Беларус рядко пробива в западните новини и още по-малко в положителна светлина. Управлявана от 1994 г.- насам от Александър Лукашенко - атавистичен вожд от съветската епоха, някогашен председател на колхоз - Беларус от десетилетия насам е считана за последната диктатура в Европа благодарение на слабите си показатели в сферата на човешките права и съвсем не демократичното си развитие.

Съвсем доскоро Лукашенко бе слабо заинтересован да получи добро отношение от Запада. Режимът му, направляван от силната ръка на тайната полиция - все още наричана КГБ по стар съветски обичай - хвърли в затвора и няколко пъти направи така, че да изчезнат журналисти и политици, които са от неправилната страна. Като постоянно тъгуващи за СССР режимът и неговият лидер копнеят за дните на изгубената комунистическа слава и опитите за либерализиране на икономиката и обществото в Минск имат малък успех.

Съсипаната беларуска икономика продължава да тъне в неефективността на плановия модел и единственото нещо, което задържа Лукашенко на върха през всички тези години, е помощта на Кремъл. Владимир Путин дълго време ухажваше Минск със заеми и ниски цени на внасяната руска енергия в замяна на превръщането на Беларус в буферна държава срещу НАТО и Запада.

Географското положение като съсед на три членки на Атлантическия алианс - Полша, Литва и Латвия - дава на Беларус неоспоримо значение за Русия, което само нараства от 2014 г. насам, когато връзките на Москва с НАТО се влошиха, след като Путин анексира Крим и нахлу в Източна Украйна. Предвид постоянните руски страхове от нашествие на Запада Беларус заема все по-голямо място във военното въображение и плановете за война на Москва.

На практика Кремъл отдавна смята Беларус за нещо, което не е кой знае колко повече от продължение на Русия в отбранителен план. От години отношенията между Москва и Минск са тесни в сферите на отбраната и разузнаването, двете армии говорят на един и същи език, Кремъл смята беларуските сили за изцяло взаимодействащи с него. Във военните планове на Русия армията на Минск е част Кремъл.

Нещата обаче се променят и получилата се в резултат променя в стратегическия баланс в Източна Европа заби камбаните за тревога в Москва. По ирония на съдбата Лукашенко бе този, който години наред искаше по-тесни връзки с Кремъл, а не обратното, като дори изрази желание за пълен политически съюз с Майка Русия. А Путин внимаваше да не се сприятелява прекалено с диктатора в Минск, чието отношение към човешките права предизвиква неблагоприятни заглавия по чувствителен въпрос, по който Москва няма нужда от допълнително внимание от Запада и неправителствените организации.

През последните две години обаче Лукашенко тихо се дистанцира от дългогодишния си покровител, като потърси дискретни връзки със Запада. Ключов фактор тук бе намаляването на част от финансовата помощ на Кремъл за Беларус, като за кратко дори бяха отрязани доставките на евтин петрол. В отговор позицията на Минск по спорни въпроси като този с Украйна започна да става по-малко угоднически проруска, отколкото Путин очакваше от дългогодишните си клиенти. Ставащата все по-проукраинска позиция на Лукашенко сега е открита, както стана ясно от последното му изявление, че "братска Украйна" се бори за своята независимост. Въпреки че минският вожд бе достатъчно мъдър политик, за да не спомене срещу кого точно се бори съседът му за независимост, посланието бе ясно разбрано в Москва.

Отношенията между Москва и Минск сега са на ръба на пълномащабна криза. Миналата седмица Лукашенко заяви, че новата военновъздушна база, която Путин смята да изгради в неговата страна, за да служи на руските ВВС, няма да я има, като нападна Москва на епична пресконференция, която продължи повече от 7 часа и бе изпълнена с антикремълски реплики. В отговор на влошаващите се отношения Москва възстанови граничния контрол по западната си граница. Неохраняваната преди граница с Беларус сега ще се патрулира от Федералната служба за сигурност - мощната ФСБ на Путин.

Лукашенко е дълбоко обезпокоен, че разгневеният Кремъл може да се опита да свали режима му и да го замени с някой по-поддаващ се на желанията на Путин. Минск се опасява от внезапната поява на "зелени човечета", саботьори и терористи от руското разузнаване - агентите в сянка, които предвождаха нахлуването в Крим преди три години и което ще се опитат да го изхвърлят от властта. Тук опасенията на Лукашенко са напълно основателни и той е в затруднено положение, като се имат предвид изключително близките връзки между неговия КГБ и службите за сигурност на Кремъл. Повечето висши бееларуски шефове на сигурността са обучени в руски шпионски школи. Той не може да бъде сигурен кой в Минск наистина е на негова страна.

Така че не е изненада, че Лукашенко надува мускули точно сега,като се опитва да даде сигнал за силата си, докато проверява кой в Беларус на кого е верен. В момента се провежда голямо военно учение, включващо изграждане на препятствия на главното шосе от Минск към руската граница. За тези учения бяха повикани запасняци, включително пенсионирани военни бяха върнати на служба, за да отработват отблъскване на евентуално руско нахлуване.

Арсений Сивицки - директор на минския Център за стратегически и външнополитически проучвания, който е единственият занимаващ се с тези проблеми мозъчен тръст в Беларус, предположи в скорошно интервю, че Путин може би използва настоящия хаос във Вашингтон с все още формиращата се администрация на Тръмп, която, изглежда, още не е наясно какво направление ще предприеме във външната политика, за да тръгне срещу Лукашенко. Това, което предстои, може да варира от подривна дейност и заплахи от руското разузнаване до пълномащабно нахлуване, смята Сивицки. Макар той да се съмнява, че най-лошият сценарий няма да се случи, най-големият кошмар ще бъде, ако Москва прибегне до използването на тактически ядрени оръжия срещу НАТО, ако каквато и да било агресия срещу Беларус не бъде извършена по руските планове.

След това иде редът на заплетения въпрос какво точно ще направи Белият дом. Беларус не е в НАТО и не може да очаква явна западна помощ срещу Путин. Но дали президентът Доналд Тръмп ще направи нещо в случай на агресия на Русия срещу поредния й съсед? Постоянното публично умилкване на новата администрация пред Кремъл и изключително безразличната й подкрепа да Украйна, докато там се ожесточават сраженията между руските военни и силите на Киев, дават голям мегдан за чудене на чия страна в дейтвителност е Тръмп.

Да не споменаваме идиотския въпрос, който от Белия дом наскоро зададоха на разузнавателната общност за Беларус. Според неотдавнашно съобщение на АП "съветници по националната сигурност търсили информация за полски нахлувания в Беларус". Трябва да се отбележи, че Полша - заклет член на НАТО - не е извършила нито едно нахлуване в Беларус и самата мисъл за това, честно казано, звучи странно извън параноичните стени на Кремъл и проруските сайтове, които търсят подклаждане на антинатовски настроения с фалшиви новини.

Полски военни нахлувания в Беларус бяха трескаво отработвани в скорошни руски военни учения, наречени "Запад" през 2009 и 2013 г., а на два пъти сценарият бе Drang nach Osten ("Поход на изток" на немски език - б.р.) от страна на Варшава. така че Белият дом или повтаря като папагал смешни руски фалшиви новини, или съзнателно разпространява дезинформацията на Кремъл сред разузнавателната ни общност.

Нито един от тези варианти не предвещава нещо добро за сигурността и стабилността в Европа точно сега. Беларус е на входа на НАТО, за разлика от Крим или Източна Украйна, и възможността каквато и да било военна криза там да излезе от контрол е реална. Най-добре би било всички страни всякаква подобна криза да бъде избегната, преди да се разрази.

-----

* Авторът е експерт по сигурността, бил е анализатор в Националната агенция по сигурността и контраразузнавач. Специалист по шпионаж и тероризъм, той е бил и военноморски офицер и преподавател в War College. Автор е на четири книги. Коментарът му е публикуван в американското издание "Обзървър".