След дълъг дебат, изпълнен с аргументи, повтаряни многократно последните две седмици, депутатите окончателно приеха на второ четене промените в Изборния кодекс днес. 11 параграфа бяха обсъждани над 2 часа и половина от народните представители, като постоянно бе коментирана нуждата от тях и притесненията относно късните поправки.

БСП целенасочено се опитваше да спре процедурата, като започна още преди обсъждането с коментара, че правилника на Народното събрание изисква 24 часа между приемане на законопроектите в комисия и влизането им в зала. Правилото обаче може да бъде прескочено с решение на парламента за второ четене. Управляващите явно бързаха възможно най-скоро да приемат закона.

Днес в крайна сметка се приеха основните консенсусни точки за управляващите от ГЕРБ, Реформаторския блок (поне част от него) и Патриотичния фронт. Секциите в страна извън ЕС ще са до 35, но в държавите от съюза няма да има ограничение в броя. Законът предвижда и за този вот ЦИК да определи до два дни след влизането му в сила отново секциите, така че да увеличи тези на Великобритания.

Квадратчето "не подкрепям никого" пък ще се отчита напълно при мажоритарния вот - за президент и кмет, но не и за пропорционалния вот за Народно събрание - за да не повдига изкуствено бариерата от 4% завлизане в парламента.

БСП и ДПС определиха ограниченията в чужбина въобще като противоконституционни и дискриминационни.

"Ясни са ни мотивите, този текст се прави единствено само против правата на българските граждани, които живеят в република Турция", заяви Хамид Хамид от Движението.

Лидерът на ДСБ Радан Кънев изтъкна, че според него не е против Конституцията, но това трябва да го реши едноименният съд. 

"Българските граждани във Великобритания в момента имат много голям интерес от българската политика, големи законови интереси, които определят желанието им да се включат в българската политика. Те са много важни по време на преговорите за Брекзит, на които България може да влияе сериозно. Така че причината в моментта да водим този разговор е, че подценихме или подценихте, за да бъдем точни, активността на българите Великобритания. Само че тя скоро ще напусне ЕС", отбеляза Кънев, "Колегите от мнозинството ми казаха - то докато Великобритания напусне ЕС, ние 100 пъти ще променим Изборния кодекс."

Валери Жаблянов от БСП изказа интересна теза в отговор:

"Не мога да разбера пристрастието към гражданите във Великобритания. Може да са по-политически активни, но това не може да бъде мярка за секциите - политическата активност на българските граждани там."

Независимият Лютви Местан призова десните да се върнат вдясно, а да не залитат "в територията на крайните националисти" с идеята за "Турция като архивраг".

Димитър Делчев от РБ пък изтъкна, че за да няма никакви подобни притеснения, вече е прието след няколко години да има електронно гласуване.

"Така във всеки дом, в България или чужбина, избирателят ще има избирателна урна. Няма да се налага да пътува 100, 200 или 1000 км, за да гласува", заяви той.

Хамид Хамид от ДПС не изказа вчерашната си теза, че "и с електронното гласуване нещо ще направят, ще забранят айпитата в Турция например".

Според Делчев обаче е нормално да се прави разлика между държави в Евросъюза и извън него, като Белгия и Турция например.

Всички, включително опозиция и Реформатори, застанаха срещу идеята на ГЕРБ ЦИК да слага допълнителни урни по своя преценка. Беше изтъкнато многократно, че това само създаваш възможност за манипулация, без да помага на изборния процес и чакането. ГЕРБ все пак бяха оттеглили идеята още вчера, днес тя бе отхвърлена окончателно.

Идеята квадратчето "не подкрепям никого" да оставя празни места в парламента бе коментирана днес за пръв път от втория й вносител Методи Андреев. Първият - Петър Славов - я представи последните дни в правна комисия.

"Това квадратче не трябваше да го има. След като приехме задължително гласуване, трябваше да насърчаваме избирателя да гласува за конкретни партии и кандидати. Това квадратче трябва да се отчита по време намажоритарни избори като един напълно редовен глас", отбеляза Андреев и заяви, че т.нар. "наказателен вот" трябва наистина на наказва управляващата класа. "Рано или късно, ако това квадратче остане, този принцип ще бъде приет."

Различни мнения се чуха около проблема, макар че всички, включително и съпартийците на Андреев и Славов от ГЕРБ и РБ бяха против. Шефът на правна комисия Данаил Кирилов определи идеята като "много модерно и напредничаво предложение", но го определи за противоконституционно. Филип Попов от БСП обяви, че е "безумно" да има отрицателен вот, въпреки че такъв се практикува и е практикуват в няколко демокрации, далеч по-свободни и прозрачни от нашата, като Испания, Канада и Невада. Димитър Байрактаров защити квадратчето и заяви, че то ще премахне мъртвите души, как точно, не стана напълно ясно. В крайна сметка предложението бе отхвърлено.

Бързо бе отхвърлена идеята на БСП командировани по границата полицаи, военни и хора от службите да имат право да гласуват в удобни съседни градове.

Най-дълго се обсъжда последният въпрос, предложен от независимият Георги Кадиев и Данаил Кирилов. То се отнася основно за изборите в столичния район "Младост", в който на 6-и ноември е се гласува едновременно за президент, кмет и на референдум, и идеята е двете секции и двете опашки да се обединят в една. БСП заявиха, че това ще създаде хаос и е опит за манипулация на вота, защото ще остане същото количество членове на секционна комисия.

"Три вида избори трябва да обработват, като им се повиши плащането няма да им се увеличи КПД-то. Ще се създадат опашки пред СИК-а, това ще доведе до хаос", заяви Филип Попов от левицата и изтъкна, че на местни избори важи и изискването за уседналост, което допълнително усложнява процеса. Той спомена същите аргументи и вчера, и вчера те не бяха приети.

Георги Кадиев повтории аргумента си от заседанието на правната комисия  - че е по-важно да е лесно на гражданите, а не на администрацията. Данаил Кирилов добави:

"Има ли повече от един избор, те се провеждат заедно, това е принципът" и изтъкна, че БСП са гласували този принцип сами, защото е част от кодекса "Манолова".

Неочаквано подкрепи опозицията лидерът на ПФ Валери Симеонов. И той, подобно на БСП, изтъкна единодушното възражение на ЦИК, като изтъкна, че те са професионалисти и ако им се няма вяра, тогава трябва да бъдат сменени.

"Тези текстове носят големи рискове. Виждам как имаме три различни списъка, на тях има по един отделен човек от комисията, които са пряко заангажирани с прегледа на лична карта, името, тези трима човека не могат само с това да се занимават целия ден, трябва да има хора, които наблюдават влизането и излизането… Доста сериозно се натоварва тази комисия и има риск тя да не може да извърши своите задължения по закон", подчерта той.

Според него две по-спокойно опашки могат да бъдат по-добри от една по-натоварена. Останалите управляващите явно не се съгласиха, защото в крайна сметка бе прието навсякъде в района секциите да са обединени.

В крайна сметка преди финалния вот опозицията дори поиска поименно преброяване, имаше изказване и след гласуване, изпълнено със възмущение срещу управляващите. След това председателят Главчев обяви почивка. Във вота участваха между 100-110 депутати за всяко гласуване.