Мой приятел - яростен футболен запалянко, току-що ми обясняваше, как напоследък в Европа във важните футболни мачове повече от 50% от головете били вкарвани от хора, които не са, по думите му, от "европоидната" раса. И че мнозина (ако не и мнозинството) от играчите в големите отбори (а отдавна и не само в тях) също били не от тази раса.

Приятелят ми не е расист, ултра-далеч е от всякакъв расизъм. Малко е песимист, сиреч реалист, който нищо хубаво не вижда на хоризонта... :) Дори не признава, че е песимист, а казва, че просто се страхува от бъдещето. :)

Та той пита (и сам си отговаря по-късно):

- Значи няма проблем звездите ни във футбола и въобще в спорта да са с различен цвят на кожата от нашия, но иначе мразим хората с различен цвят на кожата и се боим от тях? А те нещата са свързани, ох, как са свързани! 

И споделя една своя стара теза, наричайки футболистите (по-общо спортистите) "съвременните модерни и даже постмодерни гладиатори":

- Това вече сме го "играли". Някога римляните гледаха от трибуните как се бият гладиаторите, викаха, аплодираха, доставяха си силни емоции. Но след гладиаторите идваха техните племена. Най-напред те идваха с надеждата да станат римски граждани. Не след дълго хора от тези племена ставаха дори императори. А накрая някои от въпросните племена (забележете - даже такива, приели Християнството!) препускаха из Римската империя и я поставяха на колене, рушаха я и насилваха.

Всеки да поразсъждава - продължава моят приятел - над тази спорна и спортна тема, която може да се разглежда поне като метафора.

Викаме ли от трибуните и аплодираме ли спортните си "не-европоидни" звезди, доставят ли ни те силни емоции, не можем да не съзнаваме, че след тях идва тяхната рода, сетне техните родове, след това и техните народи.

Защото от първа ръка вече знаят, че при нас се живее много добре, при нас е хубаво, подредено, сигурно и платено. И защото смятат, че имат моралното право да дойдат - вкл. и заради това, че ни доставят с десетилетия спортни гладиатори за силни емоции...

----

* Коментарът е от личния профил на Николай Слатински във фейсбук. Заглавието е на редакцията.