РАЙНХАРД ВЕЗЕР

Макар и с мъка, миналата седмица ЕС успя да запази единството си спрямо Русия и удължи санкциите срещу страната с още шест месеца. Но по време на дебатите стана ясно, че много европейски политици са изкушени да търсят някаква що-годе приемлива причина за отмяна на санкциите. Надълго и нашироко се обсъди въпросът дали може да има частична отмяна на санкциите, ако е налице и частично изпълнение на договореностите от Минск.

Човек би проявил разбиране за този дебат, ако в украинския конфликт Русия се беше раздвижила поне малко. Но тя не излъчва такива сигнали. И сега Москва може спокойно да наблюдава как настроенията в някои европейски страни се обръщат в нейна полза, при това без да е необходимо да си мръдне и пръста. Изопачавайки фактите така, както иначе го могат само в Първи канал на руската държавна телевизия, германските социалдемократи, начело с външния министър Щайнмайер, обвиниха НАТО в "дрънкане на оръжие" и "гръмка военна реторика". При това "прегрешението" на НАТО се състои в това, че просто си върши работата: да тренира отбраната на съюзническа територия.

Урокът

 

Колкото и да се самозабравя в изпращането на приятелски сигнали към Москва, Западът трябва да е наясно, че при сегашния руски режим не може да има възстановяване на отношенията, каквито бяха преди окупацията на Крим. Европейците трябва да са наясно и с друго: опитите да успокоят страстите чрез отстъпки пред руското ръководство може да им излязат в дългосрочен план твърде скъпо.

Още преди путиновите "зелени човечета" да кацнат на полуостров Крим, нормалността в отношенията беше повече западноевропейско желание, отколкото реалност. След краткия ужас от руско-грузинската война през лятото на 2008 година, Западът си затвори очите за редица предупредителни сигнали. И така се стигна дотам, че ЕС влезе напълно неподготвен в един конфликт, който се разгоря заради планираното за края на 2013 подписване на споразумението за асоцииране с Украйна.

След този урок е повече от ясно, че е крайно време Западът да помисли над някаква дългосрочна политика спрямо Русия, която обаче да е съобразена с руските реалности. Още през 1985 година Вацлав Хавел написа, че "една държава, която лишава собствените си граждани от основни човешки права, неминуемо става опасна и за съседите си. Вътрешният произвол неизбежно прераства в произвол във външните отношения". Развитието на Русия под ръководството на Владимир Путин се явява като тъжно потвърждение на тези думи на Хавел: разрастването на репресиите срещу инакомислещите в самата Русия върви ръка за ръка с растящата агресия спрямо непосредствените съседи на страната.

Никой не може да предскаже колко дълго още Путин и неговото обкръжение ще господстват в Русия. Но като имаме предвид добре функциониращия репресивен апарат и високата популярност на Путин, това господство може да продължи много дълго. В същото време обаче е ясно, че заради икономическите трудности и ерозията на държавните институции цялата тази властова структура може да се срути ненадейно като пясъчна кула. А това, което ще последва след колапса, може да се окаже още по-нерадостно от сегашното положение: тъй като не се знае кой ще вземе властта, съществува реална опасност Русия да затъне за дълги години в хаос. А това определено е стряскаща перспектива, като имаме предвид големината на страната, нейния оръжеен потенциал и значението ѝ за енергийното снабдяване на Европа.

Твърд подход, но и диалог

 

Казано накратко: ЕС и НАТО трябва да са подготвени както за дълго господство на Путин, така и за внезапен колапс на неговата власт. А това означава, че те трябва да са в състояние да се защитават както срещу опитите за дестабилизиране от страна на сегашния режим, така и срещу евентуални сътресения след неговия край, когато и да настъпи той. По същата причина трябва да бъде засилен ангажиментът към източноевропейските съседи на ЕС - и най-вече към Украйна, Грузия и Молдова. Защото стабилността на тези страни гарантира на ЕС и НАТО повече сигурност.

В същото време трябва да е ясно, че твърдият подход спрямо Русия не бива да бъде в ущърб на диалога. Европа не е изправена пред избора дрънкане на оръжие или диалог, както се опитват да ни внушават в последно време. Каналите за диалог не бива да бъдат запушвани. Защото отсега се знае, че Русия ще ангажира вниманието на Европа още дълго време.

Коментарът е публикуван във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Препечатваме го от Дойче веле.