Държавният департамент на САЩ съобщи, че все още работи по въпроса как на практика да изпълни закона за засилване на санкциите срещу Русия, приет през юли от Конгреса. По мнения на американски дипломати, руският закон за чуждестранните агенти, който се споменава покрай заплахата на Москва да ограничи дейността на американските медии на своя територия, е доста по-различен от подобния закон в САЩ – и то в лоша светлина.

Прессекретарят на Държавния департамент Хедър Науърт отговори на въпрос защо администрацията на Доналд Тръмп пропусна крайния срок за въвеждане на новите санкции срещу Русия:

"В законопроекта има искане към Държавния департамент да състави списък на лицата, свързани с отбраната на Русия, а също и с разузнавателни операции, срещу които могат да бъдат въведени нови санкции. Хората, които се занимават с това, казват, че е твърде сложно и ще им трябва още време“.

Новото законодателство въвежда поредни санкции срещу правителството на Владимир Путин за предполагаема намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., в конфликта в Украйна и за подкрепата за президента на Сирия Башар Асад. Белият дом трябваше да издаде до 1 октомври инструкции – как да се въведат тези санкции, включително и списък с лицата и организациите, които имат връзка с руското разузнаване и отбрана.

Няколко американски сенатори критикуваха Белия дом за това закъснение. Сенаторите са загрижени и от разследването на специалния прокурор Робърт Мълър за евентуална намеса на Русия в изборите, както и за евентуалния контакт на представители на Кремъл с кампанията на Тръмп, който пък няколко пъти преди изборите призова за по-тесни и топли връзки с Москва.

По-рано американското разузнаване стигна до извода, че Кремъл е провеждал кибероперации с цел намеса в предизборната кампания. Трима сенатори внесоха законопроект за засилване на контрола върху политическата реклама, особено в социалните мрежи. Според тях, намиращата се в Русия „фабрика за тролове“ не само е повлияла на избора на американците, но е организирала и реални политически акции.

На този фон Русия заплашва да ограничи дейността на „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, „Гласът на Америка“ и други американски медии в Русия. Вашингтон пък обяви намерения да ограничи дейността на финансирани от Русия медии, които излъчват на територията на САЩ.

Миналия месец руската телевизионна мрежа Russia Today, която се финансира от бюджета на Русия, съобщи, че американските власти са поискали от нея да се регистрира в съответствие със Закона за регистрация на чуждестранните агенти. По силата на този закон, който е приет в САЩ през 1938 г., лицата и организациите със статут на „чуждестранни агенти“ са длъжни да предоставят данни за своето финансиране и за характера на отношенията им с чуждата държава, за която работят. Законът обаче не забранява на „чуждестранните агенти“ да извършват лобистка или информационна дейност.

След това Путин и други официални лица казаха, че в такъв случай Москва може да приеме „ответни мерки“ както срещу частни, така и срещу финансирани от САЩ медии.

Хедър Науърт обясни, че руският закон за чуждестранните агенти се различава от американския. В Русия е твърде широко тълкуването на понятието „да се занимаваш с политическа дейност“ и обхваща почти всички правозащитни организации, уточни тя.

„В същото време в САЩ регистрацията на „чуждестранен агент“ изобщо не влияе на възможността да съобщаваш на хората новини и информация. Ние просто регистрираме организациите или частните лица, които се занимават с политическа дейност. Всичко, което трябва да направят, е да се регистрират.“

Говорителката на Държавния департамент обаче не потвърди дали подобно искане е отправено към Russia Today.

По-рано този месец обаче Министерството на правосъдието на Русия уведоми корпорация „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, че дейността ѝ може да бъде ограничена по силата на закона за чуждестранните агенти. Путин няколко пъти каза, че потенциалните действия по ограничаване на дейността на американските медии ще имат „огледален характер“.

Освен това американските журналисти, по-специално от „Радио Свободна Европа/Радио Свобода“, отдавна се сблъскват в Русия с трудности, каквито руските медии в САЩ не срещат. „Радио Свобода“ и „Гласът на Америка“ нямат достъп до кабелните мрежи в Русия.

„Всяко ново ограничение на нашата дейност ще увеличи и без това съществуващия дисбаланс между това, което можем да правим в Русия, и свободата, на която се радват руските колеги в Америка. Russia Today има достъп до кабелните мрежи, които обхващат милиони зрители от всички краища на Съединените щати, а Sputnik притежава честота за радио в столицата Вашингтон. Освен това, журналистите от „Свобода“ са преследвани и даже убивани в Русия, отнемат им акредитациите. Един от нашите сътрудници в Украйна бе осъден от руски съд по обвинение в държавна измяна заради своя статия. Друг колега още е в плен при проруските сепаратисти в източна Украйна", казва Томас Кент, президент на корпорацията "Радио Свободна Европа/Радио Свобода".

През 2000 г. програмите на Радио „Свобода“ се препредаваха от 36 радиостанции в различни региони на Русия, но след натиск от властите върху собствениците им, тази практика бе прекратена. През 2012 г. Радио „Свобода“ изгуби честотите си в Москва и в Петербург.

...

Текстът е публикуван на сайта на Радио "Свобода". Преводът е на Клуб Z.