Ако е необходим символ, който да покаже до каква степен турският президент Реджеп Тайип Ердоган е готов да отдалечи страната си до Европа след опита за държавен преврат от 15 юли, заплахата от връщането на смъртното наказание е тъжен пример за това.

Размахвана в първите дни след неуспешния пуч, тази заплаха отново бе формулирана, но по-конкретно, от държавния глава в събота, 29 октомври от държавния глава по време на реч в Анкара.

Упорството на Ердоган по въпроса на смъртната присъда при положение, че много добре му е известно колко е неприемлива тя за ЕС, който я забранява, илюстрира желанието му да се отърве от европейските ценности. Смъртната присъда бе отменена през 2004 г. именно за да бъде облекчено съгласуването на турското законодателство с това на Евросъюза.

Другият фронт, на който турският лидер все повече увеличава разстоянието между себе си и европейците, са гражданските свободи. Арестът сутринта нта 31 октомври на главния редактор на опозиционния вестник "Джумхуриет" Мурат Сабунджу и няколко негови сътрудници е нова сериозна атака срещу свободата на печата, която е подложена на специално преследване, като се започне от юли. През последните дни въз основа на декрета допълнително бяха затворени още 15 медии, най-вече в югоизточните части на страната, където живее концентрирано кюрдско малцинство.

Едновременно с това продължава чистката, насочена срещу лицата, за които се предполага, че симпатизират на гюленисткото движение и обвиняеми в разпалване на пуча на 15 юли. В събота бяха публикувани два декрета, известяващи за уволнението на над 10 000 служители, които се прибавят по наши сметки към отстранените или временно отстранените от длъжност 85 000 други служители от средата на юли насам.

Тази безпрецедентна мащабна чистка е съпроводена с настъпление срещу кюрдските структури, които властта оправдава с борбата срещу терористичната дейност на ПКК - Кюрдската работническа партия - което обаче излиза далеч извън структурите на ПКК.

Ердоган отдавна мечтае за референдум, който би му позволил да засили президентския режим. Не му достигат 14 места в парламента за свикването на такъв референдум. Неговата националистическа риторика, коато жали по изгубените османски територии и авторитарният му уклон са косвени намеци към Партията на националистическото движение (ПНД). Тук турският ръководител рискува да си направи криво сметките. Минал през емоционалната възбуда от юлския пуч, подобен режим ще доведе само до още по-голяма нестабилност, както това се случи в Близкия изток, към който Ердоган застрашително се доближава.

-----

* Коментарът е редакционен.