Европейската комисия отказа днес да коментира идеята на българския премиер Бойко Борисов ЕС да затвори границите си, докато не реши въпросите около влезлите през миналата година над 1 милион незаконни имигранти. Експерти припомниха, че съюзното законодателство поставя ясни условия за влизане в ЕС и че неговите държави са длъжни да ги спазват.

По-рано през деня комисарят по миграцията и убежището Димитрис Аврамопулос призна пред Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент, че тези условия не се спазват, бежанската криза се влошава и взетите досега на европейско ниво мерки срещу нея не работят. Той обвини за това главно националните власти.

"Позицията винаги ни е била категорична, че не само квоти трябва да се направят. Незабавно да се затворят границите“, каза Борисов пред парламента в София вчера.

Притежаването на валиден документ за пътуване и виза са основните изисквания, за да могат гражданите на страни извън ЕС да влизат в него. Режимът е подробно описан в член 5 на граничния кодекс на зоната за свободно придвижване в ЕС, известна като Шенген. Макар да не е част от нея, България е поела задължението да го спазва като част от общностното законодателство.

В края на миналата година Комисията предложи ЕС да въведе пълни проверки за сигурност срещу базите данни на държавите-членки, Европол и Шенгенската информационна система на всички влизащи и излизащи от ЕС, независимо дали са негови граждани или не. За се приеме тази мярка, трябва съгласието на държавите-членки. Досега на пълна проверка подлежат само гражданите на трети страни, а от европейците всяка държава проверява различни извадки по рисков профил. Предложението Комисията направи под френски натиск след атентатите в Париж на 13 ноември 2015 година.

Последва и друг законодателен проект – за европейска агенция за гранична и брегова охрана.

„2016 година, започвайки от идните седмици и месеци, трябва да бъде посветена на постигане на ясни резултати във възвръщането на контрола върху (миграционните) потоци и върху нашите граници“, каза вчера първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс. „Това означава приемане на предложенията и прилагане на приетите подходи. Всичко, което Съветът (държавите-членки – б.а.) е решил  също трябва да бъде приложено в държавите-членки и от държавите-членки“.

Днес обаче Аврамопулос обяви, че точно това до момента не става.

„Ситуацията става все по-лоша“, каза той пред евродепутатите. „По 3 000-4 000 мигранти са пристигали в Гърция през коледния период“.

Комисарят добави, че схемите за преместване на 160 000 мигранти от държавите „от първа линия“ – Италия и Гърция – в други страни на съюза „не дават желания резултат“ (всичко 272 преместени досега) и че „не можем да бъдем удовлетворени от от изпълнението на съвместния план за действие с Турция“ – страната, откъдето в момента идва основният миграционен поток.

Анкара засега не успява да намали миграционния поток и да се справи с каналджийството, каза Аврамопулос. ЕС не е събрал финансовата помощ от 3 милиарда евро, която обеща на Турция за 2-та милиона бежанци на нейна територия на 29 ноември 2015 година. Докато Комисията обяви, че ще отдели от съюзния бюджет 1 милиард евро, държавите-членки не бързат с ангажимента си да предоставят другиге 2 милиарда.

През март Комисията ще предложи ревизия на законодателството, което сега управлява убежището в Европейския съюз – т.нар. Дъблински регламент, каза Аврамопулос. Той посочи, че в него ще влиза постоянна система за автоматично преразпределяне на мигранти с право на международна закрила между държавите-членки. Двете схеми за такова разпределение сега са двугодишни.

Регламентът предвижда кандидатът за убежище да остава в страната, където първо е стъпил на европейска територия, докато молбата му бъде решена. Това изискване съсредоточва целия натиск върху т.нар. „фронотови държави“ като Италия и Гърция. Затова те масово не го спазват и пропускат мигранти към вътрешността на ЕС, принуждавайки девет страни от Шенген да възстановят контрола по вътрешните граници на зоната. Мярката в момента поддържат шест от тях.

„Залогът в момента е Шенген. Ако Шенген се срине, това е началото на края на европейския проект“, каза Аврамопулос.