В ранното ми детство леля ми Маруся обичаше да ме храни с пресолени яйца. И досега не соля яйца. Същото е и с Маркс. Толкова ни пресищаха с Маркс по времето на Съветския съюз, че едва сега е налице възможност името Маркс да се произнася без отвращение.

Ленин, рядък пример за фанатик и догматик, е използвал Маркс като идеологическа основа за Октомврийския преврат, чиито последствия усещаме и до днес.

Но кой всъщност е бил Карл Маркс, който преди 150 години издава първия том от четиритомния си труд “Капиталът”? Бил ли е той положителен гений, когото са извратили, или пък е отговорен за бедите на съвремието ни?

Естествено Маркс е бил гений по икономическия анализ на капитализма, на когото се удава да разкрие неговата същност, включително и теорията за добавената стойност. От гледна точка на морала неговата същност още навремето е била в несъответствие с представите за справедливост. Изхождайки от това, “Капиталът” се превръща не само в анализ, но и в многословна присъда за капитализма.

В замяна на класовото общество трябвало да дойде царството на справедливостта, се посочва в ранния труд от съвместната работа на Маркс и Енгелс “Манифест на комунистическата партия”. Но при марксизма съзираме сблъсък между морал и икономика. В частност при капитализма икономиката се развива в съответствие с агресивните инстинкти на човешката природа, която поощрява самоутвържадването на даден човек за сметка на други, и в крайна сметка е тържество на неравенството. Но ако заменим инстинкта на предприемачеството с комунистическия идеал, то ще се получи примерно същото, като да замениш пушка с атомна бомба. Известни са ни последствията от комунистическия взрив.

Маркс е бил блестящ икономист, но бездарен философ, който своеволно и без да отчита човешкия манталитет, вкарва в социалните релси обаятелната абстракция на философията на Хегел. Възможно е положението на работниците и селяните по времето на Маркс да е било толкова непоносимо за такъв хуманист като създателя на “Капиталът”, което да е породило порива му към бързо навлизане в комунистическата митология.

Явно Маркс не е премислил докрай последствията от неговото морално развенчаване на капитализма и по този начин в значителна степен се е превърнал във виновник за възникналите не само в Русия класова борба и гражданска война.

Съвременният капитализъм положи усилия да коригира повечето очевидни грешки на XIX век в сферата на социалното неравенство. Ако си наясно с  ужасите на комунизма, не можеш да не се замислиш за съхранението и развитието на цивилизацията. Какво в бъдеще ще се случи с учението на “Капиталът”, е трудно да се каже. Не е изключен обаче рецидив на неговата актуалност.

В западния свят, който независимо от всичките кризи внимателно се следи за справедливост в онази форма, каквато сега си представя, капитализмът все повече ще се оказва остаряващо явление на междучовешката конкуренция. Напълно възможно е устрем към бреговете на вече наложилия се шведски социализъм. Аз не знам доколко радостни или безрадостни ще се окажат бреговете на “репресивната толерантност” на шведския модел, но Маркс може да възкръсне като пророк, който пръв съзира заника на капитализма.

Не само в бъдеще, а и сега, когато европейските интелектуалци са отвратени от практиките на съветския комунизъм, Маркс безусловно е достоен за обективна оценка. Ученият Маркс може да се превърне в пример за нов бележит изследовател в областта на икономиката и финансите.

 

Виктор Ерофеев е писател, литературовед, тв водещ и кавалер на френския Орден на Почетния легион. Препечатваме с незначителни съкращения коментара му, публикуван от руската редакция на “Дойче веле” с изричното указание, че е лично мнение.