Article_top

Веселин Желев

Европейската комисия откри днес разследване срещу Полша по подозрение, че е нарушила основополагащия за ЕС принцип на върховенството на закона с промени, които новото консервативно правителство направи в Конституционния съд и в медийното законодателство.

"Днес решихме, че Комисията ще открие предварително разследване за това по механизма за върховенството на закона", съобщи първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс след заседание на Колегиума на комисарите.

"Току-що подписах писмо до полското правителство да започнем диалог по въпроса...", каза той. "Това е подход на сътрудничество... Нашата цел е да решим въпроса, не да обвиняваме някого и да влизаме в полемика".

Евроскептичната партия "Право и справедливост", която взе президентския пост и самостоятелно парламентарно мнозинство в Полша, отмени назначения на конституционни съдии отпреди изборите и избра на тяхно място други, като промени и процедури в работата на съда. Тя също прие закон, който позволява на правителството да сменя ръководствата на обществените медии.

В реакцията си на промените Комисията използва за първи път механизъм, който ЕС създаде преди две години за случаи, в които негови членки се отклоняват от основополагащия принцип за върховенство на закона. Той има три етапа - оценка на положението, препоръки и последваща оценка и действия взависимост от изпълнението на препоръките.

Последващите действия могат да включат процедура по член 7 от Лисабонския договор, предвиждащ лишаване на държава-членка от правото ѝ на глас в Съвета на министрите и в срещите на върха на ЕС.

Това е най-тежката санкция предвидена в договора, която досега не е била прилагана спрямо никоя страна от съюза. Той само заплаши с нея Австрия, когато крайната десница начело с покойния вече Йорг Хайдер спечели изборите там през 2000 година. ЕС не изпълни заканата си, след като Хайдер доброволно се отказа от поста на федерален канцлер, който можеше за заеме. 

Тимерманс каза, че с промените в Конституционния съд полските държавни институции са отказали да изпълнят решения, които той е взел преди това. Той подчерта, че изходът от диалога с управляващите в Полша не бива да се смята за предрешен. 

Наблюдателите са скептични, че започналата днес процедура ще доведе до санкции. 

"Не мисля, че ще стигнем дотам", каза по-рано по темата председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Трябва да имаме приятелски и добри отношения с Полша".

В анализ днес европейското интернет издание на американския вестник "Политико" изброява няколко причини, поради които смята, че ЕС няма да накаже Полша: прецедентът на Унгария, която досега се размина без санкции въпреки подобни обвинения; относителното тегло на 38-милионна Полша, една от големите държави в ЕС и важна членка на НАТО, която е рисковано да бъде изолирана; стабилното парламентарно мнозинство и широката обществена подкрепа на правителството във Варшава; несигурността, че член 7 може да бъде приложен докрай. Задействането му изисква единодушие между държавите-членки, което не може да се постигне без държавите в подобна на полската позиция като например Унгария.

Какво се случи в Полша?

Преди изборите за долна камара на парламента (Сейм) на 25 октомври 2015 година, предишните законодатели номинираха петима конституционни съдии, които президентът на страната да назначи. Трима от тях трябваше да заемат местата на съдии, чиито мандати бяха изтекли по време на изтичащия парламентарен мандат, а други двама - на съдии, чиито мандати трябва да свършат по време на новия парламент. Той встъпи в правомощията си на 12 ноември.

На 19 ноември новият Сейм промени по бърза процедура закона за Конституционния съд, като създаде възможност да отмени номинациите направени от предишните законодатели и да предложи пет нови съдии. Той също съкрати мандатите на председателя  на съда и на заместника му от девет на три години. Това означава, че за сегашните ръководители на съда те ще изтекат след три месеца. На 25 ноември депутатите отмениха петте номинации на предишния Сейм за конституционни съдии, а на 2 декември номинираха пет нови съдии.

След като беше сезиран с промените, Конституционният съд реши на 3 декември, че предишният Сейм е бил в правото си да номинира само тримата конституционни съдии за местата освободили се по време на неговия мандат, но не е можел да направи това за другите две места, които е трябвало да се овакантят след парламентарните избори. На 9 декември конституционните съдии решиха, че новият Сейм незаконно е анулирал три от номинациите на предишния, но е бил в правото си да направи две нови. Той също обяви за нищожно съкращаването на мандатите на своите председател и заместник-председател. 

Новият полски президент Анджей Дуда обаче отказа да изпълни решенията на Конституционния съд. Той назначи петимата нови съдии номинирани от новия Сейм. С това започна противопоставяне известно в България от средата на 1990-те години като "война между институциите".

Три дни преди Нова година новите депутати промениха правилата, по които работи Конституционният съд. Те увеличиха броя на съдиите, които трябва да гледат делата и въведоха изискването, че решения по конституционалността на новоприетите закони трябва да се вземат с мнозинство от две трети от съдиите при заседание на съда в пълен състав, сравнено с обикновено мнозинство, което е необходимо сега.

Успоредно с това Сеймът прие закон, който овластява министъра на финансите да назначава надзорния и управителния съвет на обществените радио и телевизия и уволни сегашните им съвети.

Какво следва?

В две писма в края на декември Тимерманс поиска информация и обяснения от полските власти за промените. Те отговориха с отделни писма за медийния закон и за Конституционния съд съответно на 7 и на 11 януари. Днес Комисията ги обсъди и реши да задейства т.нар. "Рамка за адресиране на системни заплахи за върховенството на закона".

Тя беше приета на 11 март 2014 година и има за цел да предотвратява възникването на "системни заплахи" за върховенството на закона в която и да е от 28-те държави-членки по пътя на диалог между Комисията и нейните власти. Предназначението на рамката е да предотврати необходимостта от санкции по член 7 на европейския договор.

В първата фаза на действие на рамката Комисията влиза в диалог със засегнатата страна и изпраща становище. Ако това не е достатъчно спорът да бъде разрешен, Комисията изпраща на съответното правителство препоръки какво да направи. Ако то не се съобрази с тях, Комисията може да започне процедура по член 7. Освен нея право да поискат такава процедура имат една трета от държавите-членки и Европейският парламент (що се отнася до превантивната част от споменатия текст).

Последната се отнася до предупреждение до съответната държава членка от страна на Съвета на министрите за опасност от "сериозно нарушение" на основен принцип на съюзния договор. Санкцията по член 7 предполага суспендиране на права на визираната държава, включително правото ѝ да гласува, ако Съветът прецени, че сериозното нарушение е извършено и това е траело известно време.

Какво предвижда член 7?

След като получи съгласието на Европейският парламент, Съветът на министрите може да реши с мнозинство от най-малко четири пети от членовете си, че съществува опасност от сериозно нарушение. Той трябва да изслуша засегнатата държава, преди да вземе такова решение.

Сериозното и постоянно нарушение на основен принцип или ценност залегнали в европейския договор се установява от Европейския съвет, т.е. от 28-те държавни и правителствени ръководители в ЕС с общо съгласие, като засегната държава пак трябва да бъде изслушана.

Самото решение за налагане на санкцията, за измението или за отменянето ѝ взема Съветът на министрите с квалифицирано мнозинство, ако преди това Европейският съвет е установил съществуването на сериозно и постоянно нарушение.

Засегнатата държава не взема участие в изброените по-горе гласувания и не се брои при изчисляването на резултатите от тях и на мнозинствата.

 
СВЯТ франс тимерманс вице ек

Европейската комисия откри днес разследване срещу Полша по подозрение, че е нарушила основополагащия за ЕС принцип на върховенството на закона с промени, които новото консервативно правителство направи в Конституционния съд и в медийното законодателство.

"Днес решихме, че Комисията ще открие предварително разследване за това по механизма за върховенството на закона", съобщи първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс след заседание на Колегиума на комисарите.

"Току-що подписах писмо до полското правителство да започнем диалог по въпроса...", каза той. "Това е подход на сътрудничество... Нашата цел е да решим въпроса, не да обвиняваме някого и да влизаме в полемика".

Евроскептичната партия "Право и справедливост", която взе президентския пост и самостоятелно парламентарно мнозинство в Полша, отмени назначения на конституционни съдии отпреди изборите и избра на тяхно място други, като промени и процедури в работата на съда. Тя също прие закон, който позволява на правителството да сменя ръководствата на обществените медии.

В реакцията си на промените Комисията използва за първи път механизъм, който ЕС създаде преди две години за случаи, в които негови членки се отклоняват от основополагащия принцип за върховенство на закона. Той има три етапа - оценка на положението, препоръки и последваща оценка и действия взависимост от изпълнението на препоръките.

Последващите действия могат да включат процедура по член 7 от Лисабонския договор, предвиждащ лишаване на държава-членка от правото ѝ на глас в Съвета на министрите и в срещите на върха на ЕС.

Това е най-тежката санкция предвидена в договора, която досега не е била прилагана спрямо никоя страна от съюза. Той само заплаши с нея Австрия, когато крайната десница начело с покойния вече Йорг Хайдер спечели изборите там през 2000 година. ЕС не изпълни заканата си, след като Хайдер доброволно се отказа от поста на федерален канцлер, който можеше за заеме. 

Тимерманс каза, че с промените в Конституционния съд полските държавни институции са отказали да изпълнят решения, които той е взел преди това. Той подчерта, че изходът от диалога с управляващите в Полша не бива да се смята за предрешен. 

Наблюдателите са скептични, че започналата днес процедура ще доведе до санкции. 

"Не мисля, че ще стигнем дотам", каза по-рано по темата председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Трябва да имаме приятелски и добри отношения с Полша".

В анализ днес европейското интернет издание на американския вестник "Политико" изброява няколко причини, поради които смята, че ЕС няма да накаже Полша: прецедентът на Унгария, която досега се размина без санкции въпреки подобни обвинения; относителното тегло на 38-милионна Полша, една от големите държави в ЕС и важна членка на НАТО, която е рисковано да бъде изолирана; стабилното парламентарно мнозинство и широката обществена подкрепа на правителството във Варшава; несигурността, че член 7 може да бъде приложен докрай. Задействането му изисква единодушие между държавите-членки, което не може да се постигне без държавите в подобна на полската позиция като например Унгария.

Какво се случи в Полша?

Преди изборите за долна камара на парламента (Сейм) на 25 октомври 2015 година, предишните законодатели номинираха петима конституционни съдии, които президентът на страната да назначи. Трима от тях трябваше да заемат местата на съдии, чиито мандати бяха изтекли по време на изтичащия парламентарен мандат, а други двама - на съдии, чиито мандати трябва да свършат по време на новия парламент. Той встъпи в правомощията си на 12 ноември.

На 19 ноември новият Сейм промени по бърза процедура закона за Конституционния съд, като създаде възможност да отмени номинациите направени от предишните законодатели и да предложи пет нови съдии. Той също съкрати мандатите на председателя  на съда и на заместника му от девет на три години. Това означава, че за сегашните ръководители на съда те ще изтекат след три месеца. На 25 ноември депутатите отмениха петте номинации на предишния Сейм за конституционни съдии, а на 2 декември номинираха пет нови съдии.

След като беше сезиран с промените, Конституционният съд реши на 3 декември, че предишният Сейм е бил в правото си да номинира само тримата конституционни съдии за местата освободили се по време на неговия мандат, но не е можел да направи това за другите две места, които е трябвало да се овакантят след парламентарните избори. На 9 декември конституционните съдии решиха, че новият Сейм незаконно е анулирал три от номинациите на предишния, но е бил в правото си да направи две нови. Той също обяви за нищожно съкращаването на мандатите на своите председател и заместник-председател. 

Новият полски президент Анджей Дуда обаче отказа да изпълни решенията на Конституционния съд. Той назначи петимата нови съдии номинирани от новия Сейм. С това започна противопоставяне известно в България от средата на 1990-те години като "война между институциите".

Три дни преди Нова година новите депутати промениха правилата, по които работи Конституционният съд. Те увеличиха броя на съдиите, които трябва да гледат делата и въведоха изискването, че решения по конституционалността на новоприетите закони трябва да се вземат с мнозинство от две трети от съдиите при заседание на съда в пълен състав, сравнено с обикновено мнозинство, което е необходимо сега.

Успоредно с това Сеймът прие закон, който овластява министъра на финансите да назначава надзорния и управителния съвет на обществените радио и телевизия и уволни сегашните им съвети.

Какво следва?

В две писма в края на декември Тимерманс поиска информация и обяснения от полските власти за промените. Те отговориха с отделни писма за медийния закон и за Конституционния съд съответно на 7 и на 11 януари. Днес Комисията ги обсъди и реши да задейства т.нар. "Рамка за адресиране на системни заплахи за върховенството на закона".

Тя беше приета на 11 март 2014 година и има за цел да предотвратява възникването на "системни заплахи" за върховенството на закона в която и да е от 28-те държави-членки по пътя на диалог между Комисията и нейните власти. Предназначението на рамката е да предотврати необходимостта от санкции по член 7 на европейския договор.

В първата фаза на действие на рамката Комисията влиза в диалог със засегнатата страна и изпраща становище. Ако това не е достатъчно спорът да бъде разрешен, Комисията изпраща на съответното правителство препоръки какво да направи. Ако то не се съобрази с тях, Комисията може да започне процедура по член 7. Освен нея право да поискат такава процедура имат една трета от държавите-членки и Европейският парламент (що се отнася до превантивната част от споменатия текст).

Последната се отнася до предупреждение до съответната държава членка от страна на Съвета на министрите за опасност от "сериозно нарушение" на основен принцип на съюзния договор. Санкцията по член 7 предполага суспендиране на права на визираната държава, включително правото ѝ да гласува, ако Съветът прецени, че сериозното нарушение е извършено и това е траело известно време.

Какво предвижда член 7?

След като получи съгласието на Европейският парламент, Съветът на министрите може да реши с мнозинство от най-малко четири пети от членовете си, че съществува опасност от сериозно нарушение. Той трябва да изслуша засегнатата държава, преди да вземе такова решение.

Сериозното и постоянно нарушение на основен принцип или ценност залегнали в европейския договор се установява от Европейския съвет, т.е. от 28-те държавни и правителствени ръководители в ЕС с общо съгласие, като засегната държава пак трябва да бъде изслушана.

Самото решение за налагане на санкцията, за измението или за отменянето ѝ взема Съветът на министрите с квалифицирано мнозинство, ако преди това Европейският съвет е установил съществуването на сериозно и постоянно нарушение.

Засегнатата държава не взема участие в изброените по-горе гласувания и не се брои при изчисляването на резултатите от тях и на мнозинствата.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Галин

Мдаа, ако каято и да е страна от по малките не играе по свирката на еврозелките, се започва с - или моркова или тоягата, който много слушка морковче, можеи и по вече, който не, процедури, спиране на "еврофондове" / а те парите са си наши/, наказателни процедури за каквото се сетите...та така.
Анонимен's picture
Анонимен

"Лошото" е, че полската опозиция не е българска и единно застана зад правителството. Така че на меркелюнкерите няма да им е лесно. А Меркел тепърва ще обяснява за първенството на закона при нейните еднолични решения за бежанците, които май не са законни дори и в Германия, но затова пък биват натрапвани на цяла Европа.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?