Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber* - казва Ото Кьостер от романа "Трима другари" на Ремарк.
И повечето български политици - особено тези, които никога не са чели дори Ремарк - следват завета му.
Но днес, близо три години след изборите през 2014 г., когато огромен брой честни работещи българи повярваха на Реформаторския блок и две години след провала на "историческия компромис", в който вложих цялата си енергия и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо желание да се извиня. На тези, които ме подкрепиха през 2014-а, които ми вярваха през 2015-а, които се надяваха на ново, почтено, силно и обърнато към бъдещето демократично обединение през 2016-а.
Изпитвам нужда да поема моята част от политическата вина (а може и повече, видимо има желаещи да споделят своята) за катастрофата на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.
Защото през изминалата седмица с избора на силно "специализираната" парламентарна квота на ВСС, с назначаването на Мавродиев в Банката за развитие, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична държава атака на изпълнителната власт срещу частен бизнес, с общото интервю на българския и руския главен прокурор родината ни наистина удари дъното.
И оттук насетне въпросът не е КОЙ?, защото всички знаем кой. Въпросът е "Накъде" и "Как". Въпросът е каква е цялостната пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската стабилност, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство около властта на Борисов - Пеевски, а на национално мнозинство, обединено около общи национални цели и стратегия за развитие на страната и обществото ни в единна Европа.
Но без оценка на близкото минало това ми се струва невъзможно. Един друг любим автор - за разлика от Ремарк още жив - пее:
...regret is just a memory written on my brow
And there's nothing I can do about it now...**
И все пак предпочитам - като личен акт - извинението пред покриването на гробовете с цветя и рози.
...
*Никога не се извинявай, бебо. Никога не говори за това. Изпрати й цветя. Без писмо. Само цветя. Те покриват всичко. Дори гробове.
**...съжалението е само спомен върху веждата ми. И нищо не мога да направя за това...“ от песен на Уили Нелсън.
...
Коментарът е от фейсбук профила на Радан Кънев. Заглавието е на Клуб Z.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
