То се смята за малко, пухкаво и мило тревопасно, но белоопашатото прерийно кученце (Cynomys leucurus) има и втори живот - като сериен убиец, пише "Ню Сайънтист". Взаимодействието на трепопасното с размер на заек с живеещите на неговата територия уайомингски лалугери(Urocitellus elegans) често води до убийствени атаки, като някои прерийни кученца редовно убиват по-малките от тях животинчета.

Смята се, че това е първият засвидетелстван случай, когато тревопасен бозайник систематично убива членове на друг растителнояден животински вид. Нещо повече, убийците водят по-добър живот от останалите, което може би е важна стъпка в еволюционното им приспособяване.

Джон Хугланд, биолог от Мерилендския център за природни науки е изучавал белоопашатите прерийни кученца 4 години, преди да установи криминалното им поведение. След това той е прекарал още 6 години в националния резерват Арапахо в Колорадо заедно със своя колега Чарлс Браун от Университета в Тълса, Оклахома, като са преброили 163 убийства на лалугери. Те описват атаките като "бързи, изкусни и неочаквани". Изследването на двамата учени е публикувано в изданието Proceedings of the Royal Society B.

Докато някои прерийни кученца преследват лалугерите, други ги чакат пред дупките им или изравят малките им, като ги хапят до смърт и след това изоставят телата. Рекордът за върховен убиец е 7 лалугерчета за ден.

През годините учените са отбелязали, че общо 47 прерийни кученца убиват лалугери, като 19 от тях го правят серийно, а за 4 години една женска е "очистила" 9 екземпляра.

Двамата изследователи отбелязват, че тези, които убиват, имат по-голямо поколение, като нивата им на приспособимост, които се измерват със способността на тях и поколението им да оцелява, са три пъти по-високи, отколкото на миролюбивите прерийни кученца.

"Ако убийствата действително подобряват шансовете на фамилиите да оцеляват, това откритие е от особена важност за разбирането на екосистемите", казва Хугланд. "Това повдига въпроса и дали същото не се случва и при други видове", добавя той.

Дитер Лукас, поведенчески еколог от Кеймбриджския университет казва, че от гледна точка на лалугерите рискът конкурентните им видове да се окажат хищници спрямо тях, е подобен на този да останат без достатъчно храна. "Изненадващо е, че досега хората не са осъзнавали това", отбелязва той.