мръсната му уста, го беше уволнила в качеството й на министър на културата, нямаше да има нужда сега да се събират подписи за пенсионирането му.“

Георги Лозанов се пита „дали нелепиците, които изрича Божидар Димитров, са прояви на преждевременна сенилност, или обратното – на културен инфантилизъм, задържал мисленето му на ниво пясъчни замъци и крепости по плажа.“

Лозанов твърди, че е епизодичен герой в тази история, затова не той, а друг смята да съди Димитров за квалификациите:

"Нямам предвид само Бог, но и специалисти в областта, изградили международен авторитет, които той клевети в медиите с познатото чувство за посткомунистическа безнаказаност. Само че, когато трябва да отговаря пред съд, едва ли ще му стигнат непроверимите твърдения и приказките за възрастни, с които баламосва широката аудитория. А и фактически той беше осъден от обществото с това, че успя да обедини срещу себе си 40 граждански организации (не знам дали останаха други), които работят за опазване на културното ни наследство.“

Министър-председателят Бойко Борисов вече заяви позицията си спрямо „строежите на Димитров“ на заседание на Министерския съвет, където застана против комерсиализацията на културното наследство и за правото на учените да решават съдбата му.

"Не виждам обаче как Божидар Димитров ще се съобрази с последното, тъй като на него проблемът му е тъкмо в липсата на капацитет да участва в научни спорове, а дори и на елементарно възпитание в публичната размяна на мнения", продължава Георги Лозанов. "Той всеки път, след всяко археологическо разкритие извършва едно и също нещо – появява се неизвестно откъде, за да открадне дебата от експертните кръгове и да го изнесе в медиите, където може, вместо да го води с аргументи, да разпалва колективни страсти и да изглежда авторитет по темата.

Но рисковете за правителството са далеч по-дълбоки от „строежите на Димитров” – те заедно с мито-поетичните исторически видения, трапезното патриотарство, битовия мистицизъм, ксенофобията, антиглобализма и носталгиите на Православната дъга са елементи от периодичните опити за превръщането на национализма в нова държавна идеология, подобно на марксизма и ленинизма по времето на соца. А това вече е една от големите заплахи пред свободата на мнения в днешното общество и пред съвременната културна идентичност на българина.“

Площад Славейков