РИЧАРД РАН*

Ако ви трябва някаква причина да се противопоставите на ядреното споразумение с Иран, администрацията на Обама е направила всичко, за да ви я осигури. Защо му е на американското правителство да поставя американския бизнес в най-неизгодното международно положение? САЩ вече имат най-високия корпоративен данък в света и американският бизнес страда от значително повече регулации, отколкото чуждестранните му конкуренти.

Сега, колкото и странно да изглежда, споразумението, което администрацията на Обама постигна наскоро с иранците, премахва повечето санкции за бизнеса и хората, които биха искали да инвестират или търгуват с Иран - но само, ако те не са американци. Понастоящем САЩ забраняват почти всякаква търговия и други икономически дейности в Иран както за американски, така и за неамерикански граждани и компании. САЩ са в състояние да наложат волята си върху неамерикански граждани и фирми най-вече като им откажат лесен достъп до международната система за парични преводи, като максимално ги затруднят да получават финансиране и да извършват плащания.

По силата на новото споразумение САЩ ще спрат да прилагат санкциите срещу Иран от "неамериканци". Неамериканец е физическо или юридическо лице, което не е гражданин на САЩ и не пребивава постоянно там, или юридическо лице, което не е устроено според законите на САЩ, или е собственост, или е контролирано от американец. Така например компания, притежавана от американски граждани, произвеждаща оборудване за хранителни продукти, базирана в Канзас Сити, ще продължи да няма правото да открие фабрика или бюро за продажби в Иран. Обаче германска или китайска компания, произвеждаща подобни продукти, ще има правото да инвестира и да работи в там, което поставя американската компания в неравностойно положение.

Барт Фишер - много способен и опитен адвокат в областта на международната търговия и икономист, обърна вниманието ми върху тази убийствена точка, след като внимателно изчете цялото споразумение. Икономическите санкции срещу страните рядко действат, докато всички големи държави са споразумеят за тях. Така, ако само шепа страни наложат санкции, се получава, че те ще навредят повече на налагащите ги страни, отколкото на техния обект.

Така карикатуристът Линас Гарсис от в. "Вашингтон таймс" е видял изключването на американския бизнес от Иран след споразумението.

Може да се спори дали има много причини предложеното ядрено споразумение да не боде одобрено - процесът на потвърждаване има много вратички, заключителните клаузи са твърде къси, а процесът на прилагане вероятно няма да успее. Ако споразумението бъде одобрено, защото гласуващите не са отишли там да отхвърлят президентското вето, тогава американският бизнес поне ще бъде поставен при равни условия с чуждестранните си конкуренти, когато се стигне до достъп до иранския пазар.

Има някои изключения в забраната за американския бизнес да продава в Иран, сред които е продажбата на пътнически самолети и части. Ако компанията получи лиценз от Службата за контрол на банкови сметки в чужбина (OFAC), тя може да изнася, продава и купува пътнически самолети. На теория американска компания, която продава различни масови стоки като домашни потреби, също би трябвало да може да поиска и да получи лиценз от OFAC, като се има предвид, че дейността й е в съответствие със съществуващите американски закони и правила като Административния акт за износа и Акта за забрана на продажба на оръжие за Иран и Ирак. Но докато тези правила не бъдат променени от Конгреса, износителят на домашни потреби дори с лиценз на OFAC все още не може да използва американска банка, за да улесни транзакциите. На практика американският бизнес ще бъде изправен пред още по-строги, ако не и невероятни регулации, докато се опитва да се бори в Иран с чуждестранните си конкуренти.

Сигурността на САЩ няма да бъде увеличена, ако американският бизнес бъде поставен в неравностойно положение за стоки и услуги, които иранците могат да получат откъдето и да било другаде. Вярно е, че в споразумението самата администация не успя да осигури равнопоставеност за американския бизнес, като се има предвид съществуването на други законови ограничения (както бе споменато по-горе) за сделки с Иран.

Администрацията на Обама и други твърдят, че споразумението трябва да мине в Конгреса, за да бъде избегната война. Други твърдят също толкова настоятелно и логично, че е по-вероятно одобряването му да доведе до война. Истината обаче е, че още преди споразумението санкциите бяха мъртви, защото руснаците, китайците и дори много европейски страни вече имаха своя търговия и договори за инвестиции с Иран. Така те оставиха САЩ в ролята на импотентен наблюдател.

Горчивата реалност е, че ядреният дух е излязъл от бутилката и че всяка страна, която иска да плати за бомбата, може сама да се сдобие с нея и - независимо дали има или не споразумение - иранците ще правят каквото си искат. Бърза и лесна превантивна война с Иран (ако изобщо е била възможна, но това е твърде съмнително) сега не е възможна. Същевременно администрацията на Обама с лека ръка заряза ефективните финансови санкции. Ние загубихме по-голямата част от способността си да контролираме съдбата на другите. Но все още можем да контролираме собствената си съдба, като засилим нашата икономика и модернизираме нашата армия.

-----

* Авторът е председател на американския Институт за глобален икономически растеж. След падането на комунизма в България той изготви заедно с Роналд Ът националната стратегия на страната ни за преход към пазарно стопанство. Препечатваме коментара му от в. "Вашингтон таймс".