Гърция получава поредния транш от 10,3 милиарда евро спасителни заеми и най-твърдото досега обещание за облекчаване на дълга ѝ от Международния валутен фонд (МВФ )и Еврозоната след заседание на финансовите министри на държавите от общата валута, което завърши в малките часове днес в Брюксел.

Еврозоната се съгласи да предложи на южната ни съседка дългови облекчения през 2018, ако това е необходимо, за да бъде нейното дългово бреме поносимо. Тази формулировка осигури по-нататъшното участие на МВФ заедно с Еврозоната във финансирането на третата помощна програма за Гърция на обща стойност 86 милиарда евро.

"Постигнахме голям пробив за Гърция, който ни позволява да влезем в нова фаза на гръцката програма за финансово подпомагане",  каза председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия на пресконференция след заседанието. Той каза, че започва "нова фаза" в шестгодишната борба за стабилизиране на гръцките финанси и спасяването на еврото от разпад.

Дейселблум отбеляза и че взаимното доверие се връща в разговорите, след миналогодишния референдум, който министър-председателят Алексис Ципрас свика срещу финансовата строгост изисквана от кредиторите. Тогава Гърция беше на крачка от напускане на Еврозоната.

"Мисля, че има основания за за оптимизъм това да е началото на обрат в гръцкия порочен кръг рецесия-мерки-рецесия към друг, в който инвеститорите имат чиста писта да инвестират в Гърция",  каза на излизане от срещата гръцкият министър на финансите Евклидис Цакалотос. 

Еврозоната не обеща пряко пак да "подстриже" гръцките плащания по дълга, но формулира критерии за облекченията, а именно - брутните потребности на страната от външно финансиране да не надвишават годишно 15 на сто от нейния БВП в средносрочен план и 20 на сто от БВП - в дългосрочен.

Досега, главно заради Германия, Еврозоната отказваше да се ангажира с нови номинални намаления на дълга, за които настояваше МВФ. Държавите от общата валута, които държат две трети от гръцкия дълг бяха готови да обсъждат само разсрочване, нови гратисни периоди и отлагане на лихвени плащания по новите спасителни заеми.

"Еврогрупата днес се споразумя за пакет от дългови мерки, които ще се вземат постепенно, колкото е необходимо, за съответствие с показателя за брутните финансови нужди", казват в съобщение финансовите министри след срещата.

Очаква се управителният съвет на МВФ във Вашингтон да се произнесе дали така формулираното споразумение би осигурило необходимото облекчение за гръцкия дълг, така че той да е платим, каза европейският директор на фонда Пол Томсън.

Той добави, че МВФ не е отстъпил от позицията си да не участва повече в програмата, ако няма облекчение на дълга, но е направил компромис то да се реши през 2018 година вместо сега.

Министрите се споразумяха, че намаляването на дълговото бреме може да бъде постигнато по различни начини, включително с удължаване на някои матуритети, но не с ново орязване на номиналния дълг.

Германия държи на участието на МВФ в програмата, но не приема идеята за нова "подстрижка" на дълга заради "моралния риск", що се отнася до други големи длъжници в Еврозоната. 

От новия спасителен транш Гърция ще получи 7,5 милиарда евро идния месец и още 2,8 милиарда евро по-късно. С тях ще посрещне непосредствените си финансови нужди, т.е. падежите по външните си задължения през юни и юли.