Д-Р ТОНИ ФИЛИПОВ

На смъртното легло на най-доверения си министър император Клавдий го попитал защо е започнал и той да го краде. Министърът отговорил само: „Изглежда, че кучето на Фомон е било право.”

Философът Фомон имал кученце, което обучил да ходи с кошничка при месаря и да донася парче месо. Животното никога не се докосвало до месото, ако Фомон не му дадял. Обаче веднъж няколко големи кучета му измъкнали кошницата и се нахвърлили върху месото. Фомон видял как кучето се поколебало за миг какво да стори. Очевидно било безсмислено да се опитва да си върне месото от другите кучета: щели да разкъсат и него. Тогава се втурнало помежду им и изяло колкото месо успяло да докопа. Поуката от тази история е, че дори и да се роди онзи честен политик, когото всички чакаме, в тази среда няма да остане дълго добродетелен, поне не по старомодния начин.

Че българските политици крадат, е ноторно известно. Вече 25 години крадат. Кражбата е придобила размерите на природна сила. И ако по някаква магия въведем Крумовите закони, в НС например нямаше да има копчета за гласуване, а педали… С други думи, малката ни държава е една голяма мафия. През тези 25 години се смениха много политици и различни партии. И всички крадоха – кой повече, кой по-малко. Въпрос на способности и фантазия. По-простите крадоха, колкото могат да носят на гръб, по-умните крадоха с адвокат и нотариус. И логистична подкрепа от съдии и прокурори... Смятам за научно доказано, че умните при сгода крадат повече.

Монтескьо пише: „Много е трудно низшите да бъдат честни там, където мнозинството от висшите са нечестни; едните да са измамници, а другите да се задоволяват само с това да бъдат мамени.”

Да де, ама може ли висшите, ако нисшите? Ето този въпрос все повече ни мъчи напоследък.

Добродетелта рядко е плод единствено на човешката воля, а обществената добродетел – никога. Обществената добродетел се ражда от правилата и от чичкото с голямата тояга, който причаква зад ъгъла нарушителите и справедливо им въздава според заслуженото. Колкото по-ясно и сигурно е, че не можеш да минеш по друг неохраняван път, толкова по-ефективно действа системата.

Това се отнася за всички хора, не само за българите. В „Трима на бумел” героите на Джером пътешестват из Германия и минават край една незавардена овощна градина с разкошни плодове. И естествено не се стърпяват: „Да отминеш тия незавардени овошки, огънали клони под тежестта на зрели плодове, се възприема от англосаксонския ум като грешно пренебрегване на удобен случай, като подигравка с благословените дарове на провидението.”

Напоследък все повече узряваме за идеята, че няма български ум, който би подминал незавардена градина.

Започваме да мислим, че кражбата вече е една от основните културни референции на българския етнос. Погледнете как повсеместно се краде – в министерствата, в общините, в болниците, в университетите, в театрите… Кражбата се е превърнала в полузаконен и почти морален механизъм за вторично преразпределение на доходите.

Защо е така – не знам точно. Социализмът наложи траен стереотип на разделяне на кражбата на два вида. Първият вид е морално приемливата, оправданата кражба – от държавата. Вторият – морално укорима – от частно лице. Да не откраднеш от държавата се приема от българския ум като „подигравка с даровете на провидението”. Няма да забравя как една година в Стройрайона в Пазарджик номерираха тухлите срещу кражба. И в резултат изчезнаха само четните номера. И до днес нямам обяснение. Както и да е. Социализмът наистина ни обърка понятията за притежателните местоимения – главно за мое и твое, наше и ваше… Ама май не е и само той виновен. Един пътешественик, минал по времето на Стамболов през младото княжество, възкликнал: „Тук не краде само този, който няма откъде.” Та по-вероятно е да си го имаме в гена още от номадския период. Социализмът само обяви държавата за обща и всеки българин взе да си носи неговата част у дома.

Масовото съзнание декриминализира голяма част от кражбите и ги обяви просто за вземане.

През 2011 г. Вежди Рашидов съобщи каква реформа възнамерява да прави във финансирането на културата. Основният ѝ принцип беше в това, че държавната субсидия ще се дава според броя продадени билети. Познавайки издълбоко хайдушката евристика на българина, ние без затруднение прогнозирахме как се отваря широко поле за точене на бюджета през фиктивно продадени билети. И, дето се вика, от нашите уста в Божиите уши. Не че ние сме нещо много прозорливи. То е толкова просто, че трябва да имаш акъл колкото грахово зърно, за да не се сетиш. А Веждито не се сети… И стана точно така, както предупредихме. На заседание на Културната комисия в НС през миналия месец се вайкаха, че масово се „продавали” нулеви билети – на всеки реално продаден билет се подарявал по един.

Четох преди време едни коментари на равина Ефим Свирски върху осмата заповед „Не кради!”. И бях много впечатлен колко много работи, които ние невинно неглижираме, всъщност са кражба. Например да вземеш и да не върнеш също било кражба. И като се замислиш, вярно е кражба. Затова съм длъжен да призная, преди да ме изобличите. „Хайдушка евристика” е израз, който преди години заех за малко от проф. Николай Василев, Бог да го прости, но после забравих да му го върна. Някак си много ме кефи. Почти колкото „епистемологична арогантност” на Насим Талеб. Което означава да не знаеш, да не можеш, но да сакаш… Брилянтен пример на епистемологична арогантност имаме на върха на държавата. Не че съм изцяло против невежите… Знаете ли колко велики работи са били направени от хора, които не са знаели, че не могат да бъдат направени? Много. Обаче и много бели така са станали.

Но да се върнем на темата. Четох един репортаж на Мария Цънцарова за далаверите на бившата кметица на община Ракитово. Източила стотици хиляди левове, като подписвала договори, които не смятала да изпълнява. Така били подписани, че келепирът от неизпълнението бил по-голям от келепира при изпълнението – ако до два месеца след подписването общината не плати като аванс една трета от стойността, фирмата ще получи като неустойка цялата сума, предвидена за ремонта, увеличена с още 20%. Без въобще срещу това да трябва да прави ремонта. Вери найс, а?! Но лично нас друго ни впечатли в този репортаж – няколкото изречения за ракитовската баня, където душовете били пластмасови, а тасовете пробити, за да не се крадат. Билетчето е за един час, но понеже с пробит тас ставало бавно, та не се спазвало стриктно…

И тогава чудно ли е, че в община, където тасовете са пробити, за да не се краде, се е случил крадлив кмет?

И първото нещо, за което се сетих, беше онзи чуден разказ на Елин Пелин "Мила родна картинка". Как шопът коментираше откраднатата кофа на селския кладенец: "Украднали са я – каже. – Беше нова, та някой може да я е взел за употреба." В тона на гласа му и в думите му нямаше ни възмущение, ни протест. Напротив, в тях звучеше някакво оправдание на стореното и малко завист към тоя, дето я е взел..."

Мисля, че има и още нещо, надежда – добър е Господ, все ще се случи и аз да взема кофата... Такива сме, логично е и такива да ни управляват.

Като споменахме Елин Пелин… В „Светите застъпници“  разбойникът, разпнат до Христа (не помня дали левият или десният разбойник беше), казва: „Не унищожавайте изкушението, защото ще направите подвига за спасение много лесен.“

Но когато изкушенията станат прекалено много, а санкцията я няма никаква?

Тогава лекарите крадат здраве, професорите крадат знание, общинските и държавните дебелогъзници крадат нерви, поповете крадат вяра, всенародно крадем работно време. Да, да се краде работно време също е кражба. И изобщо да се краде време! Сигурен съм, че ще разберете какво зло е кражбата на време, ако ви съобщя, че Бойко Борисов ни открадна през първия се мандат 3 години и половина. Освен другите работи… И сега ще ни открадне още 4 г. Освен другите работи… Да се крадат чувства и мнения също е кражба. Това са такива действия и изказвания, които подбуждат другите хора да имат за вас по-високо мнение или по-топли чувства от тези, които заслужавате. Като например: „Ако не бях аз, сега България щеше да е като Гърция.” В това отношение Борисов е направо тежък рецидивист.

В един период от творческия си път бяхме склонен да мислим, че кражбата е културна референция на циганския етнос. Даже статия такава написахме – „За манталитета на мангалитета”. Която ни излезе солена... Но, ако трябва да сме честни, циганите са по дребната, битовата кражба. Ненадминати са да намират разни неща, които другите хора още не са загубили. Но на тях им липсва мащаб, някак не могат да надраснат джебчийството в един глобализиращ се свят. Да сте чули циганин да краде еврофондове? Не, нали? Повечето цигани крадат от нужда, защото са гладни. Но нуждата не може да е оправдание. Щото човек има и много други нужди и ако започнем така да ги оправдаваме, ще стигнем и до изнасилването... Но специално за храната и дрехите може би трябва да се прави изключение. Още при инките обществото е било длъжно да осигури храна и дреха на всеки. И ако някой бедняк извършел кражба от глад, защото прекият му началник не му е осигурил храна, тогава наказвали началника, а не крадеца…

Между другото гледаме, че името „циганин” започва плахо да си връща гражданствеността и да подменя пластмасата „роми”. И много странно, че в. „Труд”, ръководен от Петьо Блъсков, който навремето беше забранил думата „ром” в „Монитор”, сега упорства да ласкае циганите на роми… Сега, когато вече и на Хелзинкския комитет стана ясно, че ново име нов етнос не прави…

Пак се отплеснахме.

С времето осъзнахме, че по-вероятно е кражбата да е референция на цялото население на територията. А напоследък, като гледаме процесите в Гърция, Румъния и т. н., взехме да си мислим, че е регионална референция, нещо като умерения климат. Само дето не е толкова умерена…

На една сбирка на СДС в началото на 90-те години местни сини активисти започнали да се оплакват, че кметове, областни управители и т.н. издигнали се по места седесари крадели безбожно. Покойният вече Светослав Лучников слушал, слушал и накрая им разказал притчата за един владика. Дано не сме ви я казвал. Вече не помним на кого какво сме разказвал… Трудно се живее само от писане. Еле пък, ако човек е амбициран да пише, без да се повтаря… Което е мания, при това много вредна. Първо, по законите на пропагандата, за да стигне едно нещо до хората, то трябва да се повтори седем пъти. Второ, за да си вземеш парите за една добра идея, също трябва да я повториш поне седем пъти на седем различни места. И едно време, когато четящите бяха повече, не беше проблем. Но сега едни и същи четат навсякъде и става малко неудобно. Та ще прощавате. Но притчата е добра, струва си да си я припомните.

„Дядо владика събрал енориашите и ги питал как са поповете по места. И енориашите започнали да се оплакват: един поп пиел, друг блажел през постите, трети гонел булките… Слушал Дядо владика, слушал и накрая казал: “Чеда мои, всичко, което го казвате, е право. Това е лошо и аз затова дълго се молих на Бог да ми прати нужните хора за тая работа. Молих се, молих се и понеже той не ми ги прати, аз ги назначих измежду вас.”

Не останаха измежду нас. Затова няма и над нас. И все повече няма да има. „О, добродетел, за какво си ми послужила досега?! – горчиво се вайка Волтеровият Задиг. – Ако бях лош като толкова други, щях да бъда щастлив като тях…” Всеки иска да е щастлив.

Лани писахме (къде като саморефлексия, къде като наблюдения над други хора) как се остава честен. Относително честен, де... Случайно. Абсолютно случайно. По липса на по-добри предложения. Щото тоя живот е битка да се наредиш сред престъпниците, а не сред жертвите. (Това е крадено, но не помним откъде!) Просто някои нямат късмет в тая битка. Това е. Другото са оправдания. Защото законите имат смисъл само там, където всички ги спазват. В обратния случай престъпниците получават незаслужено предимство пред честните хора. А честността постепенно започва да придобива отсенките на глупост. В такова общество е трудно да се прецени дали даден човек е наистина честен, или просто е зле информиран...

Веднъж д-р Тренчев каза: „Всички порицават корупцията на маса, но 95% я правят в първия удобен случай. Лицемерно е да осъждаме другите, без да гледаме вътре в себе си…”

После се оказа, че и той е стигнал до този извод чрез саморефлексии…

Така е у нас. Моралът е нещо, което се отнася за другите.

Знам, че е трудна да се приеме, еле пък да се признае, че кражбата е културна референция на съвременния българин. Но ако започнем например по професии, ще видите, че не е далеч от истината. Крадат ли полицаите? Във всичките видови проявления на родовото понятие! Помня как по времето на министър Петканов се стигна дори до абсурдната идея да им се зашият джобовете. Което, освен че е пълна простотия, нямаше да има и ефект. Не можеш всичко да зашиеш. На село има лаф: “Краде и с гъза си.” Пък Минчо Спасов искаше полицаите да имат право да носят само до 10 лв. на стотинки…

Лекарите крадат ли? Една от одиторките на здравната каца г-жа Петрова разправяше преди време, че на едно място направили аборт на 75-годишен дядка. А преди това му изписвали противозачатъчни, за да се нормализира дейността на яйчниците му. И кацата плаща на дедо Петко за яйчниците. Много модерна била клиничната пътека “гръдна жаба”. Щото се плащала добре. Само да се хванеш за гърдите и докторът вика: “Охоо, още една гръдна жаба.” А пък една се водела, че е родила и в Габрово, и в Бургас. Но като крайно се оказало, че изобщо не е раждала, а имала само бяло течение…

Университетските преподаватели крадат ли? Деканът на Юридическия факултет разправяше по лани, че пресметнал, че само в неговия факултет имало 123 работни години невзети отпуски...” 123 работни години! 180 календарни! Това на 99 преподаватели и къде 15-20 чиновнички. И това не е само в тоя факултет. Затова по едно време спряха пенсиониранията, щото нямаше пари да се платят невзетите отпуски на пенсиониращите се. Цяло лято в СУ гаче е паднала мръсна бомба, като пуснат кепенците през юли и се връщат през октомври, но не си били взели отпуските!… Добре де, това не е ли кражба?! Да споменавам ли какво откриха одиторите във фонд "Научни изследвания"? Разхищение на бюджетни средства, заплащане за дублиращи се дейности, нарушения при провеждането на обществени поръчки… Имали си счетоводител, но плащали на счетоводна къща. Имали си юрисконсулт, но плащали на юридическа кантора. Щото има връщанки, затова… Видите ли 100% авансово плащане, хич не се колебайте.

Всички крадем, всеки с възможностите си! И понеже на повечето ни са малки възможностите, та ни е скомина, като гледаме хората с възможности.

Ами това, дето в разни ведомства си дават материално стимулиране? Що някой не си даде допълнително духовно стимулиране, бе?! Да си напише благодарствена грамота за добре свършена работа, ами всички се стимулират материално?!

А съдии, прокурори? Слава Богу, тука поне не трябва да се убеждаваме. Според едно изследване на ЦИД от 2012 г. 94,9% от българите смятаха, че съдиите прибират рушвети. И почти 100% смятаха, че е много по-възможно беден да попадне в затвора, отколкото богат. Което е много правилно виждане. В България, забелязали сме, има един критичен размер на кражбата, над който тя престава да е кражба и законът си затваря очите. Не мога да кажа колко е, но рядко някой, откраднал над милион, попада в затвора. А в момента един краде активи на стойност около 10% от БВП на държавата и прокуратурата не само че не му пречи, ами и всячески му помага… Напънете се малко и ще се сетите Кой.

Всичко се краде. Каквото се сетите. Една година в Хасково откраднаха 4 км шосе, паваж, правен още от германците през 1942 г. Край Търново откраднаха 60 декара гора. При симеоновградското село Константиново откраднаха жп гарата. На едно място се откраднаха 13 км високоволтов проводник, на друго 200 кг камбана, на трето 800 кг фонтан. Край Гаврил Геново откраднаха 3-метров партизанин…

Елена Костова го каза още през 1999 година: “Моето мнение е, че всичко трябва да се контролира в тази страна! Доколкото сме хора, които… непрекъснато се краде…” Ама и да се контролира, няма гаранция. Когато беше шеф на АП, Апостол Апостолов рече, че БТК трябвало да се продаде, защото иначе щели да я откраднат. И я продадоха. Което не беше точно продажба, а по-скоро кражба…

Какво искате от държава, в която чиниите в НС са надписани?!

Всичко се краде. Дето викаше един бат’ Ванчо навремето: “Момче, дръж си дюкяна закопчан, щото…”

Една година от “Монитор” се включихме в някаква инициатива да садим дръвчета зад НДК, коледна горичка да правим. Засадихме една секвоя. Откраднаха я. Лично ние изкопахме дупката. Е, не цялата. И си имахме големи неприятности. Един келеш от фотографите ни снимал и публикувал снимката във вестника. И на село, като видели, пуснали слух, че в никакъв вестник не работим, ами копаем дупки по градинките. Ходи обяснявай! Викали на кака: “Брат ти учи, учи, на гаргите очите изучи. И тук можеше да копа дупки.”

Пак се отплеснахме…

Винаги сме казвал, че от всички видове кражби има две, които заслужават снизхождение – кражбата на книги и кражбата на лопати.

Но задължително в тоя ред. Щото, докато сме прости, е много опасно да сме трудолюбиви. Дето бил рекъл Айнщайн, пази Боже от човек глупав и работлив. (Пък може и ние да сме го рекъл и да сме забравил.)

Мислим си как можем да излезем от тая омагьосана гора. И все утопични идеи ни идват. Като например да се намери един съвременен Диоген, който да тръгне из родината със свещ и да издири човеците, некорумпираните човеци. И тези, дето са резистентни на корупция. Ако ги има, де… Даже понякога се ласкаем да си помислим дали ние не можем да сме тоя Диоген. Ние и ПП „Четвърти километър”, която все някога ще основем. Но после се сещаме, че из дома има още заваксани кламери от времето, когато работехме в Софийския университет. Това беше преди 15 години...

Ще трябва май някак да се примирим с относително честните хора.

Или изцяло да се откажем от честността като изборен критерий и да се съсредоточим върху политическата ефективност. Винаги сме бил против теориите за моралния неутралитет на историята, но не можем да отричаме, че е по-добре да ни управлява умен и крадлив, отколкото крадлив и прост. Ние досега чак на умен не сме случили, но добър е Господ…

Другият начин е по-трудният. Какво каза Моника Маковей? "Ако изчистиш съдебната система, тя ще изчисти всичко друго." Да се заемем и да си уредим държавата. Да проведем една смислена съдебна реформа. Темида пак да ослепее и да прилага закона без оглед на богат и беден, циганин и българин, голям инвеститор и обикновен пролетарий… И да започнем да чистим държавата отгоре надолу. Защото моралът има тая особеност, че се учи главно от гледане. На всеки човек, и на най-честния, му е минавало през акъла как с една малка подлост може да си оправи живота. Но не всички имат кураж да я извършат. Щото моралът е страх. Страхът на едни поколения се превръща в морал за следващите. Страх от закона. Страх от държавата, която трябва да ни пази. И от нас самите включително.

Брехт беше рекъл: “Хляб дайте първо, морала после.” Оказва се обаче, че без морал няма хляб. Поне не за всички…

-----------------------------------------------

Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през януари/февруари/март/.... 2014/15 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.