Article_top

Иван Бедров

БСП си отива. Продължи ли по същия път, най-старата партия в България изглежда ще бъде застигната от онова, от което никой не е успял да избяга. И основната причина изобщо не е там, където я намират циниците – в по-високата възраст на ядрото от избиратели на тази партия.

Социалистите все по-рядко удържат баланса, който перфектно поддържаха през последните 15 години. Хем сме европейци, хем сме московци. И сме леви, и сме десни. Казваме, че обичаме онеправданите, но си играем с олигарсите. Едновременно сме и носталгични консерватори, и прогресивни радикали. Малко сме националисти, малко сме и интернационалисти. Понякога сме големи антифашисти, друг път сме с големи фашисти. Днес Държавна сигурност е добра, утре е лоша...

Този хермафродит няма как да привлича нови избиратели. Не казвам добри или лоши са позициите на БСП, просто са взаимоизключващи се.

Досега обаче номерът минаваше, защо да не продължи да минава и занапред?

„Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“

Поетът Радевски много добре е предал мотивацията на най-твърдите избиратели на БСП. Те подкрепят партията си, когато протестира срещу връщането на имената на българските турци. Те я подкрепят и когато се превръща в присъдружна организация на ДПС. Гласуват за партията си и когато им обещава национализация и ново „Кремиковци“, и когато им въвежда плосък данък. Продължават да се кълнат в лидера си и когато води протести „НАТО вън!“, и когато подписва за отварянето на американски военни бази.

БСП се постара да не даде нито един мотив за подкрепа на хората, които са извън твърдото й ядро. Досега тази безпомощност бе прикривана заради консенсуса между основните политически сили за посоката на развитие.

Последните избори, които БСП спечели, бяха през 2005 година. Умората от две „десни“ правителства преди това, както и яснотата за пътя – Европейския съюз, позволиха на социалистите да получат доверието на 1 милион и 200 хиляди българи. Част от тях вероятно са си казали – „А бе, то пак ще е същото, ама поне да ги сменим досегашните“. Няма шанс подобна победа да им се случи скоро.

„То пак ще е същото“ вече не работи.

Все по-откритата позиция срещу Европейския път на България и в полза на „затоплянето на отношенията с Русия“, на моменти правят баланса невъзможен. В предишния период просто напрежението между Русия и Запада беше позадрямало, а сега се събуди.

Съжителството между едни хора, в чиито глави светът трябва да е по путински, и други, които се оприличават по-скоро на германските социалдемократи, очевидно е невъзможно. Още по-очевидно е, че партията не се превърна в „модерна европейска левица“.

Ако не си отговори на най-трудния въпрос „Кои сме ние?“, БСП е поставена пред три опасности – едната е да губи парче по парче от избирателите си, които могат да предпочетат по-ясните нови леви организации с откровен антипазарен и носталгичен профил. Втората е проблемът с възрастта. Третата е, че никой не е наясно какво точно е БСП, но все повече хора виждат какво прави БСП. Не само в Бобов дол.

* Този текст е част от дебатите за състоянието на основните партии след изборите. Ще публикуваме и други гледни точки по темата.

 
Снимка Веселин Боришев

БСП си отива. Продължи ли по същия път, най-старата партия в България изглежда ще бъде застигната от онова, от което никой не е успял да избяга. И основната причина изобщо не е там, където я намират циниците – в по-високата възраст на ядрото от избиратели на тази партия.

Социалистите все по-рядко удържат баланса, който перфектно поддържаха през последните 15 години. Хем сме европейци, хем сме московци. И сме леви, и сме десни. Казваме, че обичаме онеправданите, но си играем с олигарсите. Едновременно сме и носталгични консерватори, и прогресивни радикали. Малко сме националисти, малко сме и интернационалисти. Понякога сме големи антифашисти, друг път сме с големи фашисти. Днес Държавна сигурност е добра, утре е лоша...

Този хермафродит няма как да привлича нови избиратели. Не казвам добри или лоши са позициите на БСП, просто са взаимоизключващи се.

Досега обаче номерът минаваше, защо да не продължи да минава и занапред?

„Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“

Поетът Радевски много добре е предал мотивацията на най-твърдите избиратели на БСП. Те подкрепят партията си, когато протестира срещу връщането на имената на българските турци. Те я подкрепят и когато се превръща в присъдружна организация на ДПС. Гласуват за партията си и когато им обещава национализация и ново „Кремиковци“, и когато им въвежда плосък данък. Продължават да се кълнат в лидера си и когато води протести „НАТО вън!“, и когато подписва за отварянето на американски военни бази.

БСП се постара да не даде нито един мотив за подкрепа на хората, които са извън твърдото й ядро. Досега тази безпомощност бе прикривана заради консенсуса между основните политически сили за посоката на развитие.

Последните избори, които БСП спечели, бяха през 2005 година. Умората от две „десни“ правителства преди това, както и яснотата за пътя – Европейския съюз, позволиха на социалистите да получат доверието на 1 милион и 200 хиляди българи. Част от тях вероятно са си казали – „А бе, то пак ще е същото, ама поне да ги сменим досегашните“. Няма шанс подобна победа да им се случи скоро.

„То пак ще е същото“ вече не работи.

Все по-откритата позиция срещу Европейския път на България и в полза на „затоплянето на отношенията с Русия“, на моменти правят баланса невъзможен. В предишния период просто напрежението между Русия и Запада беше позадрямало, а сега се събуди.

Съжителството между едни хора, в чиито глави светът трябва да е по путински, и други, които се оприличават по-скоро на германските социалдемократи, очевидно е невъзможно. Още по-очевидно е, че партията не се превърна в „модерна европейска левица“.

Ако не си отговори на най-трудния въпрос „Кои сме ние?“, БСП е поставена пред три опасности – едната е да губи парче по парче от избирателите си, които могат да предпочетат по-ясните нови леви организации с откровен антипазарен и носталгичен профил. Втората е проблемът с възрастта. Третата е, че никой не е наясно какво точно е БСП, но все повече хора виждат какво прави БСП. Не само в Бобов дол.

* Този текст е част от дебатите за състоянието на основните партии след изборите. Ще публикуваме и други гледни точки по темата.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

еее

Дано това да е последния валс за червените кхмери.
Анонимен's picture
Анонимен

ina

Как искам да е така . Но ние дето бяхме млади 89 година и вярвахме ,че БСП ще си отиде вече не вярваме . Децата ни пораснаха и заминаха за чужбина, внуците ни растат по чужбина , учат чужди истории , говорят и пишат на други езици .А в БГ нищо не се е променило , даже по зле.Все пак надеждата умирала последна- казват!
Анонимен's picture
Анонимен

Вяра

Революционна ситуация, както пишеше едно време в учебниците по научен комунизъм. Криза във върховете и криза в низините! Това е ситуацията в БСП в момента. "Върховете", или поне част от тях непрекъснато си лепят модерни и леви етикетчета, вярвайки си, както пише авторът, че приличат на германските социалдемократи. Ама не става, все едно на трабант, да му налепиш отвсякъде емблеми на мерцедес.
"Низините" от своя срана, противно на революционната "формула", не че не искат да живеят по старому, ами напротив, очакваха до сега, че гласувайки за БСП, ще се върне социализЪмът. НЕма как да стане, другарки и другари, нЕма! Самоубивате се, като по учебник. Сергея се е хванал за ПЕС-а, и се хвали на английски колко е социален, а доскорошните му избиратели споменават женската му рода до девето коляно! Дерзайте, другари! Още малко остава и сами ще си сложите инвентарен номер в архивите
Анонимен's picture
Анонимен

Илич

Накратко - тези, които са отдолу не искат, тези, които са отгоре не могат!
Анонимен's picture
Анонимен

ТЕЗАТА ЧЕ ДПС Е ВИНОВНА ЗА ВСИЧКО СЪЩО ЩЕ СПРЕ ДА СРАБОТВА.От последните протести в държавата на хората им беше внушено че едва ли Делян Пеевски е капо ди тути капи а дали наистина е така.
Анонимен's picture
Анонимен

beagle

ИВАН БЕДРОВ АКО СПРЕ ДА МИГА НА ПРЕСЕКУЛКИ , ЩЕ ВИДИ „ ГРЕДАТА В СОБСТВЕНОТО СИ ОКО“ !
Анонимен's picture
Анонимен

Господин Бедров, все чета как БСП си отива и отива, но те не пускат властта и са се закотвили здраво към нея в симбиоза с ДПС. Кога ще дойде момента на "последния валс"?
д-р Пeтроff's picture
д-р Пeтроff
д-р Пeтроff

д-р Пeтроff

А бе вече са на пътеката,но още е рано, за Последният валс.За да се разцепи са нужни няколко неща.Първо - да не е във властта поне в два мандата последователно.Второ - алтернатива за членовете и симпатизантите.АБВ е на лице.Трето, СатаниШеф да е на капитанският мостик.Това е осигурено.Четвърто Моника да е до СерГей.От това може, в първото условие, мандатите да се намалят на един.
д-р Пeтроff's picture
д-р Пeтроff
д-р Пeтроff

д-р Пeтроff

БСП започна разпада.Карловскиата организация се разпадна и премина към АБВ.
Анонимен's picture
Анонимен

Ziezi

За мен е странно, че официозът на БСП се издава от шефа на Русофили. Как е възможно тогава, БСП да заеме модерна социалдемократическа и същевременно антиевропейска позиция? Не мога да го вържа. С кандидат като Калфин, АБВ трябваше да се съревновават с БСП кой е по-автентично европейски, а те се опитваха да се състезават, кой е по-антиевропейски. Никой не спечели, освен ДПС.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?