Пак същата дилема - ако махнем Този, ще дойдат отново Ония.

И ако за втори път махнем Онзи, то както преди ще бъдем обвинени, че сме довели Ония.

Така Онзи се крепи, само защото алтернативата Му са Ония.

Ние, намаляващото малцинство в държавата Го махаме или искаме да Го махнем, защото изпитваме национален срам от Него, от езика Му, от хаоса от имитации и симулации на управление, от ниската култура и простащините, които ни заливат.

А нарастващото мнозинство от вече абсолютно различните от нас, упорито Го връщат на власт, те си Го харесват, Той е един от тях, говори като тях, няма стратегическо мислене също като тях, не е визионер също като тях, не разбира от модерни управленски технологии също като тях, не чете и Той като тях, живее в сегашно продължително време като тях и е опериран от чувство за Бъдеще и от чувство за дълг към Бъдещето - като тях, като тях, като тях.

В паузите между махането Му от нас и връщането Му на власт от тях, се вклиняват Ония. Те са далеч по-лесни за махане, защото имат електорат, ала са дърво с пресъхващи корени. Но се настаняват в Безвремието между махането и връщането Му.

Важно е, обаче да се разбере, че само защото Ония са алтернативата Му, ние не можем да правим компромиси с Него и да Го търпим, изпитвайки национален срам, че е Той.

Докато можем, ще искаме да Го махнем и понякога ще успяваме да Го махнем.

Нашето общество трябва да роди, младите хора трябва да намерят друга алтернатива, освен Ония. Но да ни се внушава, че само защото Ония са алтернативата Му, ние трябва да Го търпим - това е над нашите сили, това наистина е непосилно за нас. Защото ставаме все по-малко, докато е Той и скоро можем да се окажем съвсем малко, ако продължи да е Той.

Така че не ни Го натрапвайте, не ни говорете как като Го махнем, пак щели да дойдат Ония. Тази параграф 22 не е причина да си плюем в душите и по лицата си и да Го понасяме - това е толкова недопустимо. Неговото властване е толкова непоносимо.

Сигурен съм, че ако не след това, то след някое друго Негово махане от нас, Той ще си отиде завинаги от политиката, от властта, от управлението, от непоносимото си присъствие.

Сигурен съм, че ако не това, то някое друго Негово махане от нас ще е последно. Край. Точка. Най-сетне. Завинаги.

И ще се създаде възможност най-после за реална алтернатива, коренно различна от Ония. Тогава ще настане много по-нормален и по-европейски живот.

И аз, размечтал се, само си викам - дано, дано....

Текстът е публикуван във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.