Някога Достоевски вярваше, че красотата ще спаси света. Днес творците все още се надяват, че изкуството, макар и не точно красивото, може да постигне това. Дори според някои то е единственият начин да се справим с политиката, която непрекъснато избутва хората и истинските им проблеми извън себе си.

„Изкуството трябва да бъде препоръчвано като политическа практика, защото е освободено от целите на капитализма”, каза още през 70-те германецът Йозеф Бойс.

От тогава до днес основната работа на творците, ангажирани в така наречения арт активизъм, е не просто да изпълняват произведения за публика. Те се стремят да активират зрителите, да ги направят активни участници, да събудят техните желания и да ги накарат да ги осмислят. Политически произведения, в които авторът запазва автономността си и остава главен герой, все още могат да се видят в държави с потискащ режим като Русия и Китай. Там артистите се опитват да предпазят публиката от властта и да поемат цялата отговорност за творбата си – често техните пърформанси завършват с арести и затвор. Така на практика политиците стават участници в произведението; следват реакции в обществото и публиката отново е „активирана”.

Таня Бругера.

„Изкуството е начин да направиш хората активни граждани – твърди кубинската артистка Таня Бругера, която в момента подготвя откриването на първия институт за арт активизъм в Хавана. – Вместо да служи за илюстрация на идеи или пък за пропаганда, ние искаме то да бъде нещо, което хората могат да използват за съпротива.”

Самата Таня Бругера има три ареста благодарение на своите „игри” с публиката. За последен път тя бе закопчана преди година за творбата си "Слухът за Татлин № 6". В нея авторката даваше микрофон на преминаващите граждани в Хавана, за да кажат каквото пожелаят за 60 секунди. Самата възможност да имаш реална, а не мнима свобода на словото и да направиш разликата между тях вбеси кубинските власти.

Таня Бругера, „Изместване”, 1998 г. Според стар религиозен обичай Nkisi Nkonde е реликва, която изпълнява желания срещу дадени  обещания. Всеки пирон в тялото на реликвата е едно изпълнено желание. Според поверието, ако човекът не удържи обещанието си, Nkisi Nkonde ще се събуди и ще го намери. С този пърформанс Бругера отново намеква за обещанията на политиците и до каква степен те са довели до политическата апатия у хората.

Именно на тази разлика между мнимото и истинското участие в политическия живот набляга изкуството, което „активира” публиката.

„Хората могат да присъстват по митинги и протести, но често това е само фалшиво усещане за участие в политиката, защото техният живот реално не се променя”, казва Бругера.

Те са превърнати в статисти, а някой друг пише искания, манифести и харти, излиза по медиите и говори вместо тях. Политиката обсебва техните средства, а това в крайна сметка довежда до апатия.

„Активизмът трябва да се изучава, защото ние не можем повече да оставяме своите права на държавите и корпоративните интереси”, добавя кубинката.

Нейното произведение "Слухът за Татлин № 5" от 2008 г. се занимава точно с тези участия и последвалата апатия. Тогава тя вкара в Тейт Модърн истинска конна полиция, която изпълняваше техники за разпръсване на тълпи. Така зрителите вместо изложба се оказаха на митинг – те първо бяха разделени на две, после събрани накуп, после разпръснати в различни посоки. Надеждата е, че следващия път, когато същите тези хора видят подобна снимка в медиите, ще знаят какво преживяват хората в нея, както и последвалото отчуждение.

Таня Бругера, „Слухът/Шушукането за Татлин № 5” (Tatlin’s Whisper № 5), 2008 г., „Тейт Модърн”.

Самото заглавие „Слухът за Татлин” пък препраща към руската революция от 1917 г. и ентусиазма около нея. През 1919 г. конструктивистът Владимир Татлин проектира „Монумент на Третия интернационал”. Висок 400 метра, той е трябвало да изпреварва значително Айфеловата кула по ръст и дизайн. Сградата е имала множество функции – от зали за събрания на първите етажи до радиоточка и пунктове за разпръсване на позиви на по-горните. По този начин всички – от тези на високи партийни постове до обикновените граждани, са можели да участват реално в политиката. Монументът никога не е построен и в известен смисъл остава в рамките на слуха, но също така се превръща в символ на връзката между изкуството и политиката. Именно дизайнът на сградата, плод на изкуството, е осигурявал и истинското участие на хората във властта. И двете мечти обаче са били прекършени навреме от СССР и заменени с мнимо изкуство – социалистически реализъм и мнимо участие по манифестации. Бругера използва това заглавие, когато намеква за подобни ситуации днес.

Институтът в Хавана ще носи името на философката Хана Аренд и ще бъде отворен за всички граждани, без значение дали са артисти или не.

„Благодарение на изкуството ние можем да вкараме нови инструменти, чрез които да изразим себе си в обществото и да преосмислим начините да бъдем заедно – пише Бругера. – Свърши времето, когато хората вярваха, че могат да бъдат аполитични, политиката е нахлула във всеки момент от нашето всекидневие и няма как да останем безразлични към нея.”

Самата тя се е формирала като творец, без да вижда активизъм:

„Израснах в Куба, където държавата ръководеше гражданското общество и всички възможни пространства. Това бяха уж свободни организации, които по условие подкрепяха Революцията. Всяко несъгласие завършваше със затвор. За мен беше дълъг процес да осъзная какво означава да бъдеш свободен”, разказва тя.

За нея истински арт активисти са не само творците, но и групи като „Анонимните“ и дори Едуард Сноудън. „Това са хора, които се опитват да накарат света да функционира по различен начин, каквото в крайна сметка прави и изкуството”, твърди тя.

Институтът „Хана Аренд“ ще се помещава в нейната къща в Хавана. В него ще преподават активисти, доказали своята принадлежност към гражданските каузи, социалното равенство и свободата на изразяване. Ще се включат финансисти, философи и политици, които опитват алтернативни икономически, обществени и политически организации.

Често институтът ще използва средствата, с които работят политиците, за да прави с тях изкуство. Едно от тях е „пускане на слух в определени среди за някого от участниците”. В този случай избраникът има право да посочи темата на слуха за себе си. След 24 часа се проверява колко са се променили първоначалните данни и слухът се деактивира с нови „свежи сведения”.

В друг случай след участника се пускат хора, които да го следят и да открият нещо за него, с което да го изнудват.

В трети Таня Бругера се съгласява да поеме вината за нещо, което е направил нейният студент. Тя получава документите около „делото” и започва открита кампания на самопризнания. По този начин артистката вярва, че не просто ще въвлече гражданите в тайните игри в политиката, ще намали отчуждението от това, което виждаме в медиите, но и че ще успее да деактивира тези средства.

Арт активистките от „Пуси райът” са първите поканени резиденти в институт „Хана Аренд”.

Първите резиденти, които ще заемат местата си в „Хана Аренд”, са арт активистките от руската група „Пуси райът”. Следва Калед Джарар (Khaled Jarrar), който през 2012 г. създаде държавен печат на Палестина и го удряше върху паспортите на желаещите туристи. Всеки, който искаше да участва в произведението, поемаше риска да има мним печат в документите си и да бъде обявен за нелегален, но в същото време да почувства емоционално, не само на думи, липсата на държава Палестина.

Също през 2012 г. Джарар Кхалед Джарар започна да кърти парчета от стената, разделяща Палестина и Израел, и да прави от тях различни предмети като топката на снимката. Неговата мечта е тези предмети един ден да бъдат само туристически сувенири като парчетата от падналата Берлинска стена.

През 2014 г. за фестивала в Хелзинки Джарар облече зрителите в камуфлажни униформи и ги поведе в маршова стъпка по улиците на града, докато изследваше тяхното подчинение и желание за съпротива. В крайна сметка се оказа, че от всичките 50 участници само един не се подчини на военните „норми”, наложени от артиста, въпреки че операцията бе проведена сред свободни граждани.

Друг резидент в института в Хавана ще бъде географът артист Тревор Паглен (Trevor Paglen). В своите произведения той се занимава с начина, по който тайните служби се намесват в личния живот на хората, наблюдават го и често го разрушават безпричинно.

Въпреки че работят в държави с различни закони и граждански свободи, всички те промотират свободното слово и са опозиция на официалните лъжи, казва Бругера. 

----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през април 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2017 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.