Отминаха празникът и тържествата, изпълнени с клишета и елейни слова. И ето, че отново сме в същата България. Потънали в медийна пошлост и простащина.
В тази страна постоянно има формати, в които „Милионер търси съпруга“, „Фермер търси жена“, „Пенсионер търси храна“ (в кофите) и „България търси талант“.
И тук се сещам, когато си отиде големият художник Кольо Карамфилов. Приятелят Емил Тонев написа „България не търси таланти, тя ги убива“.
Е, това се случи и с виртуазния пианист Васил Пармаков. Васко беше истински щурец, цял живот свирил блестяща музика, но за жалост се оказа, че страната, в която живее, мрази истинските стойности и слуша вулгарна и елементарна музика.
И не издържа.
Героите на тази публика могат да се видят по медиите. Колкото по-цинично, толкова по-продаваемо.
Ако погледнем и класацията 50-те най-четени книги, между нормалната литература ще открием и голям брой откровено вулгарни и дори такива четива с порно.
И на края на този некултурен текст искам да ви споделя моето изумление от един абсурд. Апотеозът на дните на българската култура в Рим беше сериал за мутри и наркодилъри, произведен и то от обществената телевизия.
Какво пък може би това са истинските ценности и герои на нашето време.
-----
