Резултатите от изборите не са изненада за мен. Във фейсбук могат да се видят позоваванията ми на мой колега и приятел социолог, който още преди седмица казваше, че преднината на БСП се топи с нарастваща скорост и тенденцията се обръща радикално.

Освен това посочих преди изборите четири причини защо Корнелия Нинова ще загуби вече спечелен мач. Тук ще приведа тези четири причини заедно с още една, пета, подсказана ми от друг мой приятел.

И понеже за мен е ясно, че ако Бойко Борисов бе загубил изборите, той не би подал оставка, защото без ББ няма ГЕРБ, то не мога да не си задам вероятно излишния въпрос – а ще подаде ли оставка Корнелия Нинова, след като така елементарно проигра шансовете на БСП за изборна победа?

Най-напред формулираните от мен четири причини.

Корнелия Нинова не съхрани инерцията от президентските избори. То и там Румен Радев играеше на границата на непозволеното, но и кандидатурата на Цецка Цачева бе абсурдна, гротескна, тотално неизбираема и прокремълските изцепки за Крим не предизвикаха сериозен катаклизъм, доколкото Крим за някои е спорен случай – нещо, което не може да се каже за изцепките с антиевропейските послания на Нинова.

Всъщност, Корнелия Нинова допусна фатални, непростими и досадно глупави грешки. Благодарение на нелепите ѝ изяви:

1. БСП се позиционира като партията на непредвидимостта, на прекалено радикалната промяна, на резките и вредни движения в грешната посока и на възможната ескалираща нестабилност, докато с пасивността и примиреността си ГЕРБ започна да прилича на алтернатива, която е срещу инжектирането на хаос и анархия в политиката и управлението ни.
2. БСП с пълзящата си външнополитическа преориентация не само удари през ръцете меката и гравитираща към нея периферия, но и мнозина от онези, които за нищо на света не могат да гласуват за простотията и простотата, която издигна в ГЕРБ непрофесионализма като лицето на ГЕРБ. В резултат на това с абсурдната антиевропейска и прокремълска реторика бе трагично отблъснат умереният не-БСП и против-ГЕРБ електорат.
3. БСП не можа да спечели нищо в надпреварата между програмите и професионалистите, тя бе удивително слаба в дебатирането на важните проблеми, от нейно име говореха слаби нафталинени "експерти" или истерични невъзпитани хулигани на словото и тя залагаше на голото отрицание - това е кампанията, която срути имиджа на БСП, че ако не друго, има повече професионалисти от останалите партии, особено в сигурността.
4. БСП се възприемаше по-рано много повече като партия, като колектив, като общност и отбор, сега с избора на Корнелия Нинова да се прави на ББ в полА и да е всьо и вся в БСП, тя превърна БСП в гротескна лидерска партия, така че дори електоратът на БСП, камо ли не-електоратът, ѝ бе принуден да гласува не толкова За БСП, колкото За Корнелия Нинова, а това не бе лека и лесна, даже бих казал – това беше нерешима задача.

Към тези четири „мои” точки, обясняващи защо Корнелия Нинова е лично отговорна за поражението на БСП и главно заради нея БСП загуби спечелен мач, след като ББ се бе примирил и полегнал във вид, удобен за логаритмуване, мой приятел, който води много по-активен обществен и предприемачески живот от мен, в наш разговор ми обърна внимание върху още една, пета причина.

Според него (и според мен) главна социална опора и партийна база на Борисов за тези години е администрацията - държавна и местна. Това е най-голямата прослойка в обществото ни - хиляди и хиляди хора на хранилка с публични финанси. Тези хора почти изцяло са превключили на преследване на личното си благо, чрез "чопване" от европейски фондове, държавни поръчки, рекет на фирми и изнудване на граждани - за всевъзможни услуги и лицензи, сертификати и разрешителни. Тази прослойка не може нищо друго съществено да прави, освен да присвоява в собствена полза. Тя е много сериозен гръбнак на всяка власт и е с всяка власт, която й гарантира, че ще я съхрани на хранилката.
А Корнелия Нинова се превърна в опасност за нея с това, че постоянно говореше или подаваше сигнали за реваншизъм, за тотални ревизии, за кадрови разправи, за административни репресии... По този начин тя настрои срещу себе си изключително опасен противник, който не само е многохиляден, но около него има семейства, роднини, близки, приятели.

Ако Корнелия Нинова бе мъдра и не се държеше като непредсказуем, дестабилизиращ, първосигнален и волунтаристки фактор, според моя приятел, ако бе подала ръка на администрацията или поне бе казала, че няма да има чистки, няма да има колективна сеч, а всеки в администрацията ще бъде оценяван индивидуално и според дейността му, тогава една немалка част от администрацията в държавата и общините, от тази прекомерно и прекалено мрежа от мислещи преди всичко за просперитета си хора би се преметнала към новата ръка, която ще им гарантира оставането на свръхизгодната хранилка. А никога не подценявайте невидимата дисциплинираща електората роля на мотивираната и мобилизирана администрация... И това, казва моят приятел, е петата причина към твоите четири, поради които Корнелия Нинова прецака БСП на изборите - искрено и лично.

Толкова за изводите ми от преминалите парламентарни избори. Лошото мина, остава още по-лошото.
Очевидно не само във футбола понякога единият отбор е жив умрял и сам е готов да се бие, но изведнъж другият отбор, фаворитът, чрез грешна стратегия и сбъркана тактика му прави изкуствено дишане уста в уста и го реанимира напук на нормалната логика…   

Само като си помисля, че в творчески и личен, научен и експертен план аз и такива като мен сме губещи, може би главните губещи от тези избори и ми се свива сърцето!

Защото отново ще ни дебнат и мачкат:
 - маршът на калинки,
 - нашествието на дученца по безброй структури и институции,
 - талазите от войнстващи дилетанти,
 - пълчищата агресивни непрофесионалисти,
 - ескадроните самоуверени в непогрешимостта си администратори,
 - батальоните от милиционери, солдафони и доносници,
 - кохортите безкритични към себе си нарциси псевдоуправленци,
 - легионите от безпощадни към подчинените си и безгръбначни към началниците си властници... 

Даже не просто ми се свива сърцето, облива се с кръв и се къса... Но така е, прав се оказа онзи колега, който твърдеше, че както и да завършат изборите, на такива като него и мен, като нас д..е да ни е яко. 

А друг мой приятел при срещата ни за гласуването вчера бе ми казал, че главният въпрос на тези избори е дали статуквото ще си го премести от единия в другия джоб. Сега той сигурно щеше да рече – не, статуквото така и не успя да си го премести в другия джоб.  

Това ми е равносметката...

Коментарът е от блога на Николай Слатински. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.