Дори канцлерката не подмина поредното наказание за нейния Християндемократически съюз (ХДС) с обичайното безалтернативно повдигане на рамене. Някогашната горда берлинска организация на ХДС не успя дори да е подгласник на управляващия кмет (това е титлата на премиера на Берлин, германската столица е със статут на федерална провинция – бел. ред.) от Германската социалдемократическа партия (ГДСП) и за този факт отговорността не е само на Меркел. (ХДС претърпя поражение на общите избори на 18 т. м. и в новото правителство на провинция Берлин няма да е коалиционен партньор на социалдемократите, какъвто беше досега – бел. ред.)

Нейната упоритост по отношение на миграционната политика се превърна в бреме за ХДС, което в зависимост от политическите дадености се отразява къде по-силно, къде по-слабо, но никъде не е от полза за партията.

Канцлерката, която преди теглеше ХДС нагоре, от есента (на 2015 г.) го дърпа надолу. Тази партия досега го понесе поради факта, че по пътя към низините Меркел повлече и ГДСП (социалдемократите са коалиционен партньор във федералното правителство на Меркел – бел. ред.).

Но колкото повече приближава изборната 2017 г. (през есента догодина ще се проведат национални парламентарни избори – бел. ред.), колкото повече укрепват успехите на (евроскептичната партия) Алтернатива за Германия и колкото повече ГСДП се отдалечава от Меркел, толкова повече нараства неспокойството в редиците на ХДС. Притисната от (баварския) Християнсоциален съюз (ХДС и ХСС са с обща парламентарна група – бел. ред.) и от критиците в собствените редици, които са загрижени за депутатските си места, след вече предприетите корекции в миграционната политика сега Меркел публично призна за сторени грешки. Това обаче не е разграничаване от решенията й от миналата есен, нито от убежденията й. (Само)Критиката на Меркел се отнася предимно до "Системата Дъблин" (връщане на бежанци на държавата от ЕС, където за пръв път са стъпили на европейска земя – бел. ред.), на която прекалено дълго се е осланяла. Изглежда тя все още не е прозряла безпокойството в страната от прилива на мигранти с чужда култура.

Канцлерката продължава да отхвърля и искането на ХСС за въвеждане на горна граница за прием на бежанци, макар по този въпрос двете сестрински партии да не са на коренно различни позиции. Меркел явно все още не изпитва необходимост да позволи триумф на Зеехофер (лидер на ХСС, който настоява за горна граница за прием на бежанци – бел. ред.).

Но след есента на 2017 г. Меркел може да запази канцлерския си пост, само ако ХДС отново е най-голямата политическа сила в Бундестага и ако в лагера на левите партии се намери една, която да предпочете коалиция със съюза ХДС/ХСС пред червено-зелена-червена коалиция (социалдемократи, зелени и крайната левица – бел. ред.)

За да подготви необходимия за целта шпагат, Меркел трябва още по-ясно да обясни на германците (може да се предположи включително и на ХСС) посоката, целта и основните убеждения на бежанската си политика. Не само в Мюнхен някои се опасяват, че това би й се удало, но последствията ще са съвсем други от онези, които тя желае.

Бертолд Колер е издател на авторитетния германски всекидневник «Франкфуртер алгемайне цайтунг», откъдето препечатваме коментара му. Преводът е на Клуб Z.