Една положителна международна новина, свързана с жадуваната енергийна независимост на България, остана в миманса покрай рекордното потребление на ток у нас, спрения износ на електроенергия, възродените мераци за БСП да строи АЕЦ „Белене” и последвалия коментар на Бойко Борисов: „За 3-4 дена (в годината) да правим ядрена мощност? А лятото какво ще я правим?”

Трансанадолският газопровод (ТАНАП) в Турция достигна крайъгълна точка, съобщи агенция Ройтерс. Над 50% от трасето вече е изградено, с което наближава пускането на Южния газов коридор и намаляването на зависимостта на Европа от руски газ. Ако коридорът бъде завършен по план, проектът за първи път ще осигури каспийски газ за европейския пазар.

Трасето на Южния газов коридор. Втората му част - ТАНАП в Турция - е в червен цвят. Разклонението към България отпада, а връзката с нас ще бъде чрез интерконектора с Гърция.

В първоначалната официална документация за проекта се казваше, че тръбопроводът ТАНАП е планиран да започва от границата с Грузия, да пресича голяма част от Турция и да достига до гръцката и/или до българската граница. След това разклонението до България отпадна, заради промяна в стратегията на Азербайджан и след като проектът "Набуко" остана само на хартия. Страната ни обаче се подготвя да получава азерски газ чрез бъдещия интерконектор с Гърция и това е ясно отбелязано в официалната страница на Трансадриатическия газопровод (ТАП).

На теория има вероятност да получаваме гориво от Азербайджан и по бъдещия интерконектор с Турция.

По последни данни дължината на ТАНАП ще бъде 1805 км – с всички надземни и подземни съоръжения, както и с 18-километровия участък през Дарданелите. По него ще се пренася природен газ от огромното находище "Шах Дениз-2" в Азербайджан и от региона на Капсийско море като цяло до европейските страни.

Строителството на ТАНАП започна през 2015 г., очаква се да приключи в края на 2018 г., а първият газ за Европа да бъде доставен през лятото на 2019 г. Проектът е втора част от Южния газов коридор. Първата е Южнокавказкият газопровод от Азербайджан през Грузия до границата с Турция (трасето върви успоредно с нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан). А третата е Трансадриатическият газопровод, който също се строи – от Гърция през Албания до Италия.

Агенция Ройтерс обаче отбелязва, че бъдещето на участъка в Италия изглежда по-несигурно, защото недоволството на местни жители от региона в Пулия може да се засили след провала на националния референдум за конституционни реформи, довел до оставката на премиера Матео Ренци.

Защо Южният газов коридор е толкова важен? Европейският съюз подкрепи мегапроекта, за да заобиколи контролираните от Русия тръбопроводи и да избегне кризи, като през зимата на 2009 г., когато „Газпром” спря доставките към Украйна и остави „на студено” страни членки като Унгария, Румъния и Полша (бел. ред. – България също пострада от тази криза). Отношенията между Брюксел и Москва се влошиха допълнително, когато Русия нападна Украйна и анексира Крим през 2014 г. В допълнение, заявката на Русия да заобиколи Украйна чрез изграждане на проекта "Северен поток 2" повиши още опасенията за ефектите върху ЕС.

До 2020 г. Южният газов коридор ще доставя по 10 млрд. куб. м природен газ годишно за Турция и страните от Югоизточна Европа, пише Ройтерс. В най-новата документация на проекта се казва, че стартът ще бъде с 16 млрд. куб. м годишно, от които за Турция ще са 6 млрд. куб. м. От 2023 г. количеството ще се увеличи на 24 млрд. куб. м. годишно, а от 2026 г. - на 31 млрд. куб. м (чрез допълнителни компресорни станции).

Агенцията добавя, че от голямо значение за бъдещето е и нарасналото с 27% световно производство на природен газ от 2005 до 2015 г., последвалото понижение на цените (близо 3 пъти), рекордните обеми на търговия с втечнен природен газ и строителството на терминали. Въпреки това Южният газов коридор остава изключително важен за държави, които са силно зависими от „Газпром”. През 2015 г. природният газ от Русия е заемал между 70% и 90% от доставките в България, Словакия и Унгария.

Южният газов коридор ще намали и влиянието на газопровода в строеж „Турски поток”, който има за цел да пренася газ от Русия до Турция и евентуално до Югоизточна Европа и да засили присъствието на „Газпром” в региона.

В заключение Ройтерс прави извод, че енерийната сигурност на Европа зависи не само от текущите промени на международния пазар, но и от продължаващото сътрудничество на страните членки на ЕС, преливащи от несигурност за бъдещето на техния съюз.