Появата на бившия украински президент Виктор Янукович пред съда на хвърлената от него на произвола на съдбата държава се превърна дори само в режима на виртуалното общуване в една от най-обсъжданите теми в руските и украинските медии. Обсъжда се главно това, което Янукович каза и онова, за което предпочете да замълчи. Какво си „спомни“ и какво „забрави“.

Съдържанието на изявленията му, разбира се, е интересно от гледна точка на политологията и на юриспруденцията. Но много по-важен е самият факт, че бившият държавен глава участва в съдебните изслушвания, дори и в качеството си на свидетел. Да, нищо не заплашва Янукович, отделен от украинското правосъдие чрез държавна граница и защитата на руските спецслужби. Засега. Но въпреки това той е принуден да се оправдава, да дава обяснения за действията си, да слуша въпросите на съда и прокурора.

За съвременна Украйна в това няма нищо особено. На разпити в главната прокуратура ходят и действащият президент на страната и други високопоставени чиновници. Това е пътят към новото качество на демокрацията, на който стъпи Украйна преди три години след победата на въстаналия народ на Майдана. Така, че у повечето украинци изненада предизвиква не самият разпит на Янукович, а да го кажем по-меко – мащабът на личността на човека, комуто преди няколко години бе възложено доверието да ръководи голямата европейска страна.

Украинците спорят помежду си основно за това трябва ли въобще да си сътрудничат с Русия по въпросите на юридическата помощ. Или се опитват да разберат истинските причини за неприкритата ненавист, която Янукович изпитва сега към бившия шеф на своята администрация Сергей Левочкин и „олигарха“ Дмитрий Фирташ – двата стълба на неговия авторитарен режим.

Прецедентът с разпита на Янукович е важен преди всичко не за Украйна, а за Русия. Пред гражданите на тази страна се демонстрира съвършено непостижимо за тях ниво на отговорност на президента пред държавата и обществото. Те се убедиха, че на президента – дори да е бивш, могат и трябва да се задават въпроси, които имат принципно значение.

А сега дайте да си представим Путин – даже не президента Владимир Путин, а пенсионера Владимир Путин. Който трябва да отговаря в руския съд на въпроси, свързани със смъртта на заложниците в театъра на Дубровка. Или какво доведе до гибелта на децата в Беслан. И кой взе решението за бомбардировките в Грозни. О, на Владимир Путин могат да бъдат зададени безброй въпроси – дори не като подсъдим, а като свидетел. Подобна ситуация наистина изглежда абсолютно в сферата на фантастиката. Неприкосновеността на Путин е едно от най-важните обещания дори на такива опозиционери като Навални и Ходорковски. Просто си върви с добро, бащице роден! Това всъщност е цялото съдържение, което влагат в предложенията си. Нормално е такъв подход да не предвижда визити в съда. В съзнанието на всеки здравомислещ руснак „президент“ и „съд“ са две несъвместими понятия.

Разпитът на Янукович, предаван включително и от руската телевизия, доказва, че всъщност е лесно да бъдат съвместени. Нещо повече възможността за този разпит е осигурена именно от руската страна. Защо? Изглежда, че това е поредната грешка, свързана с неразбирането на психологията на жителите на съседната държава. Предполагаше се, че появата на Янукович на екраните ще накара украинците да си спомнят икономическите проблеми като „долар по 8 гривни“ и относителната стабилност по времето на управлението на бившия президент.

Всъщност се случи точно обратното – украинците си спомниха не само за икономиката, но и за политиката. И за времената, в които държавният глава бе неприкосновен и неподсъден, както е сега в Русия.

Руснаците имат поредната причина да се замислят. Демокрацията не е само възможност да избереш държавен глава и шанс да се откажеш от услугите му на следващите избори (в повечето страни от постсъветството пространство всъщност подобно нещо е практически нереализуемо). Демокрацията е и възможност да зададеш на държавния глава неудобни въпроси и да получиш отговори на тях. Включително и в съда.

-----

* Виталий Портников е украински журналист, автор и водещ на Радио „Свобода“, откъдето препечатваме текста. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.