"Ко ма гледаш ся, ко ма, ко ма гледаш ся.

Ко ма гледаш ся, в кома ли изпадаш ся?"

Ицо Хазарта

 

Нищо необичайно не се случва в държавата. Думата „задкулисие“ не се изпълва с конкретно съдържание пред очите на всички. Схемите за ограбване на публичен ресурс не са подробно разказвани от самите участници в тях. Хората не получават доказателства за убеждението си, че държавните институции не работят или пък работят рядко, но само при конкретен интерес свише. Нито пък един беден по документи народен избраник изведнъж не се оказва в центъра на сложни операции с много пари и имоти. Още по-малко пък някой чува самопризнанията за създаването на едно политическо ГМО. Нищо. Абсолютно нищо.

Животът в България тече по най-нормалния начин и няма от какво да се впечатляваме.

Нито пък политиците са застрашени от убийства. Един го стреляха с газов пистолет в национален ефир. Друг пък се сдоби с „моите убийци“, изпратени от някого. Трети се оплака, че първият го бил поръчал, а съседна държава го спасила. Премиера го пазят с противокуршумено одеяло в центъра на София, все едно притичва през пазар в Кабул. Събират се да решават важни неща на Консултативния съвет по национална сигурност и пристигат с бронирани лимузини. Паркират на метър от вратата и влизат в галоп, напомняйки стила на някои от мъртвите президенти на футболни клубове.

Нищо необичайно. Народните избраници са ни скъпи.

И мълчат. Треперят да не си чуят името в изнервеното подхвърляне на реплики в стил „Ти си л..но! - Не, ти си л..но!“ Треперят някой от двамата изнервени да не реши да подхвърли някакво тефтерче или пък файл с имена на послушници, получавали „един бонус“. Треперят самоизяждането да не разкрие и направи незаобиколими закононарушенията им. Не смеят и да прогнозират какво е в главата на главния прокурор, за когото най-сигурното е едно – мандатът му ще продължи дълго след като труповете на днешното полесражение вече са изгнили.

Мълчание.

При споменаването на името на Пеевски Сергей Станишев ярко почервенява, Лютви Местан просто млъква, Бойко Борисов започва да вика, а Пламен Орешарски – да заеква. Сидеров и Бареков да не ми се обиждат, ама са от Б групата и не са важни в случая. Реформаторският блок призова ГЕРБ да изясни позицията си за Пеевски, но пък привържениците им още осмислят думите на Иван Костов, че споменатият бил демонизиран.

Раковото образувание отдавна изяжда България. Сега само имаме рентгеновата снимка пред очите си. Не е време за политическо мълчание, а за диагноза и лечение.

Вместо това политиците се държат като персонажа от последното парче на Ицо Хазарта.

Ко ма гледаш ся, в кома ли изпадаш ся?