Струва ми се, че има място за „Да, България“ на политическия хоризонт - мястото на центристка, либерална партия.
- В момента това значи разграничение от десните и консерваторите.
То може да стане на базата на отказ от идеологическия, ритуален антикомунизъм (който стана смешен 28 години по-късно), както и от национал-популизма. Едно по-разкрепостено в сферата на нравите изглежда самоочевидно.
Разграничение не значи отказ от възможно сътрудничество. Центристки позиции предполагат и някои леви идеи, например в образованието, здравеопазването, екологията.
- Либерализъм значи прагматизъм.
За това много се плаша от морализма, с който партията тръгва. Той не само се обръща срещу говорителите си, защото няма съвършени хора. Морализмът често блокира реалните политически действия, които предполагат преди всичко реализъм. А реалността не е от най-светлите и чистите.
Утре ще се наложи взаимодействие с Бъчварова, с Марешки, с Дончева – и ще дойде традиционното българско „разочарование“. Бих искал да съдя за морала на политиците по резултата от действията им, не по заклинания.
- Проблем ми се вижда това настояване за нови лица.
Видяхме нещо такова в началото на 2013 година, когато спонтанният народен гняв беше насочен не само срещу политиците, но и срещу известните хора - откъдето провалът. Известността не е демократичен феномен (така писах тогава). За жалост. Прозрачност, „отдолу“, интернет – тези мантри не бива да подменят старото лидерство, програми и организация.
Дано този път се получи!
Коментарът е от фейсбук профила на Ивайло Дичев.
