Английският език може да престане да бъде официален език за ЕС, след като Великобритания напусне съюза. 

Това е съобщила председателката на комисията по конституционни въпроси в Европейския парламент Данюта Хюбнер, цитирана от "Политико".

Причината -  английският е един от 24-те официални езика на ЕС, благодарение на това, че Великобритания го е заявила като свой официален език. Според Хюбнер обстоятелството почива на регламент на съюза, според който всяка от страните-членки има право да обяви за свой един официален език. По думите на председателката на комисията в ЕП другите две държави-членки, в които езикът на Шекспир е също официален - Малта и Ирландия, са заявили пред ЕС, че искат да бъдат представени съответно с малтийски и галски език, а не с английски. 

"Ако я няма Великобритания в съюза, нямаме английски", заявява Хубнер, като припомня обаче, че това е един от работните езици в европейските институции. И добавя:

"Това всъщност е доминиращият език, този, който служителите на ЕС използват най-често.

По думите й има вариант за разрешение на казуса и той е регламентът на ЕС за листата на официалните езици да бъде променен със съгласието на всички страни-членки и това да позволи английският да бъде запазен като официален за съюза, въпреки решението на референдума във Великобритания за напускане.

Данюта Хюбнер има предвид разпоредбите на Регламент №1, установяващ езиците, които се използват в Европейската икономическа общност. Документът е от 1958 г., но през годините има множество изменения след всяко разширяване на съюза. В чл. 8 пише следното:

If a Member State has more than one official language, the language to be used shall, at the request of such State, be governed by the general rules of its law.

Според евродепутатката това значи, че държавите в повече от един официален език трябва да посочат само един, на който да се говори в европейските институции.

Източник от ЕС, цитиран, но неназован от "Политико", обаче казва, че правилата за официалните езици са предмет на повече от един превод. Регламентът от 1958 г.  е бил написан първоначално на френски език и в тази му редакция документът "не казва ясно дали една страна член - Ирландия и Малта например - може да има повече от един официален език", обясняват от изданието, позовавайки се на своя източник.