БЕРЛИН – Криза с еврото, криза в Украйна, бежанска криза – политиката в Европа е заложник на низ от извънредни ситуации. Това не е случайност. Големите проблеми на континента са взаимообвързани, посочва професорът по икономика Хенрик Мюлер в свой анализ за “Шпигел”.

“И все пак това не е нормално – след поредната криза да ни връхлита нова. Европа е заложник на извънредни ситуации, които са непредвидими, неизбежни и нерешими, поне така изглеждат нещата. В действителност не е точно така. В дълго продължаващите кризи са заложени поредните трудности. От нерешените вчера проблеми се раждат утрешните кризи. Това би следвало да се промени”, посочва авторът.

Че Европа се гърчи щяло за пореден път да се разбере в четвъртък на срещата на върха на държавните и правителствените ръководители от ЕС в Брюксел. Главна обсъждана тема ще е бежанската криза при втърдени позиции и очертани фронтове.

“Засега дори не се очертава истинско съвместно решение на сегашните проблеми. Това е драматичен провал. Ако на европейците се беше удало да решат кризата с еврото, вместо непрестанно да отлагат, то и бежанската криза щеше да бъде решена по-лесно. Началото е заложено в политическите предпоставки”, е мнението на проф. Мюлер.

Според него спорът около общата валута е нанесъл удар върху доверието, съсипан бил европейският дух от миналото. Но и икономическото положение си казало думата. Докато в Германия то било стабилно, дори имало глад за работна ръка, то по-голямата част от Европа се задъхвала – след дълбоката рецесия от 2009 г. много икономики още не били в състояние да си стъпят на краката, безработицата продължавала да е висока, благосъстоянието незавидно.

Слаба икономика, трудна интеграция.

“Критично е положението точно в онези държави, където бежанците за пръв път стъпват на европейска земя – Гърция и Италия. Също и Унгария, която не е в Еврозоната, но пък е тясно обвързана с нея, едва от миналата година бележи чувствителен икономически ръст. В Хърватия положението продължава да е трудно, безработицата е 16 на сто. Това са само някои примери”, се посочва в анализа.

Не било за учудване, че нации, изпитващи икономически трудности, не били в състояние да приемат и интегрират голям брой мигранти. Това дори в Германия било така през 90-те години на миналия век. След обединението на страната правителството на практика затворило границите за кандидати за политическо убежище поради растящата безработица и свръхнатовареността на социалните системи.

“Погледнато така сегашната неспособност на ЕС да намери адекватен съвместен отговор на потока от милиони хора е следствие от неспособността на Еврозоната да намери адекватен отговор на кризата с еврото”, посочва ученият.

Берлин пропусна шанса си.

“Непредвидимо, неизбежно, нерешимо? В никакъв случай. След кредитния бум на нулеви години Еврозоната под ръководството на Берлин не създаде предпоставки за решително разчистване на проблемите. И по-лошото – тя съзнателно не ги създаде. Процесът на намаляване на задлъжнялостта е бавен, икономиката не се задвижва. Продължават да са налице тревожни социални и политически напрежения, а те носят в себе си кълна на бъдещи проблеми. Само изчакайте изхода от изборите в Испания в края на годината”, пише авторът.

Той е на мнение, че Кремъл бел наясно с пукнатините в ЕС и се опитвал да разшири зоната си на влияние.

“Тъй като Европа се занимава предимно със себе си, беше пренебрегнато положението на милиони сирийски бежанци в Турция, Йордания и Ливан. Съответно ЕС беше неподготвен, когато много хора започнаха да търсят закрила другаде. Ако в крайна сметка европейците не са в състояние заедно да овладеят положението, то тогава щетите за същината на ЕС ще са факт”, пише проф. Мюлер и заключава:

“От нерешените вчерашни проблеми се раждат утрешните кризи. Ето защо е крайно наложително ЕС да реформира институциите си. Европа е длъжна да се реши на повече интеграция. Всъщност държавните и правителтвените ръководители възнамеряваха през тази година да направят решителни стъпки в тази посока. Както обаче изглежда, пак нищо няма да излезе.”