Онзи ден слушах статистики на "Алфа Рисърч" за предпочитаните професии. Все още най-желани са лекар и компютърен специалист, а учителската професия си остава сред най-нежеланите.

Дали сме забравили, че учителят е този, на когото поверяваме децата си, който им отваря вратите към образованието, за да им разкрие многообразието на света чрез науката, изкуствата, езиците… Който в продължение на 12 години от живота им е с тях ако не повече, то поне също толкова време, колкото и родителите, защото децата прекарват в училище шест до осем часа всеки ден. Учителят е изключително ценна и важна личност за обществото, защото той буквално кове и моделира бъдещето му.

И досега не мога да разбера по каква логика учителската заплата е сред най-ниските, а професията придобива все по-отчайваща репутация, но това е сред недостатъците на системата, които се опитваме да променим. А точно поради тази минимална финансова мотивация, както и поради закостенялата институция, която трудно дава шанс за развитие на младите хора, все по-малко са желаещите да станат учители. Случва се професията да се поема от хора, които или изобщо не са подходящи за работа с деца, или я вършат с такова разочарование и нежелание, че по-добре за всички би било незабавно да се преквалифицират.

С други думи, добрите учители никак не са толкова много, че да си позволим с лека ръка да ги подмятаме и уволняваме.

Един такъв добър учител, госпожа Петя Тодорова, бе уволнена от СМГ, защото изпълни административното си задължение да подпише протокол. Според директора на СМГ тя е ощетила училището, като е изключила от националния кръг на "Европейско кенгуру" участници от СМГ, но истината е съвсем друга според интервюто на г-жа Тодорова пред OFFNEWS.

Според директора тя е навредила на училището с работата си като член на националната комисия на последното издание на математическото състезание "Европейско кенгуру", назначена със заповед на бившия министър на образованието Меглена Кунева.

В коментара му за БНТ тази сутрин той заяви, че Тодорова е подписала протокол, изключил около 130 ученици от СМГ от имащите право на явяване на националния кръг въпреки високите им резултати. Това станало в разрез с правилата на състезанието. "С този подпис тя съзнателно ощетява най-силните ученици в България и не защитава интереса на учениците от СМГ", заяви директорът.

Истината е малко по-различна. Нито един от имащите право на участие в националния кръг ученици в крайна сметка не е изключен от него, включително от СМГ. Част от учениците се явяват при сдружение "Европейско кенгуру", оглавявано от председателя на националната комисия за състезанието проф. Сава Гроздев, други - при Съюза на математиците, ръководен от акад. Петър Кендеров. Там са и учещите в СМГ.

В средата на май 2016 г. излиза списък с допуснатите до национален кръг и всички, явили се при СМГ, са изключени. Става скандал, намесва се Министерството на образованието, което отрича да е съгласно с това решение и се наема да посредничи. В крайна сметка проблемът е решен - няколко дни след първия протокол с допуснатите ученици от единия организатор е подписан и вторият с допуснатите сред явилите се при другия.

Тодорова обаче няма никакво отношение към оценяването на учениците на областния кръг - тя е част от националната комисия и нейните подписи под двата протокола просто удостоверяват, че тези деца са получили съответните оценки на областен и са допуснати до национален кръг.

Родителите организираха кампания в защита на любимата си учителка, децата също я подкрепиха. Случаят много ми напомни на историята с любимия на всички математик Ивайло Кортезов, който отнесе доста хейт през 2015 г. заради прословутата си задача с кебапчетата и предизборния митинг, както и миналогодишната история с директора Асен Александров, който стана жертва на фотошоп и негова уж гола снимка доведе до публичен скандал. Тогава отново се намесиха родители и защитиха обичаните си преподаватели, а в крайна сметка казусите се решиха в тяхна полза.

Наистина се надявам и госпожа Тодорова да се върне там, където й е мястото и където очевидно се справя добре – на учителската катедра. И може би не е лоша идея да се запитаме - наистина ли имаме толкова много добри учители, че да си позволим да ги изхвърляме, да им се подиграваме и да ги заливаме с помия, вместо да им благодарим, че са избрали тази неплатена и недооценена професия, защото имат какво да дадат на децата? На нашите деца.

Препечатваме коментара от сайта "Мама Нинджа".