"В Лондон имаше съзнателно планиран сценарий“
„Очевидно се създават провокации пред властта“
„Целта беше да се злепостави премиерът“
„Това са умишлено създавани конспирации срещу кабинета“

Индикатори за появата и етапи на развитието на недемократични, авторитарни, тоталитарни, склонно към репресия наклонности и развиващи се черти у една партия и особено у нейните лидери:
Първо, осмиване и окарикатуряване на всеки самотен критикуващ я глас.
Второ, приписване на отделна, критично настроена група хора на користни мотиви (платени от някого), на анти-патриотично поведение, на противонародни прояви и нечисти намерения.
Трето, даване на обяснения за нарастващите критики с версии за планирани сценарии, тайни конспирации, умишлени провокации, целенасочено злепоставяне на властта.
Четвърто, преминаване в активно пропагандно настъпление с безкрайни самохвалби за крупни достижения и забележителни резултати, за безалтернативност на управлението и липса на други политици, способни да управляват ефективно и национално отговорно.
Пето, изтъкване на обиди и демонстрация на разочарование заради неразбирането и недооценяването на това, което се прави, на неговата полезност за страната и безпрецедентност като усилия и напрежение в подобни тежки условия.
Шесто, самоизолиране, затваряне, капсулиране спрямо обществото, игнориране на всякаква критика, продължаване на дейността на инат, заявяване, че само Бъдещето и Историята могат да ги разберат и оценят, да им признаят заслугите, обсъждане на всичко в много тясна и екзалтирана група, самонадъхваща се и фанатизирана почти-секта.
Седмо, търсене на „врага с партиен билет“, отстраняване на верни съратници, засилване на вътрешното недоверие и нарастване на агресивността.
Оттук нататък вариантите са поне два.
Единият е тясната група, самонадъхващата се почти-секта да претърпи имплозия, да се разпадне на отделни, блуждаещи и бледни индивиди с мания за величие и комплекс за изпреварване на времето, за предаване от съмишлениците и обществото, живеещи на своите Олимпи с чувството за избраност и с малшанса да не случат на народ.
Другият, по-честият, е колосалната натрупана обида и изключително концентрираната енергия в тясната група, умножена по фанатизма и липсата на демократични рефлекси у нейните богоизбранници, да „избие“ в експлозия, да се насочи - с мощта на нагонната вътрешна склонност към насилие и закомплексираната мания за величие - към репресия и да започне да мачка народа, да ограничава неговите права и свободи, да съсипва демократичните процедури, да вилнее и налага себе си над страната, да смазва иначемислещите и дори просто не възхваляващите я. Като рано или късно властта стига до идеята, че враговете на народа трябва да бъдат изолирани на специално определени за целта места, за да може народът да си отдъхне от тях, да заживее щастливо, да плесне с ръце и да я прегърне – ако не като единствено възможната, то поне като единствено допустимата власт.