Вълната на раздразнението нямаше да е толкова голяма, ако германско-турските отношения бяха наред, ако споразумението за бежанците между ЕС и Турция не беше толкова оспорвано и ако след неуспешния опит за преврат правителството в Анкара не преследваше толкова твърд авторитарен курс.

Защото в отговора на федералното министерство на вътрешните работи на запитване на „Зелените“ в Бундестага няма всъщност нищо ново. Знаеше се, че президентът Ердоган и управляващата партия са близки в идеологическо отношение до Мюсюлманското братство, че подкрепят ислямистки бунтовнически групировки в Сирия и приемат в Анкара лидерите на „Хамас“.

Наблюдаваната ислямизация в турската вътрешна и външна политика също не е някаква сензация. Наред с въпроса защо вътрешното министерство не е съгласувало отговора си с външното министерство, възниква и друг един важен проблем: дали сътрудничеството с Турция на Ердоган става невъзможно или "само" по-сложно?

Да, Турция е труден партньор, който все повече се отдалечава от Европа. Партньор, който се чувства неразбран и пренебрегван от Запада. Обезпокоителна е представата, че Турция може да е "централна платформа" за действие на ислямистки групировки в Близкия изток.

Но Турция е фронтова държава, изложена пряко на въздействията от сирийската война, което от друга страна се дължи отчасти и на собственото ѝ участие.

Както и преди, Турция е член на най-важната организация на Запада - НАТО. Ние не можем да преглъщаме всяка една турска мярка и всяка реторична провокоция, позовавайки се само на това членство. Не бива да си затваряме очите и пред цялостното развитие. Никой не е наивен в подхода си към Турция. Но е смехотворно да се правим, че можем просто да се разделим с този партньор, защото сме открили неговата зловеща страна.

Достатъчно е да хвърлим поглед върху географската карта, за да разберем защо това е така. И защо сътрудничеството с Турция както и преди е в наш интерес. Западът е заинтересуван Турция да изпълнява съюзническите си задължения и да не застрашава неговата сигурност. И трябва да насочи усилията си именно в тази посока.

Показателно е, че Турция и Израел, който е свръхчувствителен по отношение на ислямизма и тероризма, поеха по пътя на помирението. 

----

 * Клаус-Дитер Франкенбергер е коментатор на „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Материала препечатваме от Дойче веле.