Най-авторитетно звучащият, най-недопускащият дискусия и по тази причина и най-разпространен аргумент срещу задължителното гласуване е менте. Той гласи: да се гласува е конституционно право и то не може да се вменява като задължение.

Няма такова нещо. Звучи добре, но е измислица. Чува се тези дни по телевизиите по няколко пъти на ден, само в десет минути разговор Георги Кадиев удари с този аргумент по масата два пъти с подобаващото демократично възмущение на човек, който не е съгласен конституционното му право да се превръща в задължение.

БОЙКО БОРИСОВ: ИЗКОННО СЪМ ПРОТИВ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ

Е, да, ама няма такова конституционно право. Да видим какво е всъщност правото.

„Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.“

Това казва Конституцията – да видяхте някъде думата „гласуват“? Не, думата е „избират“ – това имат право гражданите, да избират.

Между гласуване и избиране няма знак за равенство. Това не е едно и също нещо, това са две различни неща. За да избираш, трябва да гласуваш. Но не винаги когато гласуваш, непременно избираш. Могат да те задължат да гласуваш – но ако ти не искаш да ги избираш, пускаш бяла бюлетина (каквато има в страни със задължително гласуване) или просто не отбелязваш нищо на бюлетината. Така едновременно си изпълнил задължението да гласуваш и си осъществил правото си да избираш или да не избираш. Даже си зашлевил с бели или невалидни бюлетини по-голяма плесница на недостойната за избиране политическа класа, отколкото ако просто не беше отишъл да гласуваш. Лесно е за разбиране.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ ПОДКРЕПЕНО, ЕЛЕКТРОННОТО - НА КОСЪМ, ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ В ОПАСНОСТ

Всъщност лесно е за разбиране и това, че партии и политици са твърдо против задължителното гласуване. Има партии, които колкото по-малко хора гласуват, толкова повече печелят. Има партии, които купуват избиратели. Това са все счетоводно-математически аргументи да си против задължителното гласуване. Все сметки, направени старателно и наум. На глас се оповестяват социално приемливи аргументи, като този, че конституционно право не може да се превръща в задължение. Или още по-възвишеният: да задължаваш хората да гласуват не е демократично. Откога не е демократично – от времето, когато демосът е гласувал с черно и бяло камъче, или от по-късно? И защо да не е демократично, след като гласуването олицетворява подписването на новия обществен договор за следващите няколко години и няма нищо по-демократично от това всеки, който е част от обществения договор, да участва в неговото съставяне и ратифициране?

Това превръща избирателите в граждани, които изпълняват своите задължения по договора (плащат данъци), но и ги прави по-наблюдателни по въпроса дали другата страна от договора изпълнява своите задължения (институциите да работят, да опазват обществения ред, да раздават справедливост, да наказват престъпниците, да подпомагат слабите, болните.) Това е договор – колкото си по-ангажиран с него лично, толкова повече те интересува спазва ли се.

Друг е въпросът дали задължителното гласуване ще реши проблемите на българската т.нар. демокрация. Не, няма да ги реши. По много простата причина, че решението на проблемите не зависи от начина на гласуване, а от желанието да решим проблемите. Ние не искаме да си решаваме проблемите. Ние сме усвоили толкова добре начина на живот в обстановка на имитация за решаване на проблемите, че вече взе да ни харесва май на всички. Както се казва в една книга за една латиноамериканска държава: „Най-хубавото на корупцията е, че дава хляб на всички.“

ЗАДАВА СЕ НОВ РЕФЕРЕНДУМ - С ШЕСТ ВЪПРОСА

В повечето страни със задължително гласуване то се проваля заради невъзможността да се санкционират онези, които не гласуват. Когато санкцията предвижда парична глоба, провалът е планиран. По-работещи са наказания от рода на това децата на негласувалия да не бъдат приемани в обществени детски заведения. Логиката е: детските ясли и градини се финансират от общия бюджет по силата на сключения обществен договор и след като ти не искаш да имаш нищо общо с него, ще бъдеш наказан по линия на тази социална услуга. В други страни са прилагани ограничение за заемане на държавна длъжност, при издаване на шофьорски книжки. Но откакто математиката започна да върши работа на всички партии във всички демокрации, наказанията съществуват единствено на хартия.

Ако се върнем отново на чл. 42, няма как да не се възхитим на термина, избран за случаите на народно допитване – там гражданите имат правото „да участват“. Каква прозорливост, какво далечно прицелване в по-опасното – референдумите. Конституцията сама си е оставила възможност да се избира дали да се задължат или да не се задължат гражданите да гласуват на избори и сама е предотвратила тази възможност при референдумите.

Не съм сигурна дали задължителното гласуване е добър вариант за България. Но съм сигурна, че аргументите, с които то се отхвърля, са невежи и лицемерни, пресметливи и лукаво претендиращи за гражданска чувствителност. Още по-сигурна съм, че спорещите по въпроса не се интересуват какво пише в Конституцията, пет пари не дават за демократичните ценности, но пък са си направили добре изчисленията. А най-сигурна съм, че каквото и да приказват – вярно или невярно, лицемерно или искрено – на второ четене нещата ще зависят от задължителното мнение на Бойко Борисов.