Приятели, ако знаете какво ми се случи!!! Улових златната рибка!

Но да започна от начало. Оня ден пристигат две лимузини с пълнички момчета, знаете – от тия, дето се преструват на яки, ама всъщност са дебели, спират пред панелката и звънят на моя звънец. Викат:

„Госпожо Монтескьо, ЦИК ви регистрира за изборите, сега Вие държите марката ДПС.“

Викам, ма моля ви се, момчета, аз не участвам в избори, не съм политик, даже в партия не членувам, а обществените ми действия се ограничават до участие в едно събрание на блока ни през 2012 година и май още плащам членски внос на Съюза на орнитолозите, в който се записах, като навърших 40, като израз на кризата на средната възраст. Знаете, дето човек почва да излиза с младежи, купува си порше, скача с парашут, яде японска храна, дето още не е умряла и сама си изпълзява в устата му, боядисва си косата в розово, става йога и въобще – взима си спестяванията и ги харчи всичките наведнъж за нещо много ексцентрично.

Една приятелка вика: „Направи нещо немислимо, нещо, което никога досега не ти е хрумвало, нещо – дето като разберат другите, че си го направила, и ще викат: „Божеее, никога не съм го допускала за нея точно!“ И аз си погледнах спестяванията, па взех, че се записах при орнитолозите. Не че се интересувам от птици. Не ми дреме, да ви кажа, различавам само гълъб от пеликан, ама понеже точно бяха излезли сметките за парното и ми стигна само за там. Иначе можех да ида на фестивала в Жеравна, например, и да изиграя една “Бела роза“ – това също щеше да е напълно немислимо за мен и да подхожда на кризата на 40-те, ама не ми стигнаха парите...“

В тоя момент момчетата ме прекъснаха и казаха: „Да, точно Вас търсим. Лола Монтескьо, член на бившия Съюз на орнитолозите.“

„Бивш ли?“, питам, „Че какво е станало с него? Щото аз плащам, ма не ходя, като фитнес ми е...“

2016 г. променил устава си и от Съюз на орнитолозите станал Дружество за опазване на околната среда – „Зелени-център“, през 2017-а се преименувал на „Зелени-център-ляво“, а 2018-а на „Зелени - консервативен център ляво“. За да разшири членската база. С него се явили на избори някои отломки от големи партии, орнитолозите били изключени и на тяхно място били приети „хора в нужда“, почнаха да ми обясняват. Каква нужда, викам, а те лаконично отговарят: „Голяма. Има хора, които се нуждаят от време на време от имунитет и бившият Съюз на орнитолозите, дето сега е „Зелени – консервативен център ляво“ и разполага с база избиратели, започнал да ги вкарва в парламента като депутати срещу скромна сума.

„Не се притеснявайте, част от тая сума отиваше за защита на птичките. Някак си в целия човекопоток са изпуснали, че Вие сте още член на стария Съюз на орнитолозите и миналия месец съдът взел, че оборил промените в него от 2016-а насам. Сега пак си е Съюз на орнитолозите и има един-единствен член. Вие“, каза най-пълният тях, докато ядеше протеинова вафла.

И какво общо има това с ДПС?, попитах.

Оказа се, че Съюзът междувременно се сдобил с имоти – резиденции, сараи, тецове, два язовира, един оръжеен завод, осем детски градини (там е най-яката корупция, смигна ми тоя с вафлата), 12 стада овце, четири майбаха, половин банка, две трети от министрите във всяко правителство, 60-ина прокурора, четири фолкпевици и досиетата на всички депутати в България от 1993-а насам. И най-вече на марката ДПС. Печатът бил в мене, викат. И идвали да ме вземат да се явявам на изборите, шефът щял да ме инструктира какво да правя от тук нататък.

Викам, то печатът, парите и досиетата като са в мен, не съм ли аз шефът? Объркаха се жестоко тия момчета, притесниха се, взеха да бършат пот с два пръста от чело, дръпнаха се настрани да се посъветват. След малко идва оня с вафлата и вика: „Шефе, права беше. Ти си шефът. Сега кажи какво да правим, къде да те караме?“

Аз не се колебах много. Викам им: „Чакайте да изключа мусаката и идвам. Свикайте пресконференция. И най-важното, докато обявявам, че ДПС – това съм аз, снимайте лицата на другите депесета. Искам това да го видя и да си го извадя за портрет на стената. После ще мисля какво да правя.“

Та така, приятели. Златната рибка един вид съм хванала, само дето не изпълнява три желания, а колкото желания си искам. Докато има държавен бюджет за точене и рибоци като вас за ловене, ще я има и моята рибка.