Номинираният за американски посланик в София Ерик Сет Рубин познава добре руските специални служби. Като зам.-посланик в Москва той е подготвял посещението на шефа на ФБР Мюлер и срещата му с Александър Бортников, шеф на Федералната служба за безопасност (наследник на КГБ, контраразузнаване), и Михаил Фрадков, шеф на СВР (външното разузнаване).

Това показва справка в секретните дипломатически доклади на Wikileaks, извършена от "Биволъ" - българският партньор на Джулиан Асандж. .

В грама до ФБР от 23 април 2009 г. Рубин прави портрет на двамата директори и министъра на вътрешните работи Рашид Нургалиев. Той ги характеризира като "трима скептици" и "твърдолинейни прагматици", които споделят съветското ксенофобско мислене и не се доверяват на Запада и САЩ, подозирайки ги в активна дейност за дестабилизацията на Русия.

Зам.-посланикът анализира и тенденцията за обособяване на две групи в елита на "силовиците" - твърдолинейни, които искат запазване на статуквото, и по-умерени, които залагат на реформи за икономическо и политическо развитие на Русия. Шефовете на службите са лидери на първата група и искат "да се затегнат гайките" срещу местната опозиция и подозираната от тях подкрепа от Запада.

Службите като политически играчи и имперска политическа полиция

"Руските служби имат много по-голяма политическа сила отколкото техните аналози на Запад, заради възможността да инициират наказателноправни действия срещу политически противници, а съдилищата са се превърнали в оръжия за влияние, вместо да бъдат независими арбитри. Силовиците контролират големи ресурси и жива сила (190 000 души наброяват само вътрешните войски на руското МВР). Бортников, Фрадков и Нургалиев обаче не са сред "вътрешния кръг" на взимащите решения в Кремъл", твърди Рубин.

"Основна задача на руските служби е съхраняването на режима, като за целта не се пестят усилия за преследване на вътрешната опозиция, особено след "цветните революции" в Грузия и Украйна. Идеологическият им модел е този на "тайна полиция", наследство от Имперската охрана и съветското КГБ, а не моделът на правоохранителните западни служби. Техни агенти участват в различни криминални структури или си затварят очите за дейността на известни престъпници, които имат политически гръб", твърди още Рубин.

Като пример е даден небезизвестният Семьон Могильович (истинско име Сергей Шнайдер), издигнал се до посредник на "Газпром" в структурата РосУкрЕнерго. Могильович е арестуван през 2008 г., след като по неясни причини губи политическия си чадър.

Визитата на Мюлер обаче съвпада с обявения от Обама "рестарт" на отношенията между САЩ и Русия и с афиширано от Кремъл желание за сътрудничество, "а това може да е подходящо време за изграждане на връзки между службите", отбелязва Рубин.

Показателно е, че ФСБ е настоявала силно за посещението на шефа на ФБР, като дори платила горивото и летищните такси за самолета му. Като възможни допирни точки Рубин вижда борбата с тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността, в която след предишната визита на Мюлер през 2004 г. са отбелязани успехи.

Познавач на руската енергийна политика

Бъдещият посланик в София е на служба в Москва в периода, когато се разгаря "газовата война" между Русия и Украйна, довела до спиране на доставките и за България. Той следи внимателно конфликта и след приключването му прави подробно обобщение. Цитирани са многобройни контакти и източници, като високопоставени шефове в "Газпром", "Лукойл" и анализатори на банки и енергийни компании. Правят впечатление обаче и задълбочените познания на самия Рубин. Във финалния си коментар той предвижда нов газов конфликт между Украйна и Русия, което се случи.

За Путин - Войника, и Рогозин - Хулигана

Заедно с бившия посланик в София Джон Байърли, чийто заместник се явява в Москва, Ерик Сет Рубин следи внимателно ставащото в Кремъл, но и в правителството, където по това време властва Путин. Особено интересни са неофициалните контакти с източници от обкръжението на министър-председателя, от които са извлечени кратки, но съдържателни обобщения. Например за "Путин - Войникът", наричан така защото "подхождал към работата като "войник", който служи на Русия и изглежда, че работи неуморно".

Бившият постоянен предствител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин е посочен като "Рогозин - Хулиганът", ценен заради умението си "да раздрусва нещата". Острите му публични изказвания били доста умерени спрямо езика в дипломатическите грами, които Рогозин пращал от Брюксел. "Хулиганският стил на Рогозин се прояви в пълната си сила след началото на конфликта в Украйна и завземането на Крим с милитаристични туитове като "Ще прелетя над Румъния в стратегически бомбардировач".

Всички изтекли грами, писани от Ерик Рубин, може да видите тук.