Ad Config - Website header

 

Article_top

Моята страна Сърбия се превърна, без да иска, в опитно зайче за експериментите на Фейсбук с поведението на потребителите. А независимите разследващи журналистически организации като моята за съжаление са нещо като морски свинчета в лаборатория.

През миналия месец забелязах, че нашите новини вече не се появяват във Фейсбук както досега. Бях шокиран. Най-големият ни източник на трафик, на който дължим повече от половината си посещения, бе прерязан.

Разбира се, помислих си, че е някакъв временен проблем. Оказа се, че не е.

Фейсбук въведе нова, но разрушителна промяна. Постовете от страници – включително и тези от организации като моята, бяха премахнати от новинарския поток. Сега те са сегрегирани в отделна секция, наречена Explore Feed, която потребителите трябва специално да отбележат, за да виждат нашите постове. (Естествено това не се отнася за платените постове.)

Не само в Сърбия Фейсбук реши да експериментира с отстраняването на страниците от новинарския поток. Случи се и в други малки държави, които рядко се появяват в заглавията – Гватемала, Словакия, Боливия и Камбоджа, които също са избрани за експеримента.

Според някои технологични сайтове тази промяна може да бъде въведена и за потребителите на Фейсбук по целия свят. Но естествено никой не знае какво точно се кани да направи социалната мрежа. А и ние нямаме начин, по който да ѝ търсим отговорност, освен да говорим за това публично. Може би точно заради това Фейсбук реши да изпробва нововъведението си в малки страни, далеч от очите на американците.

За нас обаче такива промени могат да бъдат катастрофални. Привличането на читатели зависи преди всичко от това процесът да е лесен. Дори един излишен клик променя цялата картина. Това е екзистенциална заплаха не само за моята организация и другите като нас, но и за възможността на гражданите от всички държави, подложени на експеримента, да научават истината за техните общества и политици.

Сърбия е перфектният пример защо това е важно. Сърбия се измъкна от диктатурата на Слободан Милошевич през 2000 г., но не се превърна в напълно функционираща демокрация. Водената от президента Александър Вучич партия контролира не само парламента, но и цялата политическа система. Страната ни няма традиции в разделението на властите. Вучич сега се представя като прогресивния проевропеец, но като министър на информацията по времето на Милошевич той отговаряше за цензурата.

Цензурата в Сърбия днес е в по-мека форма. Услужливите издания, които са верни на правителството, получават по-добро отношение и повече финансиране от местните и от централния бюджет. Тези, които се отклоняват от правилната линия, получават призовки от данъчните.

Сърбия не е удобно място да си независим журналист. От 2015 г. моят независим сайт „Крик“ отразява истории, които големите медии не забелязват. В замяна ни подслушват и заплашват, а жълтите вестници се занимават с измислени истории за личния ни живот.

През миналата година „Крик“ публикува разследване за един млад човек, който днес е министър на здравеопазването – Златибор Лончар, и който е бил нает от мафиотска група да ликвидира в качеството си на лекар един от техните врагове, както се твърди в свидетелски показания пред съда. Вие може да си мислите, че подобна история ще гръмне по всички медии, но в Сърбия не се случи така.

Единственият начин за сърбите да научат истината за тази история е да посетят сайта на „Крик“. До миналия месец повечето ни читатели идваха на сайта от фейсбук. Социалната мрежа ни позволяваше да достигаме до стотици хиляди читатели. Но сега, когато Фейсбук твърди, че се бори с фалшивите новини, мрежата е на път да ни съсипе.

Затова своеволните експерименти на Марк Зукърбърг са толкова опасни. Големите телевизионни канали, масовите вестници и контролираните от мафията издания няма да имат проблем да плащат реклама на Фейсбук, за да достигат до публиката си. Ще пострадат точно малките и независими организации като нашата.

Ние, журналистите, също носим част от отговорността. Винаги е било лесно да използваме Фейсбук, за да достигнем до читателите си, затова инвестирахме време и усилия, за да изградим присъствието си там. Така сами помогнахме в създаването на чудовището, което имаме днес.

Но това е минало – една частна компания, която не е отговорна пред никого, превзе медийната екосистема на света. И сега тя е отговорна за всичко, което се случва там. Като избира малки държави с крехки демокрации за своите експерименти, Фейсбук демонстрира цинична липса на заинтересованост как нейните действия се отразяват на най-уязвимите.

След като видяхме как Фейсбук използва властта си, трябва да измислим начин да поставим това под контрол. В Сърбия туитър е втората най-използвана платформа, макар и да е доста по-назад. Вероятно ще започнем повече да разчитаме на нея. Вероятно е време да започнем да се оглеждаме и за друга по-децентрализирана платформа.

Винаги са ме привличали алтернативните сцени. През 90-те управлявах малък, независим пънкарски магазин. Сега като разследващ репортер и редактор, търся онези истории, от които големите медии бягат. В страна като Сърбия независимите сайтове са единствените източници, от които да научиш истината.

Фейсбук може да бъде инструмент в помощ на такива алтернативни пространства. Вместо това – поне в Сърбия – рискува да се превърне в поредния помощник на властта.

...

Стефан Дойчинович е главен редактор на сръбския сайт "Крик". Мнението му е публикувано в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

 

Моята страна Сърбия се превърна, без да иска, в опитно зайче за експериментите на Фейсбук с поведението на потребителите. А независимите разследващи журналистически организации като моята за съжаление са нещо като морски свинчета в лаборатория.

През миналия месец забелязах, че нашите новини вече не се появяват във Фейсбук както досега. Бях шокиран. Най-големият ни източник на трафик, на който дължим повече от половината си посещения, бе прерязан.

Разбира се, помислих си, че е някакъв временен проблем. Оказа се, че не е.

Фейсбук въведе нова, но разрушителна промяна. Постовете от страници – включително и тези от организации като моята, бяха премахнати от новинарския поток. Сега те са сегрегирани в отделна секция, наречена Explore Feed, която потребителите трябва специално да отбележат, за да виждат нашите постове. (Естествено това не се отнася за платените постове.)

Не само в Сърбия Фейсбук реши да експериментира с отстраняването на страниците от новинарския поток. Случи се и в други малки държави, които рядко се появяват в заглавията – Гватемала, Словакия, Боливия и Камбоджа, които също са избрани за експеримента.

Според някои технологични сайтове тази промяна може да бъде въведена и за потребителите на Фейсбук по целия свят. Но естествено никой не знае какво точно се кани да направи социалната мрежа. А и ние нямаме начин, по който да ѝ търсим отговорност, освен да говорим за това публично. Може би точно заради това Фейсбук реши да изпробва нововъведението си в малки страни, далеч от очите на американците.

За нас обаче такива промени могат да бъдат катастрофални. Привличането на читатели зависи преди всичко от това процесът да е лесен. Дори един излишен клик променя цялата картина. Това е екзистенциална заплаха не само за моята организация и другите като нас, но и за възможността на гражданите от всички държави, подложени на експеримента, да научават истината за техните общества и политици.

Сърбия е перфектният пример защо това е важно. Сърбия се измъкна от диктатурата на Слободан Милошевич през 2000 г., но не се превърна в напълно функционираща демокрация. Водената от президента Александър Вучич партия контролира не само парламента, но и цялата политическа система. Страната ни няма традиции в разделението на властите. Вучич сега се представя като прогресивния проевропеец, но като министър на информацията по времето на Милошевич той отговаряше за цензурата.

Цензурата в Сърбия днес е в по-мека форма. Услужливите издания, които са верни на правителството, получават по-добро отношение и повече финансиране от местните и от централния бюджет. Тези, които се отклоняват от правилната линия, получават призовки от данъчните.

Сърбия не е удобно място да си независим журналист. От 2015 г. моят независим сайт „Крик“ отразява истории, които големите медии не забелязват. В замяна ни подслушват и заплашват, а жълтите вестници се занимават с измислени истории за личния ни живот.

През миналата година „Крик“ публикува разследване за един млад човек, който днес е министър на здравеопазването – Златибор Лончар, и който е бил нает от мафиотска група да ликвидира в качеството си на лекар един от техните врагове, както се твърди в свидетелски показания пред съда. Вие може да си мислите, че подобна история ще гръмне по всички медии, но в Сърбия не се случи така.

Единственият начин за сърбите да научат истината за тази история е да посетят сайта на „Крик“. До миналия месец повечето ни читатели идваха на сайта от фейсбук. Социалната мрежа ни позволяваше да достигаме до стотици хиляди читатели. Но сега, когато Фейсбук твърди, че се бори с фалшивите новини, мрежата е на път да ни съсипе.

Затова своеволните експерименти на Марк Зукърбърг са толкова опасни. Големите телевизионни канали, масовите вестници и контролираните от мафията издания няма да имат проблем да плащат реклама на Фейсбук, за да достигат до публиката си. Ще пострадат точно малките и независими организации като нашата.

Ние, журналистите, също носим част от отговорността. Винаги е било лесно да използваме Фейсбук, за да достигнем до читателите си, затова инвестирахме време и усилия, за да изградим присъствието си там. Така сами помогнахме в създаването на чудовището, което имаме днес.

Но това е минало – една частна компания, която не е отговорна пред никого, превзе медийната екосистема на света. И сега тя е отговорна за всичко, което се случва там. Като избира малки държави с крехки демокрации за своите експерименти, Фейсбук демонстрира цинична липса на заинтересованост как нейните действия се отразяват на най-уязвимите.

След като видяхме как Фейсбук използва властта си, трябва да измислим начин да поставим това под контрол. В Сърбия туитър е втората най-използвана платформа, макар и да е доста по-назад. Вероятно ще започнем повече да разчитаме на нея. Вероятно е време да започнем да се оглеждаме и за друга по-децентрализирана платформа.

Винаги са ме привличали алтернативните сцени. През 90-те управлявах малък, независим пънкарски магазин. Сега като разследващ репортер и редактор, търся онези истории, от които големите медии бягат. В страна като Сърбия независимите сайтове са единствените източници, от които да научиш истината.

Фейсбук може да бъде инструмент в помощ на такива алтернативни пространства. Вместо това – поне в Сърбия – рискува да се превърне в поредния помощник на властта.

...

Стефан Дойчинович е главен редактор на сръбския сайт "Крик". Мнението му е публикувано в "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Не разбирам добре...

Къв точно е проблемът на другаря Дойчинович?

"Цензура" се е отнасяло и се отнася винаги само до едно - ограничения на свободното изразяване на мнение ОТ ДЪРЖАВАТА.

Никой никога не му е гарантирал на грантаджийчето позиция в начина, по който социалните медии му препубликуват "съдържанието".

Ако някой е толкова тъп, че си организира бизнес модела според прищевките на чужда частна мегакорпорация , да не се оплаква, когато оттам го прецакат, щото не си плаща.

Най-вече, да не говори за цензура.

Твърде гръмко заглавие, предвид суровите реалности.

Разбирам тревогите на г-н Дойчинович, но ако един сайт има своята лоялна аудитория, тя ще остане такава с или без "Фейсбук". Да се разчита на случайни посещения, само за генериране на трафик без особен смисъл за посетителя, както и за сайта, е загуба на време и пари. Ако не може да си изгради такава лоялна аудитория, то проблемът пак не е в социалната мрежа, а в съдържанието, което представя и доколко то е интересно на аудиторията. Българският му аналог е сайтът "Бивол". Аз съм чел някои неща там, други препечатани във водещи онлайн медии, но не ми е първа грижа да ги посещавам на дневна, седмична или месечна база, пък дори и на годишна. И те разчитат на дарения, за да съществуват и засега успяват. Не знам какъв е бизнес моделът на г-н Дойчинович.

.

ми създайте си Югобук бе,кретени! ще си пишете простотиите там

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво очаквате от българското председателство?