Заедно с президентските избори, за жителите на една от най-големите панелени „спални“ на София – „Младост“ - предстоят още едни избори, тези за районен кмет. През август управляващите от ГЕРБ набързо жертваха предишния местен началник Цвета Авджиева след протест на граждани от квартала срещу застрояването на междублоковите пространства (умело разпален и яхнат от партията на Георги Кадиев).

Ситуацията е интересна, защото говорим за районен кмет на комплекс с население от близо 150 хил. души и за гласуване, което се провежда отделно от всички останали местни избори. Затова вотът в „Младост“ може да бъде наблюдаван като интересна пресечна точка между политика, градско планиране и демографско-социални промени.

Сблъсък на култури

Кварталът е растящ, в стопанския център на страната, с много нова инфраструктура и частен капитал, който е готов да инвестира. Рядко можем да споменем такива характеристики, когато говорим за други български селища и тук те очертава основната разделителна линия – а именно отношението към промяната на ж.к.-то от 2000 г. насам.

От класически 60-арски комплекс, през наслагванията от гладните и бандитски 90-те (като например пазарите с тенекиени будки), до последните 16 години, когато кварталът се промени в място с нови блокчета за горната средна класа, магазини от големите световни вериги хипермаркети, сдоби се с голямо кино, с поне един мол, голям брой офис сгради, два бизнес парка и множество ресторанти.

Като жител на района мога в неделя да обядвам с италиански колбаси и розе, докато гледам костенурки, плуващи в изкуствено езеро (с мост) на мястото, където в ученическите ми години имаше поле с изоставена арматура и бездомни кучета. Тази промяна е добре дошла за сравнително младите и новите, но за много съкварталци е точно обратното – тя е част от огромната промяна, случила се в живота им след 89-а година, която те просто не искат.

Такива хора вероятно намират свой представител в лицето на кандидата на БСП ген. Стефан Стефанов. За него „Младост“ се е превърнал в „мегаструктура“ - в място, което не е за обикновенния човек. Той иска да стане „президент“ (думи на кандидата) на „Младост“, за да замразява и да спира проекти. Да остави квартала или дори да го върне в някаква версия от преди големия растеж след 2000 г. Преди новодошлите, преди бизнес парковете, преди застрояването.

Стари и нови

Вторият фундаментален сблъсък е между дошлите и идващите, добре изразен чрез графит, седял дълги години върху блок № 50 „Младост 1“: „Миле Китич и София за софиянците“. Той е интересен не само защото кварталът (а и голяма част от града) е на мигранти от други населени места, разположени от социалистическите власти върху бившите горублянски ниви, но и защото бързо се предава на новодошлите, почти като вирус, и ги въвлича в битката за градинки и зелени площи.

И докато тези от нас, родени в панелната джунгла, може да имаме извинение за участието си в протести срещу ново строителство или пък за типична бабешка реплика за „ония, наемателите от Симитили на третия етаж“, то по-любопитни са новите квартални „ксенофоби“. Още си спомням репортажа в сутрешния блок на голяма частна телевизия за протестиращите жители на нов блок в полето на „Младост 4“ – излезли да изкажат недоволството си от строителството на друг нов блок в незаетата от тяхната сграда част от същото поле. С други думи: Колко още може да поеме комплексът? Нула или да го напълним като Манхатан (ако може)?

И преди да стигнем до конкретните обещания на кампаниите за това как новите кметове ще решат належащи проблеми от градската среда на средния младостчанин – като един надлез на Цариградско шосе срещу мола, за да не пресичат пенсионерите през тунела към паркинга - да се ориентираме къде седят идейно кандидатите поне по тези два чисто квартални въпроса. Въпросите за промяната и за новодошлите.

Защото иначе просто партията-майка мести някого от Министерство на енергетиката в общината. И преместването се случва, разчитайки на най-скучните реакционерски опорки – спряхме всички инвеститорски намерения и (сега се сетихме) ще правим паркове и градини на Семирамида. А натоварени идейно позиции има – като вече споменатата на социалистическия кандидат или пък напълно противоположната философски позиция на кандидата на „Глас Народен“ и „Зелените“ – Венци Мицов, че най-важният реализиран проект в „Младост“ е Бизнес парк София и пространството около него. Сблъсък на такива идеи може(ше) да отличи претендентите като реални политически кандидати, а не като назначени бюрократи.

----

* Стоян Панчев е икономист, част от Експертния Клуб за Икономика и Политика - ЕКИП