В с. Каменово, Новозагорско, пък има един бай Минчо. Каменово е далече от София, но още по-далече са везните от 75-годишния Минчо Йорданов. От негова гледна точка е усетил само превръзката и меча.

Темида (на гръцки: Θέμις) (други имена: Урания, Юстиция) е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичай. (Уикипедия)

Минчо Йорданов е подходящ събеседник по темата за „божествения ред, закон и обичай“. Историята е класика: дядото и баба Анка сами гледат 80-90 овце, 40 агнета и 20 прасета (към момента на идването ни). 30-те кокошки, 8-9 котки и 4 кучета не ги броим. Докато били по-млади и силни, имали и крави. Загубили единствения си син, дъщерята е снаха в Бургас и във всичко са сами. Това се случва в последната къща накрая на селото – след нея почват само поля. Стартирал с добитъка в сезона 1950-51 г. с едно агне. Не знае бройката колко пъти е обиран, но са поне 3-4.

„Няма къща необрана в селото. Всеки ден имаме нови случаи.“

Днес дели новия строй - след оня, в който бил доброволен сътрудник на милицията, награждаван, въобще гражданин-образец, - на мандати. И на кражби. По времето на Иван Костов била най-голямата – когато му отнели 43 овце.

Чл. 196. (1) За кражба, която представлява опасен рецидив, наказанието е:... т. 1. в случаите на чл. 194, ал. 1 - лишаване от свобода от две до десет години;

2. в случаите на чл. 195, ал. 1 и 2 (т.е. - когато вещта не е била под надзор, б.р.) - лишаване от свобода от три до петнадесет години... (Наказателен кодекс)

Поне тогава успяла да ги хване полицията - има си хас с тази обемиста и сравнително лесно забележима плячка! Байното отишъл да разпознава единия на живо. Тогава още гледал крави и телета и го попитал: „Вилата ми беше при кравите, какво прави вилата при овцете?“ Циганинът, изправен до стената в ареста, му отговорил: „Вилата ли? Вилата беше за тебе, бай Минчо, ако дойдеш.“

Дядото си събрал двете ръце и го фраснал отдолу нагоре под брадичката, така че оня си ударил тила назад в стената и се свлякъл... Следователят останал пасивен, защото чул предшестващата реплика на крадеца.

Така дошлъл 7 април 2013 г. „Кой щеше да знае, че са дохождали от Градец, Котелско, в Каменово да крадат, и са убили дядо Минчо? Никой нямаше и да ги потърси. Ей затуй не вярвам в полицията“, размишлява днес байното.

Били Димитър Цолов (25 г.) от Градец, двамата му синове Стефан и Тошко, плюс един племенник, за когото дядото твърди, че също е бил там, но не е съден въобще. (Справка показа, че всъщност Стефан и Тошко са баща и син, а Цолов им е само рода – дядото бърка.) Това не променя факта, че целите са „шарени“ от присъди за какво ли не. Дори към онзи момент имали от 2010 г. влязла в сила присъда за кражба – защо Цолов не бил в затвора, та да си е здрав и с далак сега, байното не знае.

Оказва се, че рецидивистът от Градец, макар и завършил 6-и клас, умее да признава вината си и да се споразумява с прокуратурата с цел по-лека присъда. Преди да направи това в Нова Загора, е прилагал същия похват поне два пъти в Районния съд в Стара Загора, преди това бил клиент на Темида в Хасково. Хващан е да кара и без книжка (няма как да има такава заради незавършено основно образование), както и с 1,4 промила алкохол.

Та, нея вечер бай Минчо решил да застане караул, защото предната нощ правили опит да му влизат. Било преди Великден и имал към 50 малки агънца (без да броим овцете, прасетата и пр.) Човекът е регистриран животновъд и стоката му е буквално въпрос на живот и смърт, и без да броим заплахите с вилата.

Казва, че имал едно циганче – нещо като ратай, и го предупредил да не идва същата нощ, защото ще пази за крадци.

Крадците от Градец дошли специално за целта – домът въобще не ти е на път, освен ако не си трактор и не отиваш в полето. Съвсем спокойно отнесли едното агне и се върнали за второ, когато ги усетил.

„Един беше с качулка и реших да не е ратаят ми. Викам – Борко, ти ли си. Отзад излиза друг... Уплаших се да не са пак с оръжие.“ Дядото произвел изстрел с една от пушките си – ИЖ с подменена цев от АК-47, т.е. „Калашников“.

В съда, а и до днес изтъква, че е стрелял за сплашване, защото е ловец от 1960 г. и ако е искал да убива, няма да уцели от рикошет в стената Димитър Цолов, който впоследствие останал без слезка.

За кражбата на 2 агнета по около 25 кг Цолов и другият ром получили по 1 г. допълнително към старите присъди. И 300 лв. обезщетение – по 6 лв. за кило агне.

А от него... „Циганите искаха 52 000 лв. обезщетение! Че аз и къщата да продам, и стоката!“, оглежда се осъденият в дворчето, потънало в курешки и играещи котета. „Ей такава несправедливост! Ние сме се заробили и аз ще дам на циганина, дошъл от Градец в Каменово, да вземе!“

Дал. В крайна сметка не 52 000, но 3000 лв., на колкото го осъдили за тежка телесна повреда на ранения крадец. Иначе своите 300 още не е видял. Като взел евросубсидиите преди Нова година, се разплатил за здравето на Цолов.

Най го е яд, че в течение на процеса питали единия от крадците да разкаже какво се е случило:

- Ми, влязохме в една стая.

- Е, какво имаше в стаята – пита съдията.

- Ми, агнета и овце.

Никога не е работил, че да знае, че кошарата не е стая.

Не е видял и тристате си лева, защото циганите пари нямат.

„Трябваше да вземат 52 000 лв. от мене, да ги дадат на циганите, та да ми дадат 300“, обяснява логиката на правосъдието овчарят. Отделно показва с треперещи ръце „покана за доброволно изпълнение“ - да внесе държавна такса 120 и вноска 455 лв., след като е осъден. Не може да намери бележката, дето изплатил 3000 лв. кръвнина на Цолов.

Бай Минчо има и друга случка покрай делото.

На едно от съдебните заседания – на 3 септември 2014 г, докарали подсъдимите с белезници от Бургаския затвор. Когато всичко свършило и излязъл, бай Минчо ги гледа – седят си на отсрещния тротоар свободни (явно им променили и мерките за неотклонение, б.р.). Водели за подкрепление и споменатия племенник, който иначе не е подсъдим.

„Нищо разбирам, ама чувам, че говорят по цигански: „Чалал“. А то „чалал“ значело бой“, казва пенсионерът.

Той – по пътя си, те след него, той – през центъра, да си ходи на рейса, те го следват. Намерил начин та се сврял при свой приятел, търговец на пазара. „Щото вече знам, че ще има бой...“

Чл. 144. Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години. (Наказателен кодекс)

Дошли при магазинера и казали: „Тоз кво прай при тебе? Ще види той!“

„Ми, ако пистолетът е у мене? Ще го убия на пазара – тогава ще ми повярват ли съдията и адвокатът!? Че са пуснати без белезници?“, пита се дядото. Нали е излишно да казваме дали е подал жалба по чл. 144? Не си го е и помислял.

Най-лоша шега на стрелеца изиграла преправената пушка ИЖ, добила на практика мощта и калибъра на АК-47.

„Разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица... които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или срещу тях е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер.“ (Чл. 16 и чл. 12 от ЗКВВООС)

Когато тя се оказва незаконна, такива автоматично стават и другата, и пищовът „Макаров“. Затова и дядото сега има 2-годишна условна присъда с 3 г. изпитателен срок заради цевите вкъщи. За тежка телесна повреда на крадеца получил само 2 месеца условно, но голямата присъда „бие“ малката.

Когато станала белята, организирали подписка в защита на овчаря, известен със своите стада шейсет и кусур години. Интересно е, че в нея има към 350 подписа, а селото е няма и 300 човека. Подписали се и от близките Научен, Съдиево и Злати войвода.

„Подписката си ми седи, обаче не важи. Правосъдието казва: ние сме самостоятелна инстанция, независима институция!“, обяснява на неговия си „юридически“ език дядото. Бил е народен певец и затова го обичат и познават.

Бях нещатен служител на милицията, сега ме направиха криминално-опасен престъпник, за да нямам оръжие. (Бай Минчо)

Полицаите след случая оглеждали, оглеждали и накрая му казали, че... му е ниска оградата. Да си направи по-висока.

Чл. 2 „Дейността на МВР е насочена към защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на общесдтвения ред...“ (Закон за МВР).

Като му конфискували оръжията, от КОС го питали: „Бай Минчо, абе на доктор Иван Пашов пистолетът вярно ли бил при тебе?“ Викам:

– Е, нали го търсихте? Наистина, викам, пистолетът е у мене, ама няма да го видите.

- Що бе, бай Минчо?

- Пистолета ще го видите в музея. Д-р Иван Пашов е новозагорец, герой от Септемврийското въстание. Те не знаят и кой е бил д-р Пашов! Викам: той е убит 1945 г., аз съм роден 1939 – каква връзка ще имам аз с д-р Иван Пашов!

Толкоз за полицейските спецоперации.

Пак миналата година, докато тече делото и властта вече го била обезоръжила, влязъл един циганин, уж да пита иска ли ремонт на олуците. Докато каже, че няма нужда и че няма пари, защото всичко е дал по съдилища, „гостите“ от един станали 5. Вече били отзад и хвърляли от покрива старите (напълно здрави) водоскоци.

Чл. 214. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага принуди някого чрез сила или заплашване да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за изнудване с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева, като съдът може да наложи конфискация до 1/2 от имуществото на дееца...

Ако деянието е извършено от две или повече лица: „лишаване от свобода от две до десет години и глоба от четири хиляди до шест хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.“ (Наказателен кодекс)

Докато вдигне джумбуш, му представили сметката – 920 лв.

„Самичък съм. Аз бях много силен, буен бях, ама вече възрастта си казва думата...“, гледа в земята. Разбрали, че няма една стотинка, влезли в калния свинарник, без да се притесняват и след кратка борба в тинята отнесли 6 прасета. „Две по 60-70 кг и 4 по-малки. И кво ше ги прайш?“

На въпрос – подавал ли е жалба, няма ли квартален в селото, отговаря: „Полицаите – заедно с циганите-крадците. Значи нямаме държава! Кво да приказваме?!“ Ако не му били взели пушката, друго щяло да е...

„Сега, като ми взимате оръжието, значи кои стават крадците? Вие сте на дъното на нещата - казал на полицаите, докато му изземвали чифтетата. - Вие ги карате, като ме обезоръжавате!“

На въпроса колко пари му е излязъл гяволъкът, казва: „Недей пита. Щото крадците са съдиите и адвокатите.“ Дори не може да открие разписките освен оная покана за доброволно изпълнение.

Добре че имал приятел бизнесмен, та направо носел пари на адвоката. „Таксите им, ако видиш какви са?! Ако иде делото в София, 8000 лв. трябва да внеса такса само.“

Макар да не бил от най-дребните на младини, бай Минчо служил танкист. И там имал един набор – Христо Иванов Манчев. Бил хилавичък, от адвокатски род, викали му даже Вафлата. Софиянец. Понеже телевизорът му не работи без цифров тунер, байното слушал радиото и там чул, че неговият стар боен другар е министър на правосъдието. „И викам сега - ще отивам, нищо че съм с два инфаркта, с инсулт, с два байпаса, със стент! Ше взема да се направя на луд – те може да не ме пуснат при него, ама да ида.“ Спираме го. Кога са минали тия години, че министърът на правосъдието не е Вафлата от славния 1939-и набор...

Затова пък Съдебната палата в София отскоро има нов стопанин – председателя на ВКС Лозан Панов. Ето и едно наше предложение към него: да се махне веднага оная мозайка и да се сложи мозайка на бай Минчо, гушнал агне. Може и пушка. По-правдиво ще е.

...

Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през март 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.