Първият дебат между Цачева и Радев не излъчи ясен победител, което бе от полза основно за Радев. Той влезе в дебата с репутация на новак и несръчен в политическото изкуство - изоставащ в експертно отношение от кандидата на ГЕРБ. Към финала тези разлики – макар и определено видими – не бяха толкова отчетливи или решаващи.

От гледна точка на съдържанието нямаше кой знае какви изненади, макар че и тук имаше някои новинки. Така например научихме, че:

- Крим е Украйна, но ще се борим да няма санкции срещу анексирането му от Русия;

- Националната сигурност е винаги преди човешките права и така е по закон (sic).

И двамата кандидати се опитаха да квалифицират по някакъв начин членството ни в ЕС и НАТО, да търсят по-силен глас на България и пр. Разбрахме, че Радев не е против НАТО и ЕС, не иска да „преразглежда“ членството ни, но... Какво е това „но“, не стана много ясно. Дали то е различно от позицията на Цачева или не – също. За да останат неизяснени тези различия допринесе и липсата на водещ и модератор на дебата: БТВ бяха избрали формат с четец на предварително зададени въпроси.

Като цяло дебатът показва, че ГЕРБ влизат в тежка битка, най-вече заради избраната от смия него стратегия. Те правят реверанси наляво, като се надяват, че всички десни гласове ще отидат автоматично за тях на втори тур. По теоремата за средния избирател на Антъни Даунс те се опитват да се позиционират максимално в центъра, за да станат привлекателни за най-голям брой гласове.

Има някаква логика в това, но не трябва да се подценява и възможността от демотивация на много от десните избиратели, които остават все по-далече от тези „центристки“ позиции на ГЕРБ. Тази демотивация може да доведе просто до въздържане от вот, екстравагантни забежки към „патриоти“ и други подобни или просто гласуване „против всички“.

Същевременно реверансите наляво от страна на ГЕРБ – например, позицията за санкциите срещу Русия, критиките към Плевнелиев и дистанцирането от него - едва ли ще доведат леви избиратели при Цачева. Тези реверанси изглеждат по-скоро като признак на слабост и отстъпление пред аргументите на опонента.

Случващото се е обща демонстрация на трудностите, до които води политиката на ГЕРБ за "балансиране". Заявявайки се като "балансьор", Борисов подканя постоянна радикализация, ескалация на исканията на опонентите си, като по този начин те непрекъснато го придърпват към себе си. Когато вече по терена има искания за излизане от ЕС и НАТО, Борисов трябва да "балансира" между тях и другите "екстремисти" - РБ, които са просто за нормално членство в ЕС и НАТО.

Цачева и ГЕРБ ще спечелят, ако очетаят далеч по-ясно собствените си позиции и червени линии, отвъд които няма да отстъпват. Нещо повече: като първа политическа сила те имат отговорност да задават приоритети и да дават насоката, а не да търсят най-малкото общо кратно, за да създадат някакво моментно съгласие с илюзия за „стабилност“. Точно поради липсата на ясно заявена собствена, принципна позиция, ГЕРБ са принудени непрекъснато да варират, да се съобразяват, да променят решенията си. И после да се оправдават с партньорите или опозицията, да им се сърдят и пр.

Структурата на дебата беше изгодна за Радев - много въпроси и кратки отговори, които никога не отиват отвъд предварително наученото от кандидата. Т.е. дебатът се превърна в рецитация на опорни точки, в която не можа да проличи нито по-общия мироглед, нито способността на кандидатите да се ориентират в трудна и непозната ситуация. Това беше много щадяща среда, в която дори един очевидно прохождащ в политиката може лесно да оцелее.

Като цяло ГЕРБ направиха грешка, съгласявайки се да се явят на дебат само с Радев на този етап. Да, това е сериозен удар срещу Трайков, но същевременно решава много повече проблеми на Радев в лявото и му спестява сблъсъци и с Каракачанов, и с Калфин. Един по-общ дебат би показал, че истинските, прагматичните дилеми на управлението - и вътрешни, и външни - са по-скоро вътре в дясното. В дясното е и дебатът за корупцията, и съдебната система, и отговорността за Белене, а и за реалните параметри на членството ни в ЕС и НАТО. Не случайно всичко това отсъстваше от дебата Цачева-Радев, а беше заменено с размяна на изречения по Крим и връзки с БКП и пр.

В този смисъл, Радев не извлече позитиви от някакво свое бляскаво представяне, а по-скоро от официалното му провъзгласяване от ГЕРБ за единствен опонент. Тази първа, междинна, служебна победа беше абсолютно излишна и направо подарена.

Кампанията на Цачева трябва да е изключително интензивна и прецизно насочена не само към спечелването на евентуални нови привърженици в центъра и ляво, но и към консолидация на десния вот, който е видимо разколебан. Замитането на този проблем, премълчаването му може да доведе до краен неуспех. Затова би било полезно Цачева да отговори на критиките, които идват към нея от дясно и да внесе корекции там, където има смислени аргументи. А такива очевидно има много и повечето от тях касаят вътрешната политика. Без подобна консолидация кандидатурата на ГЕРБ просто ще излъчва слабост, което ще доведе и до загуба на центристкия вот, следващ победителя.