За един ден вчера чухме и видяхме какво ли не:

словесни бисери и панаирна жизненост, 

шопски хумор и гларусна освободеност, 

булгар, булга-ар и и ний сме дали нещо на света,

соцрефлекси и първични инстинкти, 

глобална мода и локален ентусиазъм, 

широки пръсти и пренебрежение към протоколни детайли, 

спонтанна игривост и предозирано заиграване,

импровизирани жестове и неподкупна лъчезарност,

детско любопитство и ненаситна веселба, 

скрито задоволство и нескрито себелюбие, 

окриленост за приемането ни като равни и убеденост, че не падаме по-долу, даже напротив,

показване кой е равен сред първите и доказване кой е пръв сред равните у нас. 

Отгоре на всичко - събиране накуп и вдигане на куб на всичко като наръкуване, нацелуване, напрегръщане и напотупване на разните там Берлускони, Камерън, Меркел и Юнкер...

А какво остава за цели шест месеца председателство...

Коментарът е от фейсбук профила на Николай Слатински. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.