Европейската бежанска криза заплашва да създаде скрит проблем с растящия брой деца, които се раждат на територията на ЕС от бежанци и се оказват част от възникващо "поколение без гражданство", разказва в. "Гардиън".

Причината е в обвързаните с пола закони за гражданство в Сирия и неефективните закони в европейските държави.

Според сирийския закон, само мъжете могат да предават гражданство на децата си. Приблизителни данни на ООН сочат, че около 25% от бежанските домакинства от Сирия са без баща.

“Много от тези, които са се пренесли в Европа, са жени, чийто съпруг или партньор е бил убит или загубен, когато са се премествали с децата си, или докато са били бременни", обяснява Захра Албарази от Института за проблемите на гражданството, базиран в Холандия.

Санаа е 35-годишна самотна майка, която родила дъщеря си Сиба (всички имена на бежанци в текста са фалшиви) в Берлин миналата година.

"Отидох в сирийското посолство и им обясних ситуацията. Но те казаха, че не могат да дадат на Сиба паспорт, тъй като бащата трябва да е сириец, а майката и бащата да са женени", разказва Санаа.

Германия, подобно на други държави в Европа, не дава автоматично гражданство на родените там деца. Това означава, че Сиба сега не е гражданин на нито една държава в света.

Според международни закони, включително конвенцията на ООН за правата на децата, правителствата са длъжни да дадат националност на всяко дете, родено на тяхна земя, което няма друга. Но малко държави в ЕС са приели принципите в своето законодателство, а тези, които са, редовно не ги прилагат.

Върховният комисариат за бежанците изчислява, че поне 680 000 души на Стария континент са без гражданство, като според експертите тази цифра вероятно е много по-висока, тъй като тези хора трудно се преброяват.

Общо хората без гражданство по света са над 10 милиона. Много има например в Мианмар - повече от 810 000 души. Но с бежанската вълна скоро Европа може да постигне рекорди в това отношение.

Досега не са правени сериозни изследвания, но може да се предположи, че много деца са в положението на Сиба. 30 000 сирийски деца в Ливан и 60 000 в Турция са в такава опасност, смятат от ООН.

Липсата на гражданство е на пръв поглед просто проблем с документите - но той е огромен. От гледна точка на бюрокрацията в една държава, човек без гражданство практически не съществува.

Проблемът е, че в тези държави бежанците не могат да регистрират децата си. А в особена опасност са тези, чието зачеване е резултат на изнасилване - които не са малко, като се има предвид високото ниво на сексуално насилие там.

Друг пример са Рама и Рашид - те бягат отделно от Сирия и се срещат в Турция. Синът им, Сайид, е роден в Антакя, само на няколко километра от сирийската граница. Но тъй като бракът им е в неформална церемония в Турция, те нямат документите, с които да докажат, че са женени, а Рашид не фигурира в акта за раждане на сина си.

"Кой е той? Каква му е националността?" пита отчаян бащата.

Техните съседи Мара и Абдула са с подобен проблем - но Мара е в късна бременност. Обсъдили варианта тя да се върне в Сирия, да роди там и да регистрира детето, а после да избяга обратно. Но според сирийския закон, жената не може да изведе детето извън страната без одобрението на съпруга си. Абдула пък не може да се завърне, защото ще бъде съден като дезертьор от сирийската армия.

Санаа отбелязва, че в Сирия щеше да й бъде невъзможно да живее като самотна майка, заради местните нрави. Сега се надява тя и дъщеря й все пак да получат немско гражданство - но не е гарантирано, че молбата им ще бъде одобрена.

За наша чест, в Закона за българското гражданство този проблем е решен генерално. Член 10-ти гласи:

"Български гражданин по месторождение е всяко лице, родено на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход."

Това означава, че Сиба би получила гражданство у нас. Малко бежанци обаче избират да останат в страната ни.