В неделя ни очаква поредната национална конференция на ДПС. Кратката дума за подобен форум е конгрес, но много партии я избягват, защото навява спомени за историческите конгреси на БКП от близкото, макар и все по-далечно минало.

Конгресът обаче е върховната форма за управление на една партия. И сам по себе си всъщност е една от кулминационните изяви на демокрацията. На конгреса партийините структури излъчват свои представители, които избират свой лидер, изработват или променят своя устав и определят, доколкото е възможно, общата политика на партията до следващия конгрес.

ДОГАН В 10-МИНУТНО СЛОВО: НЯМА ДА СЕ ВЪРНА, НЯМА ДА СЪМ СЪЗЕРЦАТЕЛ

Доколко това, което ще имаме утре като конгрес на ДПС, отговаря на критериите за подобен форум?

Ами всъщност няма нищо общо с тях. Предварителните информации са, че за формален лидер най-вероятно ще бъде избран Мустфа Карадайъ - бивш лидер на МДПС, но най-известен с това, че бе първият, който се хвърли срещу Октай Енимехмедов, когато последният насочи пистолет срещу слепоочието на Ахмед Доган на предишния конгрес.

И ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ЩЕ Е... КАРАДАЙЪ. А КОЙ ЩЕ ГО ОБЯВИ?

Но всъщност няма голямо значение кой точно ще стане лидер. В ДПС лидерът е един, останалите са само негови марионетки, които хвалят името му при всеки удобен повод.

Говори се, че конгресът на ДПС ще приеме някои промени в устава. Най-интересно е дали кметовете ще могат да бъдат и местни партийни лидери.

ДПС ВАДИ КМЕТОВЕ И ДЕПУТАТИ ОТ ПАРТИЙНАТА ВЛАСТ ПО МЕСТА

Така или иначе обаче уставът на ДПС отново се изчерпва с това какво ще каже Доган. Споменът за начина, по който бе изключен от партията Лютви Местан - след спешна сбирка в Боянския сарай в неизвестно какъв формат - все още е пресен. Дали Местан е прав или крив е отделен въпрос. Но изключването му илюстрира по категоричен начин какво точно означава понятието "устав на ДПС". Лист хартия без особена стойност.

Преди няколко седмици имаше конгрес на ДСБ, а след няколко седмици предстои конгрес на БСП. Предстоящият конгрес на ДПС определено не издържа, ако бъде сравняван с форумите на тези две партии. Конгресът на ДСБ трябваше да реши дали партията да остане в Реформаторския блок. Това решение бе предшествано от бурни дискусии, а на изказванията на мнозина от делагатите срещу Блока биха завидяли и най-големите му душмани. В крайна сметка лидерът на ДСБ Радан Кънев успя да наложи своето мнение и макар и трудно бе взето решение за оставане в Блока. Дали това решение е правилно или не е отделен въпрос. Никой обаче не може да има съмнения, че то бе взето по демократичен начин.

В БСП пък ще трябва да избират нов лидер. Кандидатите до момента са над 30, за което партията и нейният актив могат да бъдат упрекнати, че пренавиват демокрацията. Но няма как да бъдат упрекнати, че не я зачитат. Факт е, че за 26 години на конгресите на ДПС досега не е имало дори двама кандидати за лидер.

Поради всички тези причини упражението "конгрес на ДПС" е мисия невъзможна. Най-интересното е дали на форума ще се появи Доган, дали ще говори в откритата част и какво точно ще каже. Защото той - за добро или лошо - все още продължава да бъде основен играч в българската политика.