Историята, която днес ще ви разкажа, се появи много странно. В основата на нейното раждане стои една котка. Обикновена улична котка. Има също и отражения, залязващо слънце и една маса с приятели.

Ето какво може да произтече от това съчетание. Събрали сме се на празника на радиото с колеги, приятели и започва едно голямо говорене. Ние сме на лятната тераса, а вътре има маса за по-официални лица. Дели ни огромен френски прозорец. Става все по-шумно и фриволно. И тогава се появи отражението. Видях как една улична котка се разхожда при по-официалните лица. Интересно бе, че никой не я забеляза и не я изгони. Все пак тя не влиза в протокола. Сякаш беше невидима за хората вътре и видима само за приятелите, седнали отвън.

Когато се появи за втори път, разбрах, че това е нейното отражение. Залязващото слънце бе направило магията. А дали това не беше детството ни, което не се съобразява със света на възрастните. И точно в този момент, когато метафоризирахме котката, Кремена, която е музикален редактор, разказа историята за пианото.

Когато била още шестмесечно бебе, баща й пътувал по корабите. След дълъг курс корабът акостирал във Варна. Имали само един ден и отново трябвало да потеглят. Дотук историята е съвсем обикновена, но бащата на Кремена решил, че бебето ще стане музикант и й купил от Хамбург страхотно пиано – истинско, професионално пиано, а не играчка. Добре, но другите моряци заподозрели, че това е някаква страшна далавера и още десет човека си купили пиана. Някои от тях дори нямали деца, но никой не можел да ги убеди, че не става въпрос за далавера. Акостирал корабът, заели един камион от параходството и оставили пианата пред блока на Кремена. И отпътували отново. Всеки се обадил на познат да му прибере пианото оттам.

Така през нощта на улица „Роза" имало наредени едно до друго десет чисто нови пиана. Когато се стъмнило, някой отворил капаците на пианата, най-вероятно от завист. След полунощ пианата започнали да свирят хаотично и събудили притихналия квартал. По балконите се появили сънени и изумени хора, а това, което видели, много напомняло на нещо от „Майсторът и Маргарита". Огромната луна огрявала полираните пиана и се отразявала в най-причудливи бликове. По клавишите притичвали котки, привлечени от мириса на лакировката или от собствените си отражения. С малките си лапички те свирели под лунната светлина най-истинския котешки марш.

Това е историята на Кремена, която тя естествено чула от майка си. Нереална и възхитителна. 

Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.